Фантастично беше пътешествието ни из Исландия. Фантастично и започна то.
Тогава нискобюджетната авиокомпания Wizzair имаше полет до Малмьо. И за грандиозната сума от порядъка на 30 евро кацнахме на летището в Малмьо.
И нали скандинавците са изнесли живота си няколко технологични поколения напред, докато ние строим сгради и мостове над реки, те копаят тунели под морета и строят същите тези мостове, но отново над морета.
Та, взе ни в онзи паметен ден автобус от летището в Малмьо и тръгнахме към Копенхаген.
Двата града отстоят един от друг на един проток отстояние. Протокът Йоресунд, съединяващ Копенхаген на остров Шеланд и Малмьо на Скандинавския полуостров.
И преодоляли пустите му скандинавци тази дребна пречка за безпрепятствено преминаване. И изградили пътна артерия. И пред нея се оказахме с автобуса.
Няма да забравя първата ми среща с това съоръжение. Беше преди много години. Пътувах с автобус от Малмьо към Копенхаген. Пътят беше дълъг и аз, заедно с голяма част от пътниците бях позадрямала. Изведнъж от приятната пътна дрямка ни извади гласът на екскурзоводката: „Погледнете през прозореца!“. Сънени и недоволни, погледнахме. И видяхме вода и перила на мост. Добре де, минаваме по мост над някакъв водоем. Защо това да е повод да ни смути почивката?
Тъкмо да се отпуснем отново на седалките, екскурзоводката не ни оставяше на мира:“ А сега подгледнете към отсрещните прозорци“ – настояваше тя. С вече дори гласно изразена от някои досада, го направихме. И пак – перила на мост, водоем.
Дори нямахме време да си помислим „Е, какво пък толкова“. Скочихме на крака и се заоглеждахме. И от тук вода, и оттам вода. И ние сме на мост. И водата не свършва. И продължава докъдето поглед ни стигаше. Мост над море?
В онзи момент вече се бяхме убедили в мащабния размах на скандинавското строителство. Бяхме видяли тунели под реки, изградени, за да стигат работещите по-бързо до местоработата си.
Но мост над море?
Вече никой не искаше да спи. Оглеждахме се като разтревожени птици. Възхитата ни се примеси с доста засилваща се тревога. Колкото и невероятно да звучи, идеята, че сме някъде в морето, на много километри от сушата и си се витлеем по напълно незащитен мост с още по-незащитен автобус, си беше меко казано интересна.
И зазвуча отново гласът на екскурзоводката. Решили, значи шведи и датчани да съкратят пътя между двата си града. И изкопали първо тунел. Под морето. С непознат размах работят тези хора! Изкопаната пръст натрупали след тунела. Отново в морето. И я превърнали в изкуствен остров. И така, пътят минавал през тунела, продължавал по изкуствения остров. А останалите километри преодоляли с изграждане на мост до брега.
Прочетох по-късно за това невероятно съоръжение в протока Йоресунд.
Започнало строителството му през 1995 г. и завършило през 1999 г. Комбинирано било за пътен железопътен транспорт. Европейският път Е20 преминава през съоръжението, а ‘Øresundsforbindelsen’ по железопътната линия.
5 км. е дължината на изкопания тунел. И свързва той датския остров Ама с изкуствено създадения в провлака остров, наречен Пеберхолм. Мостът пък, е дълъг почти 8 км и стига до шведския бряг.
Нарекли моста Мостът Йоресунд, или Йоресундски мост. И на 14 август 1999 г., за да ознаменуват завършването му, в средата на моста-тунел се срещнали Фредерик Датски, принц на Дания, и Виктория Шведска, принцеса на Швеция.
Официалното освещаване на мосто-тунела се състояло на 1 юли 2000 г. А домакини на откриването били Маргрете II и Карл XVI Густаф. В същия ден мостът влязъл в експлоатация.
Но за наистина първи път бил използван той 2 седмици преди официалното му откриване. На 12 юни 2000 г. по него преминали 79 871 бегачи в състезанието Бролоппет, полумаратон от Ама, Дания до Сконе, Швеция.
Днес през моста Йоресунд преминава и границата между Дания и Швеция. Само че във връзка с Шенгенското споразумение и Северния паспортен съюз тя е само географска и паспортни проверки се извършват.
А дата – кабел подсигурява цялата интернет връзка на Финландия.
Нямаше как да направя снимки на моста. За това публикувам снимки от мрежата, с безкрайната благодарност към авторите.
И по този мост-тунел минахме два пъти по време на исландското ни пътешествие.
А тъй като вече знаех за него, не си позволих да задряма и с бодри сетива възприемах пътуването.
От Копенхаген се потопихме в тунела под морето. В средата на провлака излязохме и се качихме на моста над морето.
А на връщане се качихме на моста при Малмьо и в средата на провлака се гмурнахме в тунела под морето.
Невероятно усещане си беше и в двете посоки!
