И беше лятото на юни месец 2014 година.
Бях чела за Исландия преди да тръгна. Нали трябваше да подготвя програмата. За щастие, дали защото служебните ми ангажименти не ми бяха оставили достатъчно много време за това, дали защото тогава все още нямаше толкова информация, но почти не бях подготвена с визуални очаквания. Не бях гледала и чужди снимки и тръгнах към мистичния остров с напълно девствени такива.
Че щеше да е различно, очаквах, но за срещнатата магия не бях подготвена.
Прочетох важното. От скоро се беше отворил малкият остров за големия туризъм. И за да им е лесно на туристите, бяха построили за тях обиколен път. Покрай целия остров. Кръстили го бяха „А1“. И за удобство на всички, той обикаляше не само целия остров, а имаше отбивки и за повечето забележителности.
И така, след като взехме кола под наем от летището в Рейкявик, единствено ми оставаше да шофирам по този А1 и да внимавам да не пропусна някоя кафява табелка. Тя пък непременно водеше до някое невероятно място. Също толкова непременно, пред всяко такова невероятно място, имаше изграден паркинг. И до невероятното място водеше кратка пътека.
Отворили бяха исландците острова си за нас, туристите, но пък и да го запазят бяха се погрижили.
И така хем се наслаждаваха туристите на прекрасноститие на исландската действителност, хем се разтъпкваха до тези прекрасности, а ги и пазеха за следващите.
А те бяха така изобилни и така разнообразни, че създаваха впечатление за пътешествие до други галактики.
Нямаха значение дните и километрите. Всеки ден бяхме в друго измерение, на друга планета. Понякога по два – три пъти на ден сменяхме реалността. Минавахме от тучни ливади, през магмени полета, гейзери, водопади, до ледени късове в ледено езеро.
Толкова нереална беше на моменти заобикалящата ни среда, че всякакви странни същества биха били съсем на място. Не напразно именно в Исландия са снимани множество фантастични филми. Напълно е подходящ острова.

