Рано на другия ден се озовахме в „Столицата на Северна Исландия“, Akureyri (Акурейри). Тази титла градът получил заради факта, че е най-големият град извън силно населения югозападен ъгъл на Исландия. А и заради пристанището си. Сравнително мекият климат на района позволява на пристанището на града да е пристанище без лед, а този факт е достатъчен, за да има то постоянно важна роля в икономиката на страната.
Днес историците приемат, че мястото е заселено за първи път през 9 век от норвежкия викинг Helgi magri (тънкият) Eyvindarson.
А за първи път Акурейри е споменат в съдебните протоколи от 1562 г.
По-късно, вече през 17-ти век тук базират своите лагери датски търговци. И именно топлото пристанище, както и плодородието на района стват привлекателни за тях. Въпреки това, тогава търговците живеели в Акурейри само през топлите сезони, а през зимата се прибирали в домовете си.
Постоянното заселване в Акурейри започнало през 1778 г.
Осем години по-късно градът, заедно с пет други града в Исландия, получил своята общинска харта от краля на Дания, който по това време бил и крал на Исландия. До този момент Исландия никога не била имала градски райони. И с това си действие кралят се надявал да подобри условията на живот на исландците.
Не се получило лесно заселването на населеинето в големите градове. Едва през 19 век населението на Акурейри започнало да нараства.
През 20-ти век Исландия преживяла обратно изселване на населението от провинцията към градовете.
Едва в края му разрастването на търговията и индустрията на услугите отново започнали да привличат хора в Акурейри. Тогава, през 1987 г. бил основан и Университетът в Акурейри.
И така днес той е един от четирите големи градове в Исландия, след Рейкявик, Хафнарфьордюр и Копавогур.
В него е роден Йон Свейнсон, популярен автор на детски книги.
Бях чела, че е истинска и автентична. И все пак, видът на малките къщички никак не ми се връзваше с митичните огромни размери на викингите. Нали те били първите заселници, все пак. А и като гледах малкото коренни жители на острова, определено добър ръст докарваха. Та, никак не можех да си представя като как тези огромни хора са обитавали сладките шарени малки къщички.
Подобно чудене преживях и при вида на първата дървена къща на Петър Велики в Санкт Петербург. Онази, която построили за него като временно жилище, докато се строял великият град. И тя беше с ниски тавани, а според Историята, Петър е бил изключително висок мъж. Само че там вратите бяха високи. Могъл е да преминава, без да се навежда.
И ако ниските тавани в жилището в Санкт Петербург можеше да се обяснят с временността на същото, то ниските врати на къщите в исландската ферма никак не ми даваха обяснение.
Въпреки че, при пореден поглед върху снимката с вратата, забелязах прозорчетата над нея. Може и да са за поканване на светлината в стаята. Но пък дали не са служели и като шпионка. Че височината им идва точно на нивото на очите на великаните-викинги.
А ниските тавани да са продиктувани от суровите условия и необходимостта да бъде затоплян по-малък обем стая.
Така или иначе, мистерията на ниските врати не успях да разгадая.
Едно беше сигурно, определено къщите и цялата ферма си бяха напълно автентични.
А къщичките са онези традиционни торфени сгради, за които слушах от началото на пътешествието ни по острова. Някои от тези дори датирали от XVIII век.
Половин час след черните кратери и сярната миризма на преизподнята и отново бяхме обгърнати от зеленина и бистри ледени извори и рекички.
И огромния фиорд Borgarfjörður (Боркарфьортур), близо до град Боргарнес. Въпреки че водите му изглеждаха омиротворително спокойни, четох, бе фиордът имал значителни подводни течения и плитчини. И друго си имал, много плоски острови, в по-голямата си част които били необитаеми.
Земите около фиорда били обитавани от времето на исландското заселване. Тук се разигравали събития от исландските саги. Според една от тях, бащата на Egill Skallagrímur (Егил Скалагримсон) основал някога тук фермата Borg. И тя дала наименованието на целия фиорд.
И тук ни наблегнаха на едни тънки такива особености на името, които аз никога не бих отбелязала. Наименованието Borgafjorður се отнасяло до самия фиорд и околните плажове.
А районът със съвременните градове, ферми и природни забележителности днес се наричал Borgarbyggð. Това с една идея малко по-различно наименование на исландски означавало „жилищни райони, населени места“.
И действително, по пътя си срещахме малки сладки и самотни ферми.
