Както се казва, нов ден, нови водопади.
Толкова водопади посетихме. И така прекрасни бяха те, че при табелката за поредния се чудехме да слизаме ли изобщо, може ли вече някой да ни учуди. И все успяваха, пустите му водопади. Един от друг по-прекрасни бяха.
А първи за деня беше Националния парк Jökulsárgljúfur,.
Скромна река си течеше по пътя. А от хълмовете наоколо просто се надпреварваха в стремежа си надолу най-различни малки и големи водопади.
Вярна на себе си, след няколко десетки километра Исландия ни отведе на друга планета. При „пърдящите“ езера от фантастичните филми. При прохода Námaskarð (Наумаскард)през високата 410 метра планина с многоцветни сернисти склонове.
Още по пътеката след паркинга ни лъхна една такава миризма. Като от онова действие от определението им. Ама нали забележителност, да изтраем бяхме решени. И не че не изтраяхме. Ама много миришеше! И като гледах околните, и те за дълго не изтрайваха. В общи линии, това беше най-бързата ни забележителност.
Нови километри и нова планета. Благодатна е Ирландия за снимане на фантастични филми. Всякакви пейзажи може да предложи.
Този път се оказахме в каменния замъчен свят. Така се и превежда наименованието на местността Dimmuborgir (Тимупоркир) – „Тъмни замъци”. Най-вероятно е получено заради напомнящите на древна рухнала цитадела различни вулканични пещери и скални образувания наоколо.
„Според Landnámabók („Книга за уреждане“), Хусавик е първото селище в Исландия. Шведският викинг Гардар Сваварсон останал ту за една зима около 870 г. сл. Хр. Когато напуснал острова през пролетта на 870 г., след зимен престой, той оставил след себе си мъж на име Натфари и двама роби, мъж и жена, и те създадоха тук ферма“.
И може би заради тази ферма, около която били построени единствените къщи в Исландия тогава, е получил градът името си, означаващо в превод „залив от къщи“.
А днес градът си имал цели 2 300 жители. Доходите си тези жители получавали от туризъм и риболов. А доскоро от пристанището на града се осъществявал износ на силициев диоксид, добиван от близкото езеро Миватн.
Тъкмо се замислих какъв пък толкова туризъм, и прочетох, че пристанището на Хусавик е отправна точка за наблюдение на китове ( whale watching). Заради богатите на планктон води, през лятото тук идвали до 11 различна вида китове, сред които гърбат кит, син кит и кит-джудже (тежащ „само” колкото 2-3 слона).
Нямаше как да не ни поблазни тази информация. И чинно се строихме на пристанището да „проверим тази работа“. Оказа се, че действително имат лодки хората. И на определени интервали, а основно като се напълнят, ги отпращат с бодрите туристи навътре в окена. Само дето видът им набързо ми охладиха творческия ентусиазъм. То не бяха корабчета, а наистина лодки. Дървени, открити, с няколко реда седалки. Дори без облегалки. И мисълта, че ще прекарам сгъната на тези седалки поне три часа ( около час е пътят навътре в океана) в ледения океан и духащия вятър на „откритото море“, ми очерта доста смразяваща картина на вкочаненото ми тяло, заело формата на седалката.
Освен това, при внимателно възприемане на дребния шрифт си припомнихме, че виждането на китове е възможност, не обещана даденост. Все пак, волни животни, ще дойдат, ако рекат.
Явно и другарчетата ми бяха премислили подобни мисли, та си се отправихме към автомобила и се насочихме към последната ни набелязана цел.
С водопад започна денят ни. С водопад си беше редно да завърши.
И с не с кой да е, а с водопада Goðafoss (Годафос). „Водопадът на боговете”.
Произходът на името на водопада не изяснен.
На съвременен исландски името може да се чете или като „водопад на goð (езически идоли)“, или „водопад на goði (вожд)“.
И от тук има две версии. Експерт по езикознание и имена на местности предполага, че името произлиза от две скали при водопада, които приличат на езически идоли.
А сред народа битува мит, според който водопадът получил името си по време на превръщането на християнството в официална религия на Исландия през 999 г., или 1000 г. Важен държавник, присъствал на събранието, на което е прието християнството (там, при разлома на тактонските плочи), след завръщането си у дома хвърлил своите статуи на скандинавските богове във водопада.
И въпреки че този мит не е исторически издържан според правилата на историческите факти, той е изобразен на прозорец в Akureyrarkirkja, главната църква в Akureyri.
Независимо от произхода, водопадът напълно си заслужава наименованието.
