По забележителностите на Мдина -старата столица на Малта.

По време на пътешествието ми  самолетен полет от родината към Малта имаше два пъти седмично. И всеки турист можеше да избира дали да остане няколко дни, или да удължи престоя си до седмица. За мое съжаление, Силвана и Милан бяха избрали краткия вариант. И след няколкото прекрасни дни в тяхната компания, те отлетяха.

Още докато планирах пътуването си, никак не ми се струваха достатъчни само няколко дни сред рицарските селения. Затова бях си избрала седмичния престой на острова.

И, останала сама, още на сладващия ден започнах от там, откъдето бяхме спряли.

Последният ни ден посетихме град Рабат. И, както разбрах, някога Рабат  бил предградие на Мдина. Дори така бил и кръстен, с арабската дума „рабат“, означаваща „предградие“. И нищо по-логично нямаше да тръгна този ден към Мдина.

Посрещна ме Мдина така, както очаквах от един средновековен град, с вълнуваща романтично-рицарското ми съзнание средновековна крепост. Разположена бе крепостта на върха на хълм в централната част на малтийския остров.  Близката околност бе напълно равнинна и отдалеч се извисяваха средновековните кули на старата крепост, оградени от зеленината на дърветата. Като истински  средновековен укрепен град изглеждаше Мдина. И не само изглеждаше, а си и беше такъв, толкова запазени крепост и град не бях посещавала.

Гледах крепостта от прозорците на жълтия автобус и нямах търпение да сляза най-после и да тръгна по улиците му.

И ето ме пред градската порта.

Порта Мдина. Известна още като Главната порта, или Портата Вилена. Главната и единствена днес порта към укрепения град Мдина.

В средновековния период на града главният му вход  се състоял от три, изградени една след друга, порти. Портите били разделени от дворове. А най- външната порта наричали Prima Porta Principale, или Porta di Santa Maria.  През 1527 г. пората била украсена с герба на управляващия тогава Велик магистър, Sua Cesarea Majestati.

Силно земетресение преживял средновековният град през 1693 г. Значителни поражения му нанесло то. Не пощадило и външната градска порта.

През 1722 г. управляващият ордена велик магистър Антонио Маноел де Вилена издал заповед за възстановяване и обновяване на Мдина. Възстановен бил и входът на града. Нямало вече нужда от тройна порта, нито от отбранителните вътрешни дворове. Затова те били разрушени, а старата първа порта зазидана.  И на няколко метра вляво през 1724 г. била издигната новата порта на града. Новото време дошло с нов архитектурен стил и портата била съградена   в модерния за новото време  бароков стил по проект на Шарл Франсоа дьо Мондион.

Разрушените вътрешните дворове зад старата порта направили  място за построяване на нов дворец на Великия магистър.  Изграден  бил дворецът по проект на същия френски архитект Шарл Франсоа дьо Мондион, в същия  модерен бароков стил в годините 1726 до 1728 г.  И кръстен на поръчителя си, великия магистър Антонио Маноел де Вилена. Дворецът Вилена (Palazzo Vilhena).

Преди да бъде построен този последен по време дворец, мястото претърпяло няколо метаморфози. Като свидетелство за първите древни жители открили в района му археолозите още  постпунически останки. Изследователите предполагат, че в по-нови времена тук била  построена византийска крепост. А във времената на Средновековието тази крепост била  превърната в замък, известен като Castellu di la Chitati.

Нова реконструкция през 15-ти век довела до разрушаване на вътрешните стени на замъка и построяване на дворец от Великия магистър Филип Вилиер де Лисле Адам. Дворецът  бил наречен Palazzo Giuratale и в него  били разположени  гражданския административен съвет, известен като Università.

Два века по-късно се  разразило силното земетресение от 1693   и разрушило двореца. И след него бил построен новият бароков дворец на Великия магистър, наречен  Palazzo Vilhena. Той  посреща днес посетителите на острова.

Интересно, но британските колонизатори не ползвали двореца за дворцови служби. На 12 юни 1860 г. дворецът бил превърнат в санаториум от британските военни. По време на огнище на холера през 1837 г. бил преобразуван във временна болница.  Макар и закрита след края на епидемията, болницата, разположена в двореца, била отворена отново  от крал Едуард VII на 22 април 1909 г. Но вече като болница за пациенти, страдащи от туберкулоза. Закрита окончателно била болницата  през 1956 г.

И от 1973 г. дворецът бил отворен за обществеността като Национален природонаучен музей в Малта.

Е, да си призная честно, определено повече щях да се зарадвам на царствен интериор, но не се съобразили с моите въжделения старите градски  управници.

За щастие,  непокътнали останали  средновековните улички. Тесни и каменни, те, както и голяма част от сегашния архитектурен облик на града останали от  фатимидския период на острова, започнал през 999 г.

Днес красивите къщи и дворци в укрепения град служат за частни домове и музеи. И крайно малко жители ги населяват, не повече от 500 души било населението на вътрешния град, ограден от крепостните стени. Затова го наричали местните Тихият град ( „Silent City“ ). Друга причина за това е обстоятелството, че в чертите на града, зад ограждащите го стени, се допускат само ограничен брой автомобили и то на местни жители, както и церемониални коли.

За пример,  около 11 000 били жители, населяващи изграденото в непосредствена близост градче Рабат.

Непокътната останала и малката римокатолическа църква, посветена  на Света Агата.

Построена като частен  средновековен параклис през 1417 г. от благородника Франческо Гато и съпругата му Паола де Кастели, през 1661 г.  църквата била превърната в обществена.

А централната й картина изобразява покровителка на Малта, Света Агата.

Сърцето  на Мдина е площадът с катедралата Свети Павел. Римокатолически храм със статут на централна епископска катедрала за малтийската римокатолическа митрополия.

Преданието повелява, че именно на това място се състояла срещата между  римския губернатор и първи епископ на Малта – Публиус със свети Павел, пребивавал в града след корабокрушение край малтийските брегове.

Построената първа катедрала на Малта  била посветена на Света Богородица.

През мюсюлманския период по времето на фатимидите през Х век, храмът потънал в руини.

Издигнали го наново норманите, завладели малтийския архипелаг през 1091 г. Те и посветили възстановената катедрала на Свети Павел.

През следващите столетия, храмът няколкократно бил модифициран и разширяван. А днешния си бароков вид дължи отново на онова разрушително земетресение от 17 век.

В улица срещу площада с катедралата се намира днес и признатата за най-старата оцеляла сграда в града. Дворецът Света София (Palazzo Santa Sofia).

В годините на съществуването си дворецът периодично бил наеман и използван като училище, ръководено от римокатолически монахини.

Днес е частна собственост и се управлява от местна фондация за наследство Fondazzjoni Patrimonju Malti. Макар че не беше отворен за туристическата  публика, по-малки общности можели да се радват на гостоприемството му като го наемат за вечеря, коктейли, лекции, или други събития.

Много важна за историята на града беше друга тясна уличка.

В дясната  й страна се издигаше още един  дворец, останал от рицарските времена. Дворецът Тестаферата (Palazzo Testaferrata). Построен за нуждите на старото благородно семейство Тестаферата.

Според историците,  по времето на римляните, на мястото на семейния дворец бил изграден храм, посветен на Аполон.

Срещу него се намираше Casa Viani, построена през  17 -ти век. А до нея е къщата, от балкона на която бил хвърлен френски командир в краткото време на френска окупация на острова. Именно този инцидент поставил някога началото на малтийското въстание срещу френската окупация.

Нова тясна уличка

Ме изведе на площад Мескита ( Mesquita Square )

Качих се на каменните му тераси и се загледах към морето. До мен се настани шумна руска група. Притаих дъх и се заслушах в думите на екскурзоводката. А тя ме поведе назад в историята.

„Според историците, днешният град бил населен и вероятно първоначално укрепен от финикийците през 700 г. пр.н.е. Те нарекли своето  селище Малет.

 Във времената на Римската империя Малта била наречена  Муниципиум. И именно в днешния  Мдина построил двореца си  римският губернатор. Тогава дал на града наименованието Мелит. И в чертите му влизал и днешния Рабат.

Градът бил намален до сегашните си размери някъде през ранния средновековен период, било от византийците, било от арабите.

До 15 -ти век  Мдина бил защитен от система от двойни стени на сушата, като главният вход бил разположен близо до югоизточния ъгъл на града. Там се извисявала кула, известна като Turri Mastra.

         Във владение на ордена на рицарите хоспиталиери Малта преминала през 1530 г.  И отново Мдина била избрана за домакин на церемонията, в която първият Велик Магистър  се заклел да защитава малтийските острови и правата на техните поданици“.

Слушах и гледах простора. Почти в центъра на острова се намираше старата малтийска столица. Нищо чудно, че е играла тази роля толкова дълги векове.

Четох по-късно, че едни от поредните й владелци мислели да я сринат със земята. Въпреки че били завладяли вече съществуващата крепост, нямали достатъчно население и войници, които да населят в нея и се или укрепили зад крепостта на Ла Валета. И след като  оставили Мдина безстопанствена, започнали да се приютяват зад стените й всякакви пиратски и хулигански компании, които предизвиквали владелците на острова и заплашвали с нападение. И за да не се мъчат официалните владелци да я завладяват и укрепват  наново, по-добре било да я сринат до основи. Така, както, всъщност,  постъпили османските орди с повечето крепости в нашите Източни Родопи.

Слава Богу, не беше разрушена старата крепост. Тръгнах да излизам от рицарския град. И ходейки по невероятните каменни улички, гледах каменните замъци и църкви и на всяка крачка благодарях на онази велика промисъл, която бе възпряла разрушителната мисъл.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език