Както често казвам, всяко пътешествие си има черешка. И черешката на това си бяха Трите града. Това наименование обединяваше трите старинни укрепени града Виториоза, Сенглеа и Коспикуа на остров Малта. Построени от едната страна на Голямото пристанище, срещу по-новата Ла Валета.
Хареса ми беседата на руската екскурзоводка, която бях подслушала сред крепостните стени на старата малтийска столица Мдина. И към Трите града тръгнах официално след такава екскурзоводка. Платих си екскурзия, включиха ме в руска група и заедно с непознатите руснаци поех пътя от старата малтийска столица Мдина към старата рицарска столица на Малта.
И друг път съм пътувала с руски групи. Но това еднодневно пътешествие никога няма да забравя. Дали специално беше подбрана групата, или такъв беше историко-политическият момент, но се оказах на нещо средно между туристическа обиолка по историческите забележителности и оглед на недвижими имоти. За екскурзоводката ни не беше достатъчно да знае историческите факти. Моите съгрупари изискваха напълно актуална информация за цената и състоянието на всеки исторически дворец, до който се спирахме.
Няма да забравя изненадата ми, когато за първи път интересната беседа на екскурзоводката за славното рицарско минало на един от дворците беше прекъсната с въпрос на член от групата:“За колко се продава сега?“. Обърнах се към екскурзоводката, очаквайки да скастри с типичната руска безцеремонност прекъсналият интересния й разказ. И с учудване чух, че наместо това, тя спокойно му разясни и цената и състоянието на „имота“ и на всичкото отгоре изяви готовност да го свърже с отговарящите агенти.
Със същото учудване установих, че не само че никой друг от групата не изрази недоволство, а почти всеки от тях заинтересовано заслуша подаваната информация. След третата подобна сценка в рамките на няколко минути вече спрях да се учудвам. Доколкото точно в онзи момент не бях готова да пазарувам дворци, си се концентрирах върху интересуващата ме история.
А тя беше обилна. Впечатляващите укрепления били построени по плана на Антонио Маурицио Валперга на четири от петте хълма на древния град Бормла, или Бурмула. За истински древния произход на този град учените съдели по етимологията на името му. Според някои от тях, името произлиза от пуническите думи „Bur“ (място) и „Mula“(високо) и означавало “град на високо“. Потвърждение на тази теория намерили в самото местонахождение на града. Именно на най-високото място сред околностите бил издигнат той.
И негов наследник станал и първият от трите града, Виториоза. Заселен като град още от времето на финикийците. И него избрал за своя столица първият велик магистър. През 1530 година преминала Малта във владение на ордена на рицарите хоспиталиери. В действащата й тогава столица Мдина се заклел първият Велик Магистър да защитава малтийските острови и правата на техните поданици. И определил за своя столица наместо Мдина, Виториоза.
Още през XIV век, когато малтийският архипелаг бил територия на Кралство Арагон, фортът, охраняващ древния град Биргу получил наименованието „Кастел а Маре“, Морски замък. Тогава фортът бил и резиденция на влиятелния род Нава, феодали на острова. В римско време фортът носил името Каструм Марис.
И когато на острова пристигнали рицарите хоспиталиери и се установили в Биргу, преименовали форта на Сант Анджело и го превърнали в резиденцията на Великия магистър на ордена. Рицарите значително укрепили форта, благодарение на което през 1565 г. удържали на продължителната обсада на османските войски.
Именно след края на тази обсада, хоспиталиерите преместили административната си столица в построената отсреща по-мощна крепост и я нарекли на името на великия си магистър, Ла Валета.
Те пък ни изведоха до яхтеното пристанище Vittoriosa. Истинският център и сърцето на Трите града. Не само защото се намираше практически в центъра между тях.
От древни времена водите и пристанищата на Малта играли решаваща роля за живота на жителите му. От тук тръгвали някога, та и до днес рибарските лодки в търсене на прехрана. Тук са акустирани днес и луксозните яхти на новите му жители и гости.
Отнесена в мислите си в онези романтични рицарски времена, не разбрах дори как излязохме на малко каменно площадче. С малка каменна църква на него. И малки каменни стълби пред нея. И чух екскурзоводката да напява как именно на тези стълби се състояла някога битка. И в нея загинал един от великите магистри.
И нищо вече не беше в състояние да удържи вихъра на моята фантазия. Наизлязоха от всички ъгли рицари. Развяваха се при скоковете им дългите им мантии с рицарските кръстове на тях. И пред погледа ми се кръстосваха шпаги. Звънтеше в ушите ми желязото на ножовете. И се биеха смелите мъже. В единственета достойна битка. Ръкопашната. Без хвърлени от анонимността на височината бомби. Без огнестрелни и бързоубиващи от същото това анонимно разстояние оръжия.
Битка, водена от уменията на всеки един. В която решаващи бяха оттренираната сила и интелекта на участниците. А единствените им помощници бяха ножовете и шпагите, държани в техните ръце. Битка, при която мъжете гледаха в очите на противника. И с тялото си бореха заветната кауза.
Гледах всички тези рицарски атрибути и се замислих. Не го бях целяла специално тогава, но гледайки днес от далечината на отминалото време, не можеше да има по-подходяща дестинация за небесния ми прощъпулник от рицарската дестинация. Като порастнал пубертет по време на това мое първо самолетно пътешествие се бях втурнала в света на големите. И след толкова прочетени рицарски романи и лелеяни рицарски въжделения именно на истинско рицарско място трябваше да отида за първи път. И оживяха в Малта пред погледа ми детските ми романтични и рицарски терзания.
Поех с пълни гърди въздуха на рицарското достойнство и тръгнах след групата. По красиво стълбище ни поведе екскурзоводката.
И ни изведе до Колегиалната църква на Свети Лорънс (The Collegiate church of Saint Lawrence).
Тази църква използвали като първата си основна църква на Ордена в Малта рицарите от Ордена на Свети Йоан, когато за първи път се установили в Малта през 1530 г. И като такава им служела тя в продължение на 41 години. Когато през 1571 г. преместили управлението си в новата си столица Ла Валета.
И пред очите ми изплува прочетеното за строежа им:
„Началото на строежа започна на 28 август 1670 г. с голяма тържественост.
На този ден от Енорийската църква в Бурмула тръгна общо шествие на всички редовни ордени, водено от приора на манастирската църква, който държеше прочутата реликва от Свети Йоан, славен покровител на Светата религия. След него Великият майстор, всички рицари и много граждани тръгнаха към хълма, където беше планиран бастионът на Св. Никола. С обичайните церемонии и благословии, великият майстор фра Никола Котонер хвърли различни монети, носещи неговия и градския знак в основите на стената. Монети хвърляха и рицарите на Великия кръст, докато призоваваха Божествената помощ.
Основният камък беше положен с изстрелването на оръжията по всички крепости. И по-късно шест километровото укрепление обграждаше Бормла с поредица от бастиони и триумфални барокови портали“.
