Трябваше ми време да осъзная магията на остров Миконос. Така вълшебна бе белотата наоколо! И като се наситих да я снимам, тръгнахме по забележителностите на острова.
Първо ни посрещна ни Старото пристанище. Всичко си имаше то. И малък пясъчен плаж за желаещите да плажуват. И църква на кея. И множество заведения. Именно тук се и случваше нощния живот на острова. Тук бяха баровете и ресторантите.
Открояваше се сред тях Църквата Панагия Парапортиани. „Дева Мария от страничната порта“ означава наименованието в превод от гръцки. И била кръстена така, тъй като входът й открит е именно в странична порта на входа на района Кастро.
В далечната 1425 г. започнало строителството на тази църква. И не било завършено чак до 17 век.
И част от цял църковен комплекс представляваше Панагия Парапортиани. Пет отделни църкви съставляваха комплекса. Четири от църквите ( Свети Евстатий, Свети Созон, Свети Анаргирои и Света Анастасия) изградени бяха на нивото на брега. И предоставяха себе си като основа на изградената над тях пета църква – Панагия Парапортиани.
И не свършваха с това вълшебствата на Миконос. Започваха едва. И се оказахме в един миг пред вълшебните вятърни мелници. Символите на острова.
Изградени на високо, от всякъде бяха видни те. Снежнобели. Романтична сферична форма. Островърх покрив. И вятъра в перките. И нямаше по-подходящо място за изграждането им. Уловили бяха местните от древни времена силата на вятъра. И впрегнали я в смилането на селскостопански продукти. А предназначени били тези продукти основно за транспортиране до места извън Миконос.
Днес не използваха труда им съвременниците. Но оставили бяха древния символ. И реставрирани бяха част от тях. Че много столетия на бурния вятър стояха. А част от тях и в музей бяха превърнати.
И вятърът. Неизменен бе той. И почивка не знаеше.
Наред с рокличките и множество шапки бях предвидила. Но неумолим бе вятърът. То коса ли, то шапка ли да гониш. И зарязах шапките. Увързах косата с шалове. С шалове завързах и рокличките. И, като не можех да опитомя вятъра, опитомих облеклото си. И спокойно веке по плажовете на Миконос шетах.
