Вече не помня поредността на посещенията на островите от групата на Цикладите. За едно съм сигурна, Остров Миконос бе първият. Поне за първи път се сблъсках тогава с неистовия островен вятър. И с още нещо, но за него по-късно. Засега бе само вятърът. И истински вълнуваше той морето. И танцуваха лодките и малките яхти в приказен вятърен танц.
А другото… Другото започна от самото начало.
Пътувахме си ние кротко с ферибота. Въпреки че кротко трудно можеше да се каже. Всъщност, можеше, но само за тези, които се намираха вътре в търбуха на ферибота. Мен нали оса ме е ухапала по едно деликатно място, мирна не можех да седя. И на палубата взирах жадни очи в далечината.
А нали по острови предстоеше да обикаляме, бях си приготвила цял арсенал от весели летни роклички. И се бях барнала с една от тях в онзи паметен ден на палубата на ферибота. Защо на палубата? Защото исках да снимам, разбира се. Само дето никак не можех да го правя. Такъв вятър духаше, че моята рокличка все към лицето се устремяваше. И не че не си харесвах, разбираш ли, някои части, ама чак пък на такъв показ! И държах неистово с двете си ръце краищата на непослушната рокличка. И страдах мъченически, че нямам трета, с която да правя заветните снимки. А с мъже бе залят ферибота. И колкото повече наближавахме острова, толкова повече мъже виждах по бреговете му. И аз точно в този момент, разбираш ли, с тази хвърчаща рокличка да се случа. И все по-усърдно с ръцете си я държах. А островът наближаваше ли, наближаваше, а аз не правех снимки и не правех. И страдах ли, страдах от този факт нещастен. И видя неистовия ужас в очите ми един от мъжете в групата. Приближи се грижовно до мен, па рече: „Девойче ( тогава млада бях), спри да я дърпаш тази рокличка.“ „Ама как,- възмутено обърнах се към него ( пак повтарям, тогава млада бях. Да бях сега, за нищо липсата на снимки не бих рискувала) – вижте колко мъже!- простенах аз тогава- И аз…, и роклята хвърчи.., и срам.. , и …и въобще…“ – заеквах. И кротко ми отвърна той : „То мъже, съм съгласен, че има. Ама никой от тях към тебе не гледа“.
Е, да ви кажа, обидно си беше! Сега, верно, че не исках разните ми там части на общата показ да бъдат изложени. Ама чак пък никой да не ме гледа ( потретвам – млада бях!).
И се загледах аз в мъжете наоколо. И ме налегнаха едни мисли поетапно. То мъже имаше, прав беше мъжът от групата. И мъже бяха. Само че наистина не ме гледаха. Те си гледаха, хайваните, само че другите мъже. И не само се гледаха, ами и за ръце се държаха. Че и влюбени погледи си обменяха. Да не говорим за откритите милувки и демонстрации на интимност, на които се наситих през следващите два дни. И принудена бях някак си да се съглася с мъжа от групата. Мъже имаше, само че не мен гледаха.
И, осъзнала този факт, се престраших да направя няколко начални снимки.
Питаха ме отпосле разни познати. Е , ти не знаеш ли за Миконос? Ми, невинна бях, не знаех. А то световната гей-столица за почивки бил този ми ти красив остров. Е, както се казва, казвайте ги тези работи! А то толкова снимки пропуснах.
И намерих му аз колая. Множество шалове с рокличките носих. И се научих покрай бедрата си да ги завързвам. И усмирявах буйния вятър. Че мъжки той бе само в родината. А тук гостите друг смисъл намираха.
И не напразно го бяха избрали те. Известни са с усета си към красивото. И истински красив бе островът!
Не мога да пропусна и закуската. То не бе закуска, а истинско пиршесто. Цели минути обикалях, докато да си избера храната. Че то много изобилие и все вкуснотии, ала стомахът сал един. Е, това бе един от немалкото моменти в моя скромен живот, когато завидях на онзи симпатичен извънземен Алф. Цели 7 стомаха си имаше, колко ли от миконовските вкуснотии можеха да поемат?! Де да бях от неговата планета, ама не бях. И се оказа така богата закуската единствено на този остров. Все пак, само специалните мъже бяха такива специални ценители. И заради тях хотелиерите бяха поотпуснали кесията, та,благодарение на тях, и ние облажихме.
А островът бе истинско вълшебство! Бели къщи. Сини дограми. И дървета, пробили през камъка.
И бе това Миконос. Главният град на остров Миконос. Един от островната група на Цикладите в Егейското море.

