И беше пролетта на месец май през 2012 година.
Заговори се онази година в приятелския ми кръг за остров, гръцки и екзотичен, че чак споменаваха да бил някога български. И толкова ми и трябваше. Събраха се удобно няколко почивни майски дни и с две коли на ферибота от Александруполис се отправихме към остров Самотраки, на 42 км от сушата насред Егейско море.
Оказа се Самотраки чуден малък остров. С площ от 178 км² и около 4 000 жители.
До края на XIX век острова си имал едно единствено населено място. „Хора“ било наречено то ( „селище“ на гръцки). И притежавали жителите му почти цялата обработваема земя. Пръскали се те през лятото да обработват земеделски полето и си спрятали временни жилища, в които да преспиват. И малко по малко, се превърнали тези временни махали в днешните мини селища. И днес вече наброявали осем.
Слязохме от ферибота в онзи майски ден. гледах регистрационните номера на автомобилите и забелязах, че са сал български. И си имаше това просто обяснение. Скъпа бе фериботната такса за преоз на автомобил, за това пътуваха местните пеша, или с мотопедчета. Но нали ние на туризъм, нямаше как без автомобилите. И заляхме с българско присъствие острова за няколко дни.
За малко повече от няколко дни някога на острова била изпратена и българска администрация. Владеели сме го уж били във времената на втората световна война, както и съседния остров Тасос.
Отдавна си е гръцки островът, а ние бяхме тръгнали да видим забележитености някакви. И се оказа, че то почти нямаше, беля. Друго имаше. Кози. Не напускаха местните населените си места и самотен пустееше островът. И сал едни кози по земята му тичаха. И така не бяха свикнали с чуждо (различно от козе) присъствие, че нямаха и никакъв страх. Дори приближаващият ни атомобил събуждаше у тях единствено любопитство. И никак не се сещаха да ни напуснат пътното платно, само се събираха да ни гледат с широко учудени очи.
Интересни им бяхме ние на тях. Интересни ни бяха те на нас. И толкова много бяха, че кръстихме Самотраки „ островът на дивите кози“.
Изкарахме на него четири вълшебни дена, пълни със спокойствие, безвремие, тесни пътища и …пак кози.

