По забележителностите на остров Парос в Егейско море – паметниците от древността.

Обикаляхме ние из  забележителностите на остров Парос. И стигнахме до място, наречено Франкският замък на Парос (The Frankish Castle of Paros).

Едва ли има сънародник, необсъдил поне веднъж склонността на гръцките ни съседи да правят паметници от нищо и никакви руини. Е да, правят го. Ама го правят. И съхраняват  и най-малкия остатък от древността. И трупат реклама и доходи.

Така бе и с „Прекрасния франкски замък“. Като „ един от най-трайните паметници на остров Парос“ го представяше брошура на острова. И такъв е бил. Построен, според изследователите,  през далечната  1200 г. от венециански архитект Санудос. И не само това му е ценното. А изследвали археолозите. И стигнали до извода, че построен бил замъкът  от останките на множество древни светилища, изградени наоколо.

А днес от него останала бе само част от стената. На „Удължена кула“. В нея пък  открили археолозите  „всички елементи на кълбовидна сграда от 4-ти век, построена през епохата на франките. Част от кръглата сграда се използва като апсида на вътрешния параклис на замъка и представлява основата на древен храм, за който се смята, че датира от 530 г. пр.н.е.“

И цялото това великолепие се изразяваше в Останки от стена, „издаваща  сложна каменна зидария“. И може само стена да беше, но зидарията бе истински впечатляваща.

Стената от някогашния замък   се намираше в село Парикия, старата част на централния днес град Парос, на 3 минути пеша от централната автогара.

Към друга древност се отправихме този ден. Към селището Маратхи. Изключително  живописен бе планинският път, по който поведе ни българският автобус.

А след като слязохме от автобуса,  ни пое пътека, павирана с  истински мрамор и ни поведе към туристическия днес обект, древните Маратски мраморни кариери на Парос (Paros Marathi Marble Quarries).

Мястото било известно от древността с добива на един от най-добрите сортове мрамор, който се отличавал с прозрачност и фина консистенция. Заради тези си качества бил  предпочитан от известните гръцки скулптори. От него били изработени велики шедьоври  като световноизвестните Венера Милоска и Хермес.

Не разбирах смисъла на тази прозрачност, но местният екскурзовод ни разказа, че при обичайна прозрачност на мрамора от 1,5 см, парийският мрамор бил снабден с прозрачност  до 7 см. Това било  една от причините,  скулптурите, направени от добития тук мрамор да имат „отчетливо излъчване, тъй като позволявала на светлината да проникне в мрамора“.

Разнесла се славата на парийския мрамор в древността и настъпил момент, в който  търсенето на мрамор от Парос изпреварило предлагането.  Така  мраморът,  добиван в мините на Парос,  се превърнал в един от най-скъпите мрамори в света и в лелеяна  мечта на всеки скулптор. От него били сътворени старинни шедьоври от миналото като съкровищницата на храма на Атина в Делфи,  храмът на Аполон и великолепният храм на Соломон.

Не можахме да отидем до подземните стари мини поради съображения за сигурност, само входа им видяхме. Археолозите твърдят, че тази  кариера датира от 3 век пр.н.е. А във времената на разцвет на Римската империя за работата в тази  кариера на Парос били ползвани като миньори близо 150 000 роби.

Не успяхме да влезем ние,  успявали други, само че твърде опасно било начинанието. И самостоятелното захождане криело истински риск за здравето. Така че, ентусиастите непременно следвало да се снабдят с местен  експертен водач.

Това бе и основната атракция на мястото. А романтичните руини около непосетената пещера – мина били запустели сгради на стара френска минна компания.

Спрял добивът на парийския мрамор през 7 век. И го  възродила отново именно тази френска компания през 19 век. В тяхната дейност било и  доставянето на  парийския мрамор за изграждането на гробницата на Наполеон още през 1844 г. И заради този факт островът привличал множество френски туристи.

Но  за кратко било възраждането. Не успяла френската компания да продължи дейността си. И останала в историята като последната минна компания, работила в историческата кариера.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език