Обикаляхме ние из забележителностите на остров Парос. И стигнахме до място, наречено Франкският замък на Парос (The Frankish Castle of Paros).
Едва ли има сънародник, необсъдил поне веднъж склонността на гръцките ни съседи да правят паметници от нищо и никакви руини. Е да, правят го. Ама го правят. И съхраняват и най-малкия остатък от древността. И трупат реклама и доходи.
Така бе и с „Прекрасния франкски замък“. Като „ един от най-трайните паметници на остров Парос“ го представяше брошура на острова. И такъв е бил. Построен, според изследователите, през далечната 1200 г. от венециански архитект Санудос. И не само това му е ценното. А изследвали археолозите. И стигнали до извода, че построен бил замъкът от останките на множество древни светилища, изградени наоколо.
А днес от него останала бе само част от стената. На „Удължена кула“. В нея пък открили археолозите „всички елементи на кълбовидна сграда от 4-ти век, построена през епохата на франките. Част от кръглата сграда се използва като апсида на вътрешния параклис на замъка и представлява основата на древен храм, за който се смята, че датира от 530 г. пр.н.е.“
И цялото това великолепие се изразяваше в Останки от стена, „издаваща сложна каменна зидария“. И може само стена да беше, но зидарията бе истински впечатляваща.
Мястото било известно от древността с добива на един от най-добрите сортове мрамор, който се отличавал с прозрачност и фина консистенция. Заради тези си качества бил предпочитан от известните гръцки скулптори. От него били изработени велики шедьоври като световноизвестните Венера Милоска и Хермес.
Не разбирах смисъла на тази прозрачност, но местният екскурзовод ни разказа, че при обичайна прозрачност на мрамора от 1,5 см, парийският мрамор бил снабден с прозрачност до 7 см. Това било една от причините, скулптурите, направени от добития тук мрамор да имат „отчетливо излъчване, тъй като позволявала на светлината да проникне в мрамора“.
Разнесла се славата на парийския мрамор в древността и настъпил момент, в който търсенето на мрамор от Парос изпреварило предлагането. Така мраморът, добиван в мините на Парос, се превърнал в един от най-скъпите мрамори в света и в лелеяна мечта на всеки скулптор. От него били сътворени старинни шедьоври от миналото като съкровищницата на храма на Атина в Делфи, храмът на Аполон и великолепният храм на Соломон.
Не можахме да отидем до подземните стари мини поради съображения за сигурност, само входа им видяхме. Археолозите твърдят, че тази кариера датира от 3 век пр.н.е. А във времената на разцвет на Римската империя за работата в тази кариера на Парос били ползвани като миньори близо 150 000 роби.
Не успяхме да влезем ние, успявали други, само че твърде опасно било начинанието. И самостоятелното захождане криело истински риск за здравето. Така че, ентусиастите непременно следвало да се снабдят с местен експертен водач.
Това бе и основната атракция на мястото. А романтичните руини около непосетената пещера – мина били запустели сгради на стара френска минна компания.
Спрял добивът на парийския мрамор през 7 век. И го възродила отново именно тази френска компания през 19 век. В тяхната дейност било и доставянето на парийския мрамор за изграждането на гробницата на Наполеон още през 1844 г. И заради този факт островът привличал множество френски туристи.
Но за кратко било възраждането. Не успяла френската компания да продължи дейността си. И останала в историята като последната минна компания, работила в историческата кариера.

