Остров Сирос – предпочитано място за семейна почивка в Егейско море.

Като непосещаван и непопулярен сред туристите ни представиха остров Сирос.  Такъв и бе. Не се радваше на многобройните посетители на Миконос и Санторини. Нямаше и забележителностите на Делос. Имаше, обаче, спокойствие. И плажове. И Егейско море. Не отстъпваше по красота на останалите си събратя от Цикладите.

И заради това  ни каза местният водач, че бил предпочитан за почивка от семейни двойки. Хем плаж на цикладски остров, хем липса на туристически тълпи.

А за сметка на малкото туристи, островът бе най- силно населен с местно население, около 20 000 гърци населяваха острова.

На острова се намира град Ермуполи – най-големият град на архипелага и столица на Цикладите. А островът бе с  размери 22 км дължината от север на юг и 8 км от запад на изток.

Сирос имаше и друго ценно, отстоеше от Атина на около 140 км. и заемаше централно място в групата на Цикладите, приблизително еднакво разстояние го делеше от голяма част от останалите острови в групата. Може би заради това и бе обявен за централен остров, а централният му град, Ермуполи за най-големия град на архипелага и столица на Цикладите.

И това за съвремието. Но да се върна на това, че „нищо интересно нямало на остров Сирос“. Всъщност, именно това заключил и пътешественикът и писател Лорънс Дърел, тръгнал той да изучава гръцките острови. Дошъл на остров Сирос и като отсякъл „Няма какво да се види на остова и още по-малко да се знае исторически“  побързал да напусне Сирос. И направил той същата грешка, която правят много от съвременниците.

Пълен бе Сирос с история и интересности.

Ще започна от създаването му, или по-скоро, малко след това.

Не останало незабелязано централното местоположение на острова още от  венецианците и го ползвали те като  основно пристанище за търговските си  пътища на изток. В далечните 1200 години те и поставили основите на селището на острова.

Същото му централно местоположение привлякло малко по-късно и други мореплаватели с не толкова почтени намерения. Сирос станал обект на множество набези на сарацинските пирати. Така грозно  тероризирали те населението на островите, че местните управници се принудили да плащат пиратски данък, за да защитят жителите си.

Именно пиратите и станали първите неволни архитекти на островното село. Ано Сирос нарекли местните старото село и  за да избегнат пораженията на честите пиратски набези, отстъпвали все повече домовете им нагоре към хълма. Така някога оформили съвременния вид на застроения с жилища хълм.

Именно на върха на този хълм днес издигаше снага католическият храм   „Ано Сирос“, но за това малко по-късно.

А сега да продължим в историята.

Тя ни отвежда около половин век по-късно. Именно тогава,  през 1770-те години островът се оказал под покровителството на султан Абдул Хамид. Тогава  султанът го подарил на своята племенница. Умна дама се оказала племенницата и под нейно покровителство израснал острова и се сдобил със завиден икономически просперитет.

Нов тласък в развитието му донесла Гръцката война за независимост, случила се 50  години по-късно, тогава се заселили на острова  бежанци от острови в южния Егейски регион. Те започнали да градят домовете си под селището Ано Сирос и така създали модерен и проспериращ град.  Запълнили дори Крайбрежната ивица, за да отворят  място за повече къщи.

Нарекли местните  градът „Ермуполис“ и  той и станал съвременната столица на Цикладите.

А днес ни  посрещна съвременното пристанище на Сирос. Ние пък  посрещнахме на него пълната Луна.

Интересното минало на острова довело и до интересни религиозни решения. Оставили своя белег венецианците и в това отношение. И днес на остров Сирос, както на остров Тинос има оформена католическа общност.

И краси католическата църква Ано Сирос (Ano Syros Catholic Church) застроения хълм на столицата.

И най-вълшебните тесни и каменни улички водят към нея, същите улички, каквито видях и на други острови в Егейско море – стръмни каменни улици с тесните стълби, насочени категорично и рязко нагоре.

Отново в  бяло бяха варосаните къщи и в синьо бяха оцветени дограмите им.

Уважаваха даденостите си местните. И не пречеха на нищо живо. Успяваха да съобразят къщите си и с малкото островно пространство и с наличните дървета. И постигнали невероятна мозайка от къщи, дървета и камък.

И като доказателство за религиозното разбирателство, се откриваше от католическия храм невероятен изглед към православния християнски храм Светата църква на Агиос Николаос.

Слизайки към него, попаднахме в съвсем друг архитектурен свят. Ако до сега бродехме из типичните тесни бяло – сини улички на островите в Егейско море, то в низината ни очакваше напълно континенталната архитектура на съременните гръцки градове. Отново каменни бяха сградите, но вече не бяха варосани. И не бе боядисана в синьо дограмата на малките прозорци. Съвременните постройки стояха внушителни и едноцветни.

В ниското се потопихме и в друга забележителност, в красотата на централния площад на централния град на Цикладите. Площадът Миаули (Miaouli Square).

Изключително интересна бе  неговата история.

Площадът бил проектиран от баварския архитект Вилхелм фон Вайлер в началото на 19 век. Кръстен бил първоначално Отонос,  в чест на Ото от Гърция. А след края на Гръцката война за независимост бил  преименуван, през 1889 г. местните му дали името на герой от войната, адмирал Андреас Миаулис. В негова чест издигнали и статуята му на площада.

Днес на площада се намират сградите  на Кметството и Общинската библиотека.

Съвсем до него стоеше и сградата на театъра на Цикладите. Театър Аполон.

Напълно празно било пространството преди строежа на площада. Единствено овощната градина на семейство Салаха се намирала тъдява в  началото на 19-ти век. И два кладенеца, от които купували вода заселниците.

И била закупена овощната градина от община Ермуполис през 1847 г. И поръчали управниците на архитекта Вилхелм фон Вайлер да създаде план за оформянето на площада.

И така, ето ни в съвременния град. Със стръмните му улици и красиви хълмове.

Още един православен храм открихме преди да падне нощта.

А когато падна нощта, обгърна с мистичната си тъмнина красотата на Сирос.

Истински красив бе остров Сирос! Спокоен и величествен насред Егейско море.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език