За първи път в това пътешествие пристигнахме в Прая късния следобед. Мира вече бе прекарала една нощувка тук в началото на пътуването. Била резервирала в краен квартал. Дали заради умората от пътуването, дали защото пристигнала късно, но й се сторило доста неприветливо място. В допълнение, от рецепцията я предупредили да не излиза сама, особено вечерта. Обяснили й, че спокойствието се простирало само през деня. А вечер си било нужно повишено внимание.
Само че вече бяхме прекарали около седмица из островите на Кабо Верде и се бяхме убедили в добронамереността на хората му и пълната безопасност на градовете и планините му. И слава Богу, оказаха се пресилени предупрежденията. Може би в крайните квартали наистина. Но в централната част на столизата си се разхождахме напълно сами и необезпокоявани.
Посрещна ни Прая и с друга приятност. Хотелът. Вече бяхме прекарали няколко дни по нвероятно мизерни места за настаняване. Не просто без топла вода, но и без никаква на моменти. И явно бяхме изчерпали лимита си от лоши изненади, та пътешественическата ни съдба ни предложи първата приятна.
При това компенсира закъснелия реванш с качество. Хотелът се оказа в самия център на столицата, на търговската пешеходна улица. Разбира се, това местоположение доведе със себе си неминумото неудобство от вечерните шумове и сънят ни не бе особено пълноценен. Но пък за първи път от една седмица влязохме не само в човешки условия, но и в истински добри. Говорещи английски хора от персонала. Хубави стаи. Вода! Течаща! Не просто църцуркаща, а истински течаща. И о, благодаря! Топла вода! Че чак гореща. Направо не вярвахме на щастието си. При близо седмица миене на участъци и пресекулки под църцурещата струя студена вода, за първи път преживяхме истинското удоволствие на истинската баня.
Предварително бяхме решили, че предвид късния час на пристигането ни, ще си останем в хотела. Заради това отделихме половин час преди жадуваното водно удоволствие и направихме кратка разходка по пешеходната търговска улица.
Навсякъде ни посрещаха оформени чемширени порти. Чистота и приветливи витрини ни следваха по целия ни път.
А след него и до своеобразно площадче. От едната му страна трима въоръжени с автомати люде охраняваха явно правителствена сграда. За жалост, не успяхме да влезем в контакт с охранителите. А, честно казано, и не държахме. Впечатли се Мира от ножовете на края на автоматите им. Аз вече бях ходила по някои държави от Африка, та бях виждала подобни автоматни гледки. Така че ги приех за част от ежедневната действителност. Още повече, приносителите им изглеждаха напълно миролюбиви. Убедих се в това след няколко дни, когато отново посетихме Прая, на път към пътя за родината. Тогава тези страховито изглеждащи охранители с автомати ми се усмихваха и ме подканяха да снимам церемонията по смяна на караула им. Само дето така бързо го извършиха, че успях, на практика, да снимам само отминаването на стария.
А охраняваната сграда се оказа Дворецът на президента. С истински красива градина.
Прибрахме се в хотела в онази първа нощ, намерени да изпълним решението си да не излизаме повече до сутринта.
За щастие, дори това не се наложи. Оказа се, че Прая в нейния център е напълно спокойно и приветливо място. Смело излязохме вечерта и след кратка разходка се настанихме в заведение на открито. За пореден път установих как заблуждава първоначалния вид на обикновено кафене с пластмасови столове по тези ширини. Че бяха пластмасови столовете и масите, бяха. Но бързо се появи сервитьорка. Обедини четири маси и ни връчи меню с топла кухня. И да пореден път установих, че независимо от вида но заведението, предлаганата риба и изглеждаше добре, че беше и невероятно вкусна.
Пийнахме по една биричка с размерите на шотче от 250 гр.
И значително по-добри и спокойни се отправихме към първата ни хубава нощувка.
Такава се оказа за всички ни. На сутринта всички гледаха доволни и отпочинали. И за пореден път отбелязахме, че ако в такива места ни беше настанявал нашият водач, значително по-лесно щяхме да преживеем дневните несгоди. А подобни места имаше навсякъде по нашия маршрут. Просто ние все се оказвахме на неподходящото място с липсващата вода.
Нейсе. Отлетяхме онзи първи ден към остров Фого само трима от групата. Останалите трима се бяха наситили на несгоди и увреда на здравето им и отлетяха на свой ред за остров Сал, островът с плажове и палми, и морски забавления.
А ние тримата за последно кацнахме в Прая в края на нашето пътешествие. Предстоеше ни след два дни полетът до България.
По програма трябваше от Прая да отпътуваме директно за старата колониална столица Сиедад Виеха. Само че твърде бяхме изморени, а българският ни водач прекалено вече безхаберие бе демонстрирал към нас. Проверихме, че до Сиедад Виеха са само 14 км и решихме с останалите двама да останем в Прая. Да починем, да си вземем душ с топла вода. И да разгледаме Прая. А утре сутринта да вземем такси и да отидем да разгледаме старините. Така бяха направили останалите трима, които отпаднаха от групата още на първата седмица от програма. И казаха, че е напълно постижимо и дори приятно.
Благодарихме на нашия водач за „водачеството“ му, и отпътува той вече напълно сам по програмата си. Успя, както се казва, да откаже цялата си група. Дано се замисли, говорихме си с останалите и да не страдат бъдещи туристи.
Оставихме това на провидението. А ние се настанихме в хотела. И понеже сърце геройско не успя да ме задържи в стаята, драснах аз по улиците на града до времето на вечерната ни среща.
Излязох този път от централната лъскава част и навлязох в света на местните.
Не изобилстваше Прая откъм забележителности и не очаквах много. И все пак хубаво бе да посетя пазара с шарените покрив и парка „5 юли“. Погледнах от своеобразната тераса над града. И, о радост. За мое туристическо удобство, и двата целени обекта удобно бяха разположени един до друг.
Позамислих се дали да сляза сама сред местните. Вярно бе, че никакво притеснени не бяхме срещнали за 10 дни. И все пак, столица. Все в нея лошите хора се концентрират. Попитах вътрешното си усещане и то ме поведе надолу по стъпалата.
Цветният покрив на пазара от разноцветните платнища бе получен. С тях засенчили бяха сергиите си търговците. И така постигаха странния екзотичен вид.
Свят народ се бе изсипал на пазара. Не се оказа така посещаем следващият ми обект, парка. Намерих трудност дори с намиране на входа му. А на отправените към местните въпроси за посоката, ме срещнаха с учудени очи. В смисъл, защо пък ли ми е. Насочиха ме все пак. И по сергиите, та влязох в парка „5 юли.
Посрещна ме той с офис на местната полиция. Което беше доста обнадеждаващо за сигурността на мероприятието.
Помислих си да намеря и съдебната палата. И само се огледах. И я видях. Веднага до църквата. В една редичка, както каза по-късно Ева, институциите на Божиите и човешките закони.
А ни проговори тази подредба на първо място, че уважават правосъдието си местните. Лично място бяха отредили на съдабната си палата. На самия център, до Църквата.
А може и добре да действаше тази подредба и на магистрати, и на страни по делата. Подминавайки Божия дом, с друго съзнание може би влизаха в дома на човешкия закон.
Отметнах забележителностите на столицата на островната държава и вече спокойна тръгнах по улиците й. И сварих чистота и подредба. Прави чисти улици, регулирано пътно движение. При това дисциплинирани бяха не само водачите, но и пешеходците. Нямаше притичващи по платното люде. Чинно пресичаха на определените пешеходни пътеки. И заковаваха автомобилите си шофьорите пред тях.
За пореден път си представих географския глобус и моето местоположение в момента. И изпитах истинска благодарност. За възможността да дойда. За видяното, за срещата с добрите хора на островната държава. И за добрите приятели, които срещнах в групата. С които заедно през несгодите преминахме и благодарение на които и оцеляхме, и все пак запазихме добри спомени от пътуването.
За което благодаря!
Благодаря, че бях!

