Отпочнахме забележителностите на чилийската столица от високо.
С хълма Санта Лусия (Santa Lucía Hill, Cerro Santa Lucía).
Остатък от вулкан на 15 милиона години, днес хълмът предлага на жители и туристи 65 300 квадратни метра парк. Стръмничко бе изкачването му, наистина. Но помагаха за безболезнено преодоляване на височината множестото красоти, изградени в него. И някак по-неусетно одоляхме стръмните му пътеки и стъпала, загледани в красивите фонтани, статуи и сгради.
„Huelito o heutrecan“ бил наречен древния хълм от населението преди колонизацията. Сегашното му име дали колонизаторите.
На 13 декември 1540 г., денят, в който испанската католическа църква празнува „Санта Лучия“, превзел хълма испанският конкистадор Педро де Валдивия. И получил хълмът новото си наименование.
Заедно с оръжията си донесли испанските завоеватели и европейските си болести. Именно те и покосили голяма част от местното население. Никак не познавали организмите им екзотичните ни заболявания. И не само имунитет, но и средства за лечение нямали.
За местните конкистадорите не мислели. Но за своите изградили първите мисионери още на следващата 1541 година място за поклонение и молитва срещу създадената епидемия от варицела.
И издигнали оцелелите наследници на завоевателите съвременния Сантяго де Чиле.
Друг хълм привлече вниманието ни при погледа ни от високо.
Хълмът San Cristóbal (San Cristóbal Hill). На цели 850 м. надморска височина се издига той. И е третата най-висока точка в града.
И за него си имали наименование местните. Наричали го преди да нахлуят испанските нашественици Тупахуе( Tupahue).
А съвременното наименование му дали завоевателите в чест на превзелите го испански конквистадори от ордена на Свети Кристофър.
И представлява днес Cerro San Cristóbal най-големият обществен парк в Сантяго – Метрополитен парк Сантяго (Parque Metropolitano).
Хълмът San Cristóbal започнал своята обществена дейност през 1903 г. Инсталирана била тогава на върха му обсерваторията Милс, известна днес като обсерваторията Мануел Фостър. Напълно идентична била тя с обсерваторията Лик на Калифорнийския университет.
С друго е известен днес върхът. В светилище, посветено на Непорочното зачатие бил превърнат. И още в подножието му изградили жителите му параклис за провеждане на литургии и молитва.
А на самия връх 22-метрова статуя на Пресвета Дева Мария поставили.
Всъщност, самата статуя на Непорочното зачатие е висока 14 метра. Останалите 8 метра са отредени на пиедестала й. И не просто, за да бъде поставена статуята върху него служи той. Изградили вътре в него малък параклис. Именно в него се молил и благословил града Сантяго папа Йоан Павел II на 1 април 1987 г.
И от високо, направо на централния площад на Сантяго попаднахме. Плаза де Армас (The Plaza de Armas). Буквалния му превод означава „Площад на оръжията“. Но като „Площад на парада“, или „Площад за парад“ е в народното съзнание.
Както разбрах още в Перу, това са централните площади на всички градове в Латинска Америка. Повечето градове, построени от испанските конкистадори, са строени на празно място. Нали завзели територията на местните. Заради това имали възожността да планират строежа им. И ги проектирали по стандартен военен начин, базиран на решетъчния модел на римския каструм. И централния блок на всеки град бил оставян празен. И именно той съставлявал Плаза де Армас. Около него били издигани правителствените сгради, централните църкви и други структури с културно и политическо значение.
Освен че посветени били на армията, благодарение на която и станало възможно строителството на европейските градове върху завзетата територия на местните, името на централните латиноамерикански площади сочело, че именно тези площади ще бъдат убежище в случай на нападение над града. И от тях ще се доставя оръжие на защитниците.
За днешните вече мирни времена Пласа де Армас съставлява и най-добрия ориентир за туристите. Изградени в идеалния център на града и познати на всеки. В случай не изгубване, или друга туристическа неприятност, достатъчно е да произнесеш вълшебното наименование срещу лицето на първия срещнат. И веднага имаш посока. А веднъж попаднал на централния площад, и ориентацията за останалата част на града е лесна.
Една от централните сгради на Plaza de Armas е Метрополитската катедрала на Сантяго (Santiago Metropolitan Cathedral).
Първата постройка не била съобразена с множеството земетресения. А доколкото Чили е на линията на разлома Атакама, земетресенията са фактор, с който следва да се съобразява всеки един градеж. И на няколко пъти била разрушавана старата катедрала.
И след извършени множество тестове и инженерни противоземетръсни решения, издигната била тя в съвременния си вид едва през 19 век.
И радва туристическите очи с множеството си орнаменти, фрески и позлатени колони в бароков стил. Заради тях е и обявена за национален исторически паметник през 1951 г.
За жителите на града е не просто красив католически храм. А седалището на архиепископа на Сантяго де Чиле и център на архиепископията на Сантяго де Чиле.
Друг красив площад си имаше Сантяго де Чиле. Площад на конституцията (Plaza de la Constitución). И той, като Плаза де Армас заема цял квадратен блок в сърцето на чилийската столица.
Множество правителствени седалища обграждат централната му част. Във високите му сгради се помещават Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, централната банка на Чили и Интендантство на Сантяго.
Именно на тази снимка от високо се вижда Паласио де Ла Монеда (Palacio de La Moneda) в целия му блясък.
Седалището на президента на Република Чили.
В него се помещавали и кабинетите на трима министри: на вътрешните работи, на генералния секретариат на президентството и на генералния секретариат на правителството.

