Сантяго де Чиле – многоликата столицата на Чили.

Първият сблъсък с цивилизацията след  приключението ни из земите на аржентинска и чилийска Патагония бе в чилийската столица.

Сантяго де Чиле ( Santiago de Chile), или просто Сантяго. Разположен на височина 500 – 650 m над морското равнище. Най-големият град в страната, а и един от най-големите в Южна Америка. В него е концентрирана изпълнителната и съдебната власт на страната.

Така и ни посрещна Сантяго. С официалното си лице на високите си сгради.

Малко по-късно показа ни далеч по-приветливия си облик. Пълен бе градът с улични рисунки. Най-различни персонажи съпровождаха туристическите ни разходки от фасадите на сградите.

Като произведения на изкуството бяха и повечето му сгради. Ниски, шарени и приветливи. Истински приятно местенце за живеене си бе Сантяго!

Уникални бяха и малките му улици. По нищо не наподобяваха на големите шумни столични булеварди. Успели бяха столичани дори в голямата си столица да създадат усещане за тишината и спокойствието на малко провинциално градче.

И бродехме покрай ниските  столични къщи,  потънали в зеленина и хармония.

Едва в търговския център на Сантяго усетихме, че в столица се намирахме. Ето къде бяха скрили столичани глъчта и многолюдието!

Като истински подарък приехме и уличните танци. Свободно танцуваха танцьорите сред хорските тълпи. И спирахме с удоволствие пред всяка двойка. И се отнасяхме под звуците на  латино музиката.

И сякаш да се убедим, че превес спокойствието бе взело в тази латиноамериканска столица, попаднахме в самия център на града на най-тихите и вълшебни улички. Виеха те сред красивите колониални сгради. И изпълваха душите ни със спокойствието на латиноамериканското безвремие.

Не бе съвсем на морето Сантяго де Чиле. Но морски продукти в града не липсваха. Съвсем наблизо бе и Виня дел мар, и Валпараисо, а и други крайбрежни градчета. И снабдяваха жителите им столичани и гости с даровете на морето. И интересна организация бяха съставили. В огромни покрити халета се разполагаха и рибен пазар, и заведения за хапване. И, влизайки в него, можеха посетителите му или със сурова прясна риба към вкъщи да потеглят. Или пък да седнат на една от многобройните маси и да се доверят на готварското майсторство на персонала.

А навън, в тишината на по-малките улички и малки заведения открихме. С китари и латиномузика.

Създаден бил градът на 12 февруари 1541 г. от испанския конкистадор Педро де Валдивия в подножието на хълма Уелен (днес наричан Серо Санта Лусия).

Сантяго дел Нуево Екстремо бил кръстен.

Създал Педро де Валдивия равномерна улична мрежа, наподобяваща шахматна дъска.

„ Шест месеца по-късно, обаче, местните мапуче воини почти унищожават новото селище, а колонизаторите почти измират от глад под натиска на туземците. По-късно Сантяго е построен наново, следвайки първоначалния план.

Градът е разрушаван няколко пъти и от земетресения. И към края на 16 век градът разполага с 200 къщи. Едва към края на 18 век той започва да развива инфраструктурата на нормален град – катедралата и президентското седалище са построени именно през този период. Междувременно, заможни земевладелци започват да стават преобладаващата икономическа и политическа сила в столицата.

Когато колониалната власт приключва в началото на 19 век, Сантяго все още е сравнително неразвит град с около 30 000 жители. Към средата на 19, отчасти благодарение на засиления износ покрай калифорнийската златна треска, населението на столицата набъбва до над 100 000 души.

През 1872 г. кмет става Бенхамин Викуня Макена и полага много усилия за развиването на града. Използвайки затворнически труд, той преобразува Санта Лусия в красивия публичен парк, който съществува и до днес. Освен това, под негов надзор се прокарва канализацията на Мапочо и се построява Общински театър.

Бедността докарва в градовете много земеделци. И  в периода 1865 – 1875 г. населението на Сантяго нараства от 115 000 до 150 000 души.

 След края на Втората световна война, бързата индустриализация създава много градски работни места. И през 1960-те години, в хода продължителната градска миграция се образуват гета в покрайнините на града.

През 1973 г. в Сантяго се извършва държавния преврат, свалил от власт Салвадор Алиенде (първият демократично избран марксистки държавен глава в света) и поставил на негово място Аугусто Пиночет. Това са тежки времена за града, тъй като хиляди политически затворници са събрани на националния стадион, а центровете за изтезание и импровизираните затвори петнят Сантяго. Военната хунта, управляваща с желязна ръка, пропъжда голяма част от аристокрацията извън града.

След възстановяването на демокрацията през 1990 г., белезите от диктатурата постепенно зарастват.

И в днешно време, чилийската столица представлява  голям метрополис, в който контрастират заможността в източните квартали и бедността в западните и южните части на града“.