Стана посред нощ и се строихме за нощния си полет обратно към столицата. Питах по пътя водача ни защо при един само полет не само на денонощие, ами и на седмица, го бяха светнали в средата на нощта. Да беше натоварено летището, щях да разбера, но имаше полет към столицата само веднъж седмично и никак не можех да разбера необходимостта да е в 4.00 сутринта. А обяснение си имаше, съобразено с тукашните географски особености. Горещо бе през по – голямата част на годината, а и много народ се движел по улиците в дните извън месеца на рамадан. И немислимо било да кацат самолетите в пустинната жега, нямало да издържат гумите при спиране. А дори да се постараят инженерите и да сътворят технологичното си чудо, какво щели да правят пътниците сред немислимия трафик на деня. И така решили управниците, вътрешните полети в Алжир се изпълняват посред нощите.
Пристигнахме примирено на летището. Регистрирахме се бързо, нямаше много хора. Оставихме багажа да пътува към търбуха на самолета и затърсихме зоната за чакане. А тя си беше същата, в която влязохме, малко бе летището и нямаше различни зали. Не очаквахме да има и паспортен контрол, само че тъкмо седнахме и ни намери един униформен служител. Оказа се този, който извършва паспортния контрол. Вместо да ни строи на стройна опашка пред гишето си, събра паспортите ни от пейките и ги отнесе някъде. Поиска от Мария и груповата ни виза, така било тук, нищо че вече сме влезли, при всяко транспортиране до друга точка, трябвало да си показваме визата. Показахме я и съвсем след малко се появи отново униформеният с паспортите ни в ръце.
Качих ме се не след дълго в самолета и полетяхме на крилете на алжирската авиокомпания, отново по-рано от обявеното време. И за да съм честна, за дългия малко повече от два часа полет до Алжир ни предложиха значително повече храна от тази, предложена ни от италианската авиокомпания ИТА за международния ни полет със същата продължителност. На форна на миниатюрите пакетче с крекери и 330 мл бутилчица вода от международния полет, тук ни раздадоха цяла кутия с три тестени закуски в нея, при това с истински размери. А освен малката бутилка вода получихме и по едни малък сок.
Нямаше много хора на полета, така че се разпределихме по седалките и успяхме да проспим двата часа във въздуха. А когато кацнахме в ранната сутрин в столицата, там вече ни чакаха Зино и шофьорът, свежи и току що закусили преди изгрев.
Подминахме по пътя към лентите за багаж тоалетните, доживях да видя празна дамска тоалетна и опашка пред мъжката такава, преобладаваха мъжете в самолета, та именно те образуваха необичайните опашки.
