Пътуването ни се насочваше към своя край. И в един от последните му дни се качихме на автомобила и потеглихме към Тарту. А пътят напомняше онези пътища сред тайгата от руския период на детството ми. И нищо чудно, на приблизително подобна географска ширина шофирах.
И започнахме да виждаме по пътя билбордове с реклама на забавлително място. И лесно решихме. Ще го посетим. По път ни беше.
Спряхме след обозначителната табела за паркинг. И се оказахме на доста приятно място за прекарване на цял един ден.
Че кръчма имаше, то ясно. Нали „рънътъ прави борбътъ“.
Не стана ясно дали в колиби са живяли древните викинги, но колиба беше сътворена в единия край на пространството. С вътрешно огнище и много слама.
Нямахме много време, та наместо цял ден, само около час отделихме на горската атракция. И определено добре се заредихме преди дългия път.
