Както казах за Латвия и Литва, и в Естония не преливаше от към забележителности извън столицата.
И, след обстоен преглед на наличността, се насочихме към втория по големина град в страната. Тарту. С население от около 120 000 души. Вторият по големина! Различни мащаби, както се казва.
Макар и неголям, градът се оказа доста приятно място. На всичкото отгоре, разположен на река Емайоги, над която има изградени няколко моста. Които се оказаха доста интересни за местните поверия. Но, за това малко по-късно.
На Талин е отредена ролята на политическа и финансова столица на Естония. Тарту пък поема върху себе си титлата интелектуален и културен център на страната. Основна причина за това е изграденият тук Тартуския университет. Най-старият и уважаван университет в страната, строен през 1632 година.
А важността, която жителите на Тарту отдават на студентите показва и местоположението на фонтана. Не само на централния площад е разположен фонтана, ами и пред сградата на самия Градски съвет.
Интересно студентско поверие ни разказа местен. За каляване и доказване на студентите. Та, за да се докажел всеки студент и да получи уважението на състудентите си, следвало да извърши три предизвикателства – да мине по някоя от арките на някой т мостовете над река Емайоги, да се изкъпе във фонтана на целуващите се студенти и да посети библиотеката. Ама не точно да чете книги и да не е точно сам и … да!
Какво да ги правиш, студентска им работа, кипи им младата кръв.
Е, ние по арка не минахме. Къпането във фонтана намерихме за доста студено преживяване. А и от висотата на порастналите си съзнания и за никак редни. Университетската библиотека също не посетихме.
И за да не сме чак толкова скучни възрастни, отдадохме своята лепта в прекрасната екзотика на студентския град като се снимахме в ролята на картина на площада пред фонтана на целуващите се студенти.
За друго поверие не разбрахме. Само дето случихме на странна една статуя. На двама голи мъже, хванати за ръце. Дали заради разкрепостените студентски разбирания, или си имаше друга история, но из целия град срещахме еднополови двойки. И те хванати за ръце.
И пак нищо особено на пръв поглед. И може и да няма изобщо втори такъв. Но, интерено си ни беше.
Този млад студентски град постави края на нашето прибалтийско пътешествие.
И много подходящ си беше той. Млади бяха и трите държави в своята последна независимост. За пореден път оставени на мира от вечните си завоеватели и тръгнали по мирния си път.
А аз се радвам, че имах късмета да им погостувам.
За което благодаря! Благодаря, че бях!
