И отпочна всичко предния ден. Тогава и трябваше да борда на кораб да се качим. „Обикновен“, както бе записано в програмата на бодрата ни агенция. Но с каюти. И на него 24 часа да прекараме. И не се случи поради ред причини, които така или иначе ще изложа по-късно по причина да не изневерявам на приниципа си да се наслаждавам на момента и хубавите си спомени да споделям.
И седнахме в ресторанта на къмпинга в Тендаба( Tendaba ). И написах на българските ми изпращачи-агенти. И от никъде взорът връзка с агенцията, и по-точно с българските й представители не виде. И не бе по-добра ситуацията откъм норвежската страна. И Франк и Инга не успяха отговор да получат. То и интернетът толкова стабилен бе.
И седнахме с Абду да мислим някак оставащото време да си спасим. И видяхме късния следобед други бели хора. От откъм водата идваха. И веднага ги попитахме. И още не успели разговор ний да завържем, седна на масата ни водачът им. Оказа се местен гид. Правел именно обиколка с лодка по реката с цел наблюдение на птици. Е, щяхме да прекараме на нея не 24, а 2 часа. Но пък все пак бе повече от нищото, предложено ни от агенцията.

