Крепост една видях прекрасна при подготовката ми на молдованското ми пътешествие. Само дето се оказа, че какви ли не политичеки ситуации се случили. И вече не била на територията на Молдова. Ами Приднестровска република (Приднестровие) била образувана. И не била особено призната. Но пък си имала и граници, и управляващи органи.
И никак не бях сигурна доколко дружески им са отношенията с Молдова. Но мисълта да пропусна крепост беше по-страшна от преминаване на вражеска граница. Така че смело насочих автомобила натам.
И не е напразна онази стара поговорка „Бог обича смелите“. Преминаването на границата се оказа изключително лесно. На оформения граничен пункт ми издадоха само една бележка и в рамките на една минута вече бях преминала всякакви гранични контроли. Дори и никакви въпроси не ми зададоха.
И ето ме по пътищата на младата държава.
Първите впечатления. Е, първите впечатления дойдоха от пътищата. Нали с автомобил се движех. Чисти и гладки. С перфектен асфалт и пълно отсъствие на каквито и да било дупки и неравности. За разлика, за жалост от съседната им Молдова.
Извън това, жилищни блокове и по-ниски обществени сгради като навсякъде.
И след първоначалните впечатления се загнездиха трайно в душата ми по-последващите. И всички бяха насочени към видимо по-добрия живот от съседите им молдованци. Значително по-чисто и по-подредено изглеждаше всичко наоколо.
А имаше и друго твърде важно. Въпреки че попаднах в почивен ден, видях работещи заводи. Нещо, което не установих в Молдова дори в работните такива.
Не разбрах кой спонсорирал ситуацията. Но, определено им се получаваха нещата. Или поне така изглеждаше на пръв туристически поглед.

