Пуно – основният град в района на езерото Титикака

Приключи нашето еднодневно езерно пътешествие по Титикака. Остави ни лодката в град Пуно. Основан  през 1668 г. на 3860 м. надморска височина, днес именно той бил основният град в района на високопланинското езеро.

Употребили бяхме целия ден по островите на Титикака и на смрачаване отпочнахме разходката си из града.

И неизменно започна той с Площада на армията (Plaza de Armas). Също така неизменно, важна част покрай площада заемаше католическата църква. Наречена в случая Катедралата на Пуно.

А след него следваха нощните улички на града. И жителите му по тях.

А сутринта ни натовари на поредния автобус и потеглихме. Минахме по сутрешните улици на Пуно.

И хвърлихме прощален поглед към романтичното езеро Титика́ка.

Не било най-високото планинско езеро. Но неговите 3812 м. надморска височина определено му връчваха първенството за най-високо разположеното плавателно езеро на Земята. А площта му  от 8370 kм².   го поставяла на  второ място по големина в Южна Америка след езерото Маракайбо.

Намира се първенецът в Андите. На територията на две държави – Перу и Боливия.

За пръв път европейците достигнали до езерото Титикака при хребета Кордилера Реал. А през 1862година доставили до брега му цял параход  на части. Сглобили го  на брега и го пуснали във водите на езерото. И това бил онзи паметен  миг, който го и превърнал в най-високото плавателно езеро в света за големи кораби.

Днес онзи първи кораб, след цял век служба, отправен бил на заслужена почивка. Вахтата му поели съвременни кораби. И правили те редовни курсове между Пуно в Перу и дестинации в Боливия.

И друга важна роля играело Титикака. Именно то  служело за климатична граница в Андите. Приятен и умерен бил климатът в районите  на север. И суров в районите на юг.

Бреговете му бележели и  южната граница с целогодишни високопланински поселения и добра реколта на картофи. Местното население отглеждало и царевица, и ечемик. Заради височината не успявали те да  узреят до степен, необходима за консумация от хора. Но пък били достатъчно добри  за храна на животните.

Днес жителите и на двете държави ползвали езерото  за риболов, транспорт и туризъм.

Представителите на цели 530 водни вида приютявало езерото. А около 90% от живеещите в басейна му риби били ендемити – „Биологични видове, разпространението на които се ограничава върху определен район – географска област, планина, водоем и т.н, а също така и държава или друга административна единица“.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език