Не било най-високото планинско езеро. Но неговите 3812 м. надморска височина определено му връчваха първенството за най-високо разположеното плавателно езеро на Земята. А площта му от 8370 kм². го поставяла на второ място по големина в Южна Америка след езерото Маракайбо.
Намира се първенецът в Андите. На територията на две държави – Перу и Боливия.
За пръв път европейците достигнали до езерото Титикака при хребета Кордилера Реал. А през 1862година доставили до брега му цял параход на части. Сглобили го на брега и го пуснали във водите на езерото. И това бил онзи паметен миг, който го и превърнал в най-високото плавателно езеро в света за големи кораби.
Днес онзи първи кораб, след цял век служба, отправен бил на заслужена почивка. Вахтата му поели съвременни кораби. И правили те редовни курсове между Пуно в Перу и дестинации в Боливия.
И друга важна роля играело Титикака. Именно то служело за климатична граница в Андите. Приятен и умерен бил климатът в районите на север. И суров в районите на юг.
Бреговете му бележели и южната граница с целогодишни високопланински поселения и добра реколта на картофи. Местното население отглеждало и царевица, и ечемик. Заради височината не успявали те да узреят до степен, необходима за консумация от хора. Но пък били достатъчно добри за храна на животните.
Днес жителите и на двете държави ползвали езерото за риболов, транспорт и туризъм.
Представителите на цели 530 водни вида приютявало езерото. А около 90% от живеещите в басейна му риби били ендемити – „Биологични видове, разпространението на които се ограничава върху определен район – географска област, планина, водоем и т.н, а също така и държава или друга административна единица“.

