Пустинният берберски град Матмата в Тунис

Починахме си два дни на брега на Средиземно море, поехме слънце и пясък и се отправихме на първата си екскурзия из Тунис.

Към пустинята Сахара. Двудневна, с преспиване в спа хотел, изграден в оазис насред пустинята.  Включваше тя берберския град Матмата, най-разнообразни забавления в самата пустиня, римския амфитеатър Ел Джем и посещение на снимачните сцени на епизод от „Междузвездни войни“ и „Английския пациент“.

И тръгнахме по извивките на пустинните пейзажи.

И пристигнахме в Матмата. Някога столица на берберско племе, днес просто малък берберски град. Отминало бе величието на града. Запазени бяха, обаче, старите и напълно истински и автентични домове на троглодитите.

Троглодитите били едно от най-древните племена, населявали Тунис. Все още живеят потомците им по земите на Тунис. И все още обитават старите селища, построени от прадедите им. Днес в  Тунис имало няколко селища на троглодити. Само че Матмата била най-достъпна. И затова превърната напоследък в туристическа атракция.

През 1967 г. се случили насред пустинята  интензивни дъждове. Цели 22 дни продължили те. Наводнили къщите на троглодитите до степен, че значителна част от тях се срутили. Тогава било построено наземно селище Матмата. С отново прости и бедни къщи, но издигащи се над земята.

За радост на туристите, значителна част от хората предпочели да запазят бита, завещан им от прародителите. И останали да живеят в подземните си жилища.

Разказват местните, че започнали прадедите им да ги строят във времената на Римската империя. За защита от римляни и египетски племена, желаещи да се заселят по земите им. Криели се в домовете си – пещери троглоидите през деня. А през нощта ги напускали и атакували чуждите нашественици.

А представляваха  традиционните подземни „троглодитни“ жилища на практика изкопани в твърд грунд на скалата пещери. Всяка пещера бе отделна стая. Съединени бяха отделните стаи-пещери с изкопани межу тях коридори. А за да се обособят в едно жилище, оформяли отпървом кръг. И по кръга започвали  изкопаването на отделните стаи. И оставал първоначалния кръг като външен коридор и своеобразно преддверие.

Изключително практичен се оказал подобен строеж особено при разрастване на семейството. Порастне ли достатъчно синът и доведе ли си булка в бащиния дом, запретвали ръкави всички от семейството и изкопавали нова стая-пещера. Варосвали стените й, украсявали я и въвеждали в нея младото семейство.

И нас въведе  във владенията си домакинята. И ни показа как над всяка врата на отделните стаи символ за защита си поставяли. Особено тачили християнската риба. И като пазител я поставяли над прага си.

Тук за първи път чух за „ръката на Фатима“. Символът, изобразяващ разперена човешка длан. Случило се, според преданията, много отдавна. Жена на име Фатима решила да постави символ-защита на дома си. Но нямала под ръка нищо подходящо. И послушала интуицията си. Взела кофа с тъмна боя, потопила в нея дланта си и я поставила до входната врата. И се отбелязала нарисувана човешка длан. Отворена, като символ на „Стоп, спрете зли зли, не прекрачвайте този дом!“. Харесали идеята съседите и те започнали да кичат домовете си с ръката-пазител. И тъй като Фатима се наричала жената, първа поставила ръката си за защита на дома си, така и останал в народната памет символът – „Ръката на Фатима“. А днес е един от най-желаните и търсени туристически сувенири.

А онзи ден минахме под християнската рибка и навлязохме в стаите на домакините ни – троглодити.

Напълно скромно, но практично обзавеждане. Без изпадане в излишен лукс, постарали се бяха домакините да създадат уют в дома си, украсявайки го с всякакви картини и символи.

В една от стаите спеше детенце. Не че не знам за здравината на детския сън. И все пак, в стаята нахлухме цяла група туристи. Повдигна водачът ни дюшека, ведно със спящото дете. Дори не мръдна, милото. Или уморено твърде бе, или достатъчно свикнало с навлеците туристически тълпи.

А ни показа водачът ни своеобразната „пружина“ на леглото. Изработена бе от каквото има в пустинята. Гъвкави и еластични пръчки.

Въведоха ни и в сервизните помещения. И килер, и всякакви домакински сечива не липсваха.

Не свършваше с това троглодитския комфорт. Веранда с навес си бяха спретнали отвън. За чай и раздумка „по вънка“.

В своеобразния двор живееха и домашните любимци. Камила, магаре и зайчета. И за всекиго имаше място. И сянка се бяха постарали да им осигурят човеците.

Снимахме се на изпроводяк с възрастния глава на семейството. Ние ухилени и радостни бяхме. Но той дваж пъти. Така ни обхвана и двете, че цял ден чувствах лека болка в ребрата.

И за да е плавно връщането ни в реалността, отведе ни тунизийският ни водач на тунизийски обяд. В ресторант, чиито зали и помещения изкопани бяха в грунда на скалите досущ като жилищата – троглодити. И оценихме комфорта на подобен строеж. Невероятен хлад и тишина предлагаше в пустинната жега.

Напомни  ни местният ни водач и друго. За епизода от „Междузвездни войни“, в който  като родно място на  Люк Скайуокър бил показан един троглодитен дом. Във филма домът бил на    планетатТатуин. А всъщност, за декор използвали създателите на филма хотелът „Сиди-Дрис“  в Матмата.

Не по-малко атрактивно беше и заведението, в което по-късно спряхме да пием чай. И отново географската ширина и особеностите на климата довели бяха до оформяне на интериора. Единствено керамиката признавали арабите от древни времена. И устоява на пустинната температурна амплитуда, и се чисти изключително добре. И от керамика изпълнени бяха и масите, и столовете.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език