Музей под открито небе си е Петербург. Толкова много красота има в него! Дали с корабче по каналите му, дали пеша по улиците му, разходките ми неизменно ме срещаха с поредната величественост на този невероятен град.
Срещнах се така с Исаакиевската катедрала ( Исаакиевский собор). Най – голямата православна църква в Санкт Петербург и една от най -високите куполни сгради в света. Височината на катедралата е 101,5 м, а храмът може да побере 12 000 души. Само че в съвременния ни свят. Обемните рокли на дамите в царска Русия, всяка една нуждаеща се от поне 1 кв. м. пространство, позволявали събирането на не повече от 7 000 души.
Историята на величествения храм започнала през 1710 г., когато на днешното му място била построена дървена църква в чест на Исаак Далматински. На рождения ден на Петър Велики бил честван византийският светец. Затова с такова внимание бил дарен. В тази църква през 1712 г. била чествана сватбената церемония на Петър I и Екатерина Алексеевна, втората му съпруга.
По – късно дървената църква била заменена с каменна. А изграждането на съвременната катедрала отнело 40 години. И резултатът на положените огромни усилия надминал и най-смелите очаквания. Монументалността на катедралата била подчертана от квадратната й конструкция. От четири страни Исаакиевската катедрала била оградена с могъщи осем колонни портици, украсени със статуи и барелефи. Над по -голямата част от катедралата има позлатен купол върху барабан, заобиколен от огромни гранитни колони. За позлатяването на купола били използвани около 100 кг. чисто злато.
По време на строителството били използвани 43 вида минерали. Вътрешните стени облицовали с бял мрамор с декоративни панели от зелен и жълт мрамор, яспис и порфир. Заради това днес наричат Исаакиевската катедрала „Музей на цветния камък“.
Сградата на Адмиралтейството. Построена за малко повече от една година – изненадващо кратко време за онези времена на помпозни строежи. Бързо се превежда и в действие. Първите кораби в нея започват да се произвеждат в рамките на няколко месеца след началото на строителството.
На височина от 72 метра над града, на върха на Адмиралтейството, има поставен кораб. И макар отдолу да изглежда съвсем мъничък, той всъщност тежи около 65 килограма, два от които са златото, използвано за покриването му.
Превърнал се днес в един от символите на града, Според една от версиите, корабът е точно копие на „Орел“ – първия руски военен кораб, построен през 1668 г.
Стара легенда разказва, че знамената на кораба са изработени от чисто злато, а личното ковчеже на Петър I се пази на носа му.
Непретенциозната жълта фасада на Юсуповския дворец крие също добра история.
Семейство Юсупови произхождали от ногайския хан Юсуф, който заминава за Москва при Иван Грозни. Приемането на православието им отворил пътя към придворна кариера. А след това семейството бързо забогатяло и през 1830 г. най -големият в семейството, Борис Николаевич, купил двореца от племенницата на княз Потьомкин, подарен й от Екатерина II.
Помня, че доста търсих Троицко-исмаиловската катедрала ( Троицко-Исмаиловсий собор). Четох, че е свързан с родината ни. И наистина. Така и не успях да проверя дали е исторически вярно, но до днес в Русия смятат, че катедралата била построена с пари, дарени от нашата българска държава като благодарност за помощта на Русия при освобождението ни от османското иго. Дори я наричат питерци „българска“.
Доколкото храмът служил като основна гарнизонна църква в града, стените му били украсени с турски знамена-трофеи, получени по време на битките в Руско-турската война от 1877-1878 г. А в памет на загиналите войници върху мраморни дъски били издълбани имената им. Върху паметник в двора, пък, са изсечени имената на българските градове, в които водени били ключовите битки на Руско турската война.
А името си катедралата получила от Измайловския полк, един от най -старите в Русия. Полкът бил основан от императрица Анна Йоанновна през 1730 г. на името на село Измайловское в Московска област. Дори цветът на куполите й – пет купола във формата на полукълбо, покрити с бронзови звезди и позлатени кръстове, бил избран според цвета на униформите на полк Измайловски.
Военноморската катедрала „Св. Николай Чудотворец и Богоявление” ( Никольский собор) била първата военноморска катедрала, храм на моряците от руския флот.
През 1752 г. президентът на Адмиралтейския колеж, княз Михаил Голицин, подал прошение до императрица Елизабет Петровна за изграждането на нова катедрала за сметка на военноморския отдел и дарения „В награда за достойна памет на славните дела на руския флот. “
И била построена Военноморската катедрала като „полкова военноморска църква“ в периода от 1753 до 1762 г. на морския полков двор. И може да побере тя едновременно около пет хиляди души.
Четиристепенната камбанария, завършена с висок шпил, била издигната през 1755-1758 г.
И не може Великият Петър I да си има величествен паметник, а да няма такъв другата велика.
И в началото на 1861 г., в чест на 100 -годишнината от възкачването й на трона, от Академията на науките обявен бил конкурс за проект за паметник на Екатерина II. Първоначалният замисъл бил паметникът да бъде инсталиран в павилиона на „Грот“ („Пещерата“) в Екатерининския дворец в Царское село. Но след одобряване проекта на художника Микешин и създаване не паметника, през 1865 г. било взето друго решение. И бил поставен паметникът на Екатерина Велика на площад Островски в Санкт Петербург, пред Александринския театър на 24 ноември 1869 г., в присъствието на Александър II и членовете на императорското семейство.
