А след нея беше Спасо – Преображенский собор ( Преображенската катедрала).
Катедралата на Преображенския гвардейски полк, първият руски гвардейски полк. На това място дъщерята на Петър I, престолонаследната принцеса Елизабет, молила Бог за връщането й на трона, „незаконно откраднат“ от Анна Леополдовна. И само няколко дни след възкачването си на престола, Елизабет заповядала построяване на храма в знак на благодарност към Бог за голямата милост, проявена към нея.
Веднъж построена в името на Преображение Господне, по-късно по заповед на на император Павел I . Преображенската катедрала започва да се нарича „Катедралата на всички стражи“.
През 1825 г. катедралата изгоряла и била възстановена до зимата на 1828 г. в първоначалния й вид, с пет купола, построена в стила на късния класицизъм.
В обществената градина около църквата върху 34 гранитни основи били поставени 102 бронзови дула, взети по време на руско-турската война от 1828-1829 г. от стените на турски крепости. В катедралата, като главен храм на цялата охрана, имало многобройни полкови знамена и други трофеи, спечелени от турците. В нея се съхранявали и преображенските униформи на Александър I, Николай I и Александър II.
През 1918 г. катедралата била превърната в енорийска. А знамената, оръжията и трофеите от войната иззети и прехвърлени в Артилерийския музей. А оттам, през 1950 г. и в Ермитажа.
Недалеч се простираше Михайловския ( Инженерный ) дворец с парковете и павилионите си.
Построен по заповед на сина на Екатерина Велика, Павел I.
Не един царски заговор бил завършил със смъртта на руски владетел преди него. Заради това и той, както и други владетели преди и след него, се боял да остане в Зимния дворец, очаквайки подобна съдба. За да избегне заговорническа смърт, решил да живее в нов дворец. И построен бил той в центъра на Санкт Петербург.
Воден от същото желание за съхранение на величайшата си личност, заповядал Павел да построят двореца като „Замъкът във водата“. Отвсякъде замъкът бил заобиколен с водна бариера, отбраняваща обитателя му.
Направил каквото можал, както се казва. Но не избегнал заговора. И само 40 дена след като се пренесъл в новия си сигурен и защитен замък, понесъл смъртта си в следствие на царски заговор, в който участвал и синът му Александър. И се възкачил на престола Александър. И станал онзи Александър I, който удържал победа над Наполеон в наполеоновите войни.
А царският дворец наречен бил „замък“ заради увлечението на Павел I по масонските ложи. Взел той титлата „Велик майстор на Малтийския орден“ и прекръстил всички свои дворци в „замъци“. Името „Михайловски“, пък дошло от намиращия се в него храм на Архангел Михаил, покровител на рода Романови. И така се превърнал в единствения известен случай в историята на руската архитектура, светска архитектурна структура да бъде кръстена не в чест на собственика, територията, или предназначението й, а в чест на светец.
По-късно, през 1819 година в двореца било разположено Главното инженерно училище на Петербург. И това дало ново наименование на двореца, „Инженерный“.
А пред двореца бил поставен друг паметник на Петър Велики. С история, премного любопитна.
Поръчал изработването му през 1716 г. самият император Петър Велики. Поръчал на италианския скулптор Карло Бартоломео Растрелли да проектира конна статуя в памет на победите на Русия над Швеция в Северната война. И се заел Растрелли. И работил осем години. И изработил най-накрая макет на паметника, който бил одобрен от императора през 1724 г. Само че починал императорът през следващата година. Работата по паметника била спряна. По-късно скулптурата все пак била отлята и след смъртта на скулптора останала в местен склад.
Междувременно Екатерина Велика вече поръчала и бил изработен „Медния конник“ с помпозния надпис „На Петър I. Екатерина II“.
Както ще стане въпрос по-късно, никак не се долюбвали Екатерина и сина й Павел. Не харесал Павел и този паметник. А най-го подразнил стремежа на майка му да нареди себе си до великия й предшественик като изключи всички останали помежду им.
И след като след смъртта на великата си майка, се възкачил Павел I на престола, извадил от забвение изработения от Растрелли паметник на конник. И наредил да го поставят през 1800 година, 53 години след създаването му, пред неговия, Михайловски замък.
Конникът бил наречен на Петър I. И поставен бил на пиедестал, украсен с барелефи, изобразяващи сцени от две руски победи над Швеция по време на Северната война – битката при Полтава и битката при Хангьо. При тях Финландия помогнала на Русия да стане господстваща сила в северната част на континента. И Петър Велики повел войските си и към двете победи.
Отдал почит към великите победи, Павел I наредил да бъде поставен на паметника надпис „ На прадядо от правнука “ ( Прадеду. Правнук ). И както великата си майка, оставила надписа „На Петър I. Екатерина II“, наредил се и Павел I сред великите. Или поне така му се искало.
От другата страна на Михайловския (Инженерен) замък се простира широката поляна на „Марсово поле“. Превърнат в пантеон на падналите за свободата на родината, историята на Марсово поле започнала в началото на 18 век. Тогава днешият пантеон представлявал незастроена местност, на която се провеждали военни паради.
През 1798-1801 г. на незастроената местност били издигнати паметници на командирите Румянцев и Суворов. И въпреки че през 1818 г. обелискът на Румянцев бил преместен на Василиевския остров, местността се сдобила с името „ Марсовото поле“, подобно на Марсовото поле в древен Рим и Париж.
От 1918 до 1944 г. било прекръстено на „Площадът на жертвите на революцията“. На обширната му площ били погребани повече от 400-тте души, загинали уличните битки в дните на Февруарската революция на 23-27 февруари 1917 г. За организиране на погребението и тържествената церемония по погребението била създадена специална комисия, ръководена от Максим Горки. Проведен бил конкурс за проект на мемориален комплекс и строителството било отпочнато.
И след завършването му мемориалът на Марсовото поле се превърнал в некропол на падналите по време на Февруарската и Октомврийската революция, както и в Гражданската война.
Паметникът, открит на 7 ноември 1919 г., бил изключително убран и сдържан откъм архитектурни форми. Представлява квадратна стена, направена от правоъгълни блокове, върху която има 12 паметни плочи с имената на падналите герои.
А на централната му плоча стои надпис:
„Против богатството на властта и незначителни знания
вие война поведохте и с чест паднахте
За това богатството, властта и познанието
да станат общ жребий“
„Против богатство власти и знания для горсти
Вы войну повели и с честию пали
За то, чтоб богатство, власть и познанье
Стали бы жребием общим“
В наши дни, в годините след 2000 г. Марсовото поле било превърнато в едно от местата за протестни действия на гражданите. А през декември 2012 г. със специална резолюция на губернатора на града бил узаконен статута му на „ място за колективно обсъждане на обществено значими проблеми и изразяване на обществени чувства на гражданите”.
В края на парка на Марсово поле вълнуват погледите на туристи и граждани причудливите и оцветени в ярки цветове кубета на една от най-красивите катедрални църкви на Петербург. Катедралата на Възкресение Христово на Кръвта, православна мемориална едноолтарна църква. По-известното й наименование е „храм Спаса на Крови“. Кръвта в наименоавнието на светата обител сочи на пролятата кралска кръв.
На това място на 1 март 1881 г. е извършен опит за убийство на император Александър II. Онзи Александър, наречен Освободител заради удържаната от неговата армия на победа над османската империя в Руско – турската война и практически осбовождаването на родината ни от османско иго. Императорът бил смъртно ранен и кръвта му попила в земята под бъдещия храм.
Силно обичан от народа бил Александър II. Под напора на силната всенародна скръб събрани били средства от цяла Русия. И по заповед на наследника му, император Александър III, бил издигнат величествения храм през 1883-1907 г. като паметник на убития любим Александър II.
И не само то е уникално. Поразително изящна е цялата катедрала. Всички стени, сводове и стълбове са изцяло покрити с невероятно красиви мозайки с мотиви от източното православие. От многоцветен мрамор били изработени красивите статуи и олтари.
Дали Божията помощ, дали искрената народна любов, с която бил издигнат храма, запазили светата обител от разрушенията по време на Втората световна война. По време на реставраторските работи, забита в тавана на купола, била открита невзривена немска бомба.
