Някъде там, в Царское село, Екатерининският парк с Екатерининския дворец в него плавно преля в Александровския. С Александровския дворец в него.
Прекрасни пред хората и на общите портрети, членовете на императорското семейство не страдали от излишна сплотеност. Велика била Екатерита. Но и строга. И не успял да покрие високите майчини критерии синът й Павел. Макар и престолонаследник по право, не била доволна от подобен развой на събитията Екатерина. На много критики и присмех бил подложен той от величайшата си родителка.
Достоен свой наследник видяла императрицата в родения от съпругата на сина си Павел, Мария Фьодоровна, свой внук Александър. От благодарност за създаванео му, подарила тя на младото семейство двореца и селището Павловск. А в замяна им отнела първородния. Не им доверила възпитанието му. А го поела в своите императорски ръце.
И тъй като неподходящо било да живее малкото дете с баба си в една стая (в конкретния случай в един дворец), построила му императрицата детска стая ( в случая детски дворец). В парка Александровски, Александровския дворец. И там растял и възмъжавал бъдещият император Александър I, за радост на великата си баба.
И правилна се оказала майчината преценка. Встъпил на императорския трон след смъртта й, Павел I не бил добър владетел.
Обиден от отношението на майка си, започнал политика, отричаща всичко от нея постигнато. Дали заради оказаното му недоверие, или поради лични характерови особености, като достатъчно налудно и абсурдно било оценявано поведението му от приближените и двора му.
Комплексите от недолюбващата го майка Павел излял в деспотично отношение и към сина си и неин любим внук, порастналият вече Александър.
И всичко това подготвило един от нередките в онези царски времена царски заговори. Отказал благородният Александър на баба си Екатерина да възкачи него на трона вместо баща му. Само дето деспотизмът и налудното поведение на Павел I до такава степен заплашвало да навреди на империята, че най-после позволил Александър да бъде приобщен в извършения заговор за убийството на Павел I.
Възкачил се на трона Александър I и веднага се превърнал във всеобщ любимец. Мъжете го харесвали заради силата, уменията му и ловкото връщането на империята към правилата на баба Екатерина. Жените въздишали по изящната му хубост и богата душевност.
Една от силните и крайно противоречиви личности останал Александър I в руската история. Императорът, победил Наполеон и спасил страната си от френските окупаторски тежнения, се оставил да падне жертва в поредния царски заговор, този път срещу него. И се оставил, макар да бил известен достатъчно рано и коректно за заговорниците и техния план. Написал Пушкин за това в дневника си: «Сам допуснал цареубийство, Александър никога не би могъл да накаже своите собствени потенциални убийци».
И така с царския живот. Вълшебни балове и красиви дворци. Военни победи и вътрешни заговори. И никаква сигурност относно сутринта на утрешния ден.
