И като посетих Петергоф, душата ми се зажадува за още дворци и още красота. И още на следващия ден се отправих отново на Сенная площадь (Площадът на сеното). Този път за поход към лятната резиденция на Екатерина Велика и двореца на сина й Павел.
Разбира се, и до двете резиденции може да се стигне с електрически влак. Аз, обаче, предпочетох удобството на автобусната ексурзия. Все пак тя съчетаваше посещението на двете места в един ден. А времето никак не ми беше в излишък.
Именно от Сенная площадь тръгвали някога и царските кортежи. Затова и получил площадът това си наименование. Заради голямото количество сено, продавано за конете. Много каляски, водени от много коне предстояло да извозят царските принадлежности за лятната ваканция. То балове и приеми трябвало да се правят. И толкова рокли, шапки и пера да се извозят.
При една от последните реконструкции по повод отбелязване на 300 –годишния юбилей на града, в центъра на площада била поставена подарена от французите кула. По високите й 18 метра стени на 32 езика била изписана думата „Мир“. Случило се това през 2003 година. Нея заварих аз на площада. Само дето няколко години след моето посещение кулата се пропукала. И с цел безопасност градските власти я отстранили.
От царско време на площада си стоят каменните колони, отбелязващи километрите от площада до Москва и до Царское село ( където се намира лятната резиденция на Екатерина Велика).
Тръгвали от тук кортежите и се движели по няколко дни в дълги върволици. И съставяли истинско зрелище за селяните по пътя си.
Уморителен бил пътят и за кралските особи и придворните дами. И за да понесат по-леко дългия 27 – километров път, по пътя към лятната резиденция изграден бил попътен дворец. Да отморят и починат от пътя.
Ние, пък, изминахме сравнително бързо километрите до Павловск със съвременния автобус.
И се оказахме пред вратите му.
И потече сладкодумния разказ на екскурзоводката.
Първите селища на същото място били образувани през 13 век.
Във времената на Екатерина Велика, нейно императорско величие посещавала селището във времето на летните си ваканции в близкото Царское село. Ловувала в грандиозите гори заедно с придворните си. Построени били тогава за нея две дървени ловни хижи – Крик и Крак. За жалост, не са съхранени те до наши дни. Крик изгорял във времето на Великата Отечествена война. А Крак бил разглобен заради увехтелия си вид.
И така било до раждането на любимия й внук Александър. В знак на признателност за раждането му, подарила иператрицата на сина си Павел Петрович и съпругата му Мария Фьодоровна 362 десятъка земна площ, заедно с намиращите се върху нея села и крепостни селяни. А се случило това на 12 декември 1777 година.
Още на следващата година били издигнати в нареченото „Павловско село“ два дървени двореца. Пауллюст, означаващ „Утехата на Павел“ и Мариентал, означаващ „Долината на Мария“.
А през 1786 година отпочнато било строителството на големия Павловски дворец. Разположен бил той в дълбините на обширен парков комплекс. Проектиран като лятна резиденция за Павел I и семейството му , дворецът бил изграден със строга жълто-златна фасада с бели колони. А основната му сграда била увенчана с плосък купол с колонада.
Залите, в които танцували до преди 200 години членовете на висшето общество на Санкт Петербург днес са трансформирани в автентични исторически експозиции. За радост на туристите, запазено е в тях автентичното обзавеждане от императорските времена. Автентични са мебелите. Автентични са завесите. Автентични са и тапицерията на столове.
Автентична беше и музиката. Под звуците на живото изпълнение на флейта и китара се движехме ние сред красотата на царските зали.
Един от тези павилиони бил наречен „Храмът на дружбата“. Само дето дружбата присъствала единствено и само в името на павилиона. Обичайно за императорските семейства, отношенията на Екатерина и Павел били, меко казано, странни. Във всеки случай, твърде далеч от дружески.
Но, по императорски си правели те разточителни подаръци. И в отговор на подарения му от майка му Павловск, бъдещият император Павел I издал указ за построяването на този павилион като подарък на императрица Екатерина II през 1784 г.
Павилионът бил издигнат в псевдоантичен стил и представлява ротонда, украсена с 16 дорийски колони. В празните бледочервени стени на павилиона не били изградени прозорци. Само масивна дъбова врата, покрита с бронз. А светлината влизала единствено през дупка в купола
Вътре в храма, в специална ниша, разположена била скулптура на Екатерина II в образа на Церера (римска богиня на плодородието и на подземния свят, Богиня на майчинството и брака).
Седмица след коронацията си за император на Руската империя след смъртта на Екатерина II, Павел I издал указ, с който дал статут на град на своето поселище. И го кръстил Павловск. Случило се това на 12 нември 1796 година.
Не просъществувал дълго на императорския трон синът на великата императрица. Само след 5 година, през 1801 година, настъпила смъртта му. А след нея овдовялата му съпруга прекарвала в имението всичките топли дни от годината.

