След Петропавловската крепост и Зимния дворец, най-исторически логично беше да тръгна към Летния дворец на Петър I. А и нищо вече не можеше да овладее нетърпението ми от срещата с блестящия паметник на архитектура и царственост.
Използвах предния ден да проверя как да стигна. А преодоляването на 29 –тте километра от Петербург можеше да бъде извършено както по суша, така и по вода. От Санкт Петербург тръгват електрички и туристически автобуси, както и водни комети.
За начало избрах сухопътния вариант. А той започна от Сенная площадь ( Площадът на сеното). От този площад някога тръгвали конните кортежи към летните царски резиденции – Петергоф на Петър I и Царское село на Екатерина II. Пак на него днес бяха разположени множество будки на туристически агенции. От тук тръгваха и болшинството автобуси за красивия дворец.
И в уречения ден се натоварих на един от тях. И тръгнах.
И докато автобусът преодоляваше разстоянието, аз си припомнях историята.
Кръстен Петерхоф ( на руски Петергоф), което в превод означава „дворът на Петър“. И правилно. Именно целия си двор местил императорът всяко лято. От Зимния дворец в столицата си в лятната си резиденция. Негова била и идеята за построяването му. А се вдъхновил от вида на френския Версай. И както и подобава на велик император, не само го направил подобен, но значително по-разкошен.
Започнало строителството на дворцовия комплекс през 1720 година. и продължило след смъртта на основателя си, чак до 1755 година.
Затова бил така велик Петър I. Защото освен добър пълководец и държавник, бил изключително умен и сръчен мъж. Множество свидетелства пази историята за това как неведнъж сменял царските си одежди с облеклото на прост занаятчия. Пътувал с тази цел инкогнито в другите държави. Учил сам новия майсторлък. И сам го показвал на занаятчиите в родината си.
Така и в Петерхоф. Съхранени са днес скици на постройките и фонтаните в комплекса. Съхранени са и отметките му по строителните документи. И от тях учените правят извод, че както общата концепция на дворцовия комплекс, така и някои детайлни разработки на отделни елементи в архитектурата и водоскочните съоръжения са авторство на самия император. И така прецизно били изработени, че си работят и радват с водите си и съвременните си посетители. Именно заради множеството преливащи в различни стилова фонтани и пищно украсените фасади на дворците му, дворцовият комплекс днес е включен в списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско.
Потънала в очакване, даже не усетих как автобусът спря и руската екскурзоводка ни подкани да слезем.
С нетърпението на дете забързах и срещнах най-после Големия дворец на Петергоф.
За жалост, самият дворец бил почти напълно разрушен по време на втората световна война. И благодарение на труда и майсторството на реставраторите и запазените рисунки, днес той е представен пред погледите на туристите във вида, в който бил построен.
В същия бароков стил, както и Зимния дворец, но в съчетание със сдържаност във външната му декорация. И въпреки липсата на разкоша на фасадите на Зимния, Големият дворец в Петергоф изглежда достатъчно величествено.
През него трябваше да мина за градините му. И по постлания килим и след усмивките за „добре дошли“, навлязох в селенията му.
Какво да кажа?- царствена величественост.
Външната сдържаност напълно беше компенсирана от разкоша на вътрешната украса. И за нея бяха използвани почти всички възможни методи за декорация – красива мазилка, дърворезба и гипсови рисунки по таваните. В златна украса, така обичана от руските владетели, блестяха всичките 30 стаи.
Искрящата от прозорците светлина попречи на направата на много качествени снимки. Така че дори не могат да се доближат до красотата, която поех с очите си.
Всъщност, именно такава реакция била целена при построяването му.
Сладко се лееше разказът на руската ни екскурзоводка:
„Триумф, тържество, победа – това бил смисълът, заложен в Голяма каскада на Петергоф. Един от най -красивите фонтанови комплекси в света и блестящ паметник на бароковото изкуство, легендарната каскада не била просто архитектурен шедьовър, но и кулминацията на целия дворцов и парков комплекс на Петър, неговия апогей, корона, зенит на славата“.
Покани ни сладкодумната ни домакиня да се опитаме да се върнем назад във времето. Да си представим десетките позлатени скулптури на хора, митични герои, чудовища и животни. Да усетим струите вода, преплитащи се с ажурни нишки над центъра на цялата водна композиция – „Самсон разкъсва устата на лъва“.
Дълбок смисъл бил вложен в тази каскада. Основната й идея била прослава на триумфа на Русия, която, побеждавайки могъщия си враг Швеция в Северната война, получила достъп до Балтийско море и се превърнала в една от най -големите сили в Европа.
Именно тази идея пожелали да предадат на своите поданици и сътрудници Петър I и блестящия архитект. Нея вплели в играта на водата, светлината, пръските. Темата за победата и тържеството предали в множеството позлатени статуи на богове и герои, в барелефите по митологични сюжети.
Никак небеше единствена тази водна каскада. Фонтани изобилстваха из цялата дворцова градина.
Фонтан имаше и пред катедралната църква „Св.Св. Петър и Павел“ (Петропавловский собор).
По архитектурному казано, храмът бил построен в бароков стил. За мен си остава онзи прекрасен стил на играчка и торта едновременно. На нещо така красиво и същевременно така нежно и чупливо.
За щастие, не е лишена Русия от подобни храмове. Само в Питер има още два. Подобни са и „Спас на крови“ и Исакиевския собор.
Архитекти на този, Петропавловски, били талантливите Косяков и Султанов. Не предполагала бързина подобно изящество. Строителството на светата обител отнело цели 13 години. Започнат през 1895 година, храмът бил осветен през 1908 година. А от 70-метровата му височина на най-високата му кула погледът стигал чак до Петербург.
На фонтаните наблегнал Петър I при оформянето на дворцовите градини. В указите си императорът подробно обяснил как и къде трябва да се изгради всеки един фонтан, или каскада. И бавно и полека броят им достигнал около 150. И въпреки, че и Петергоф не бил подминат от разрушенията на фашистката окупация, голяма част от фонтаните, строени по времето на Петър Велики работят и до днес, повече от 300 години от създаването им.
Дали в обичайната форма на фонтан, дали във формата на дърво, или гъбка, тези водни съоръжения поне бяха видими.
От мокър опит установих, че не се отнасяло това за някои други.
И си вървях аз невинна и заплесната по красотата наоколо по една от алеите на парка. И трудно осъзнах в първите секунди какво точно ми се случи. Сякаш дъжд се изля. И побягнах с всички нанякъде. И накъдето и да бягах, неизменно се удрях в друг побягнал. И се блъскаме, и крещяхме, и се смеехме. А се бяхме оказали под водите на един от скритите фонтани.
След отминаване на първоначалната еуфория, мокри и по детски глуповато щастливи, заедно със съратниците ми по съдба се загледахме в табелките до тревата. Повествуваха те часовете на включване на фонтанната алея. И успях да се опазя от следващи водни нападения. Силното слънце набързо изсуши и косата и дрехите ми. И щастливо усмихната от внезапния прилив на адреналин, се отнесох в онези отминали времена на широки рокли с кринолини. Каква ли еуфория са предвиквали тогава тези водни закачки.
И колко ли интимни моменти са били буквално потопени във водите на фонтаните зад пейките.
И там красивееше малкият дворец Монплезир.
Като истинско удоволствие бил планиран той от Петър I. Така го и нарекъл. „Моето удоволствие“, от френското Monplaisir.
И именно удоволствие, при това кралско, беше разходката покрай този симпатичен дворец. Като в руска приказка, пред него тихо се плискат вълните на Финския залив. Зад него шумоли изумрудената зеленина на красивия парк. А в залите му била разположена първата колекция на картини от европейски художници на 17 и 18 векове.
Съвсем близо от симпатичния дворец, направо в непосредствена близост до едно от крилата му, били построени и баните на двореца.
А за ролята на руската баня в душата и бита на руския човек, много може да се напише.
Проектиран и изграден при управлението на Петър Велики, този комплекс придобил истинско разточително великолепие във времето на следваща Велика, Екатерина II.
Никак не й били чужди високите изисквания за личен комфорт. И по нейно настояване, в банята бил инсталиран басейн с издигащо се дъно. А водата в него била подавана директно от Финския залив. И ако подобно съоръжение не изглежда така немислимо в наши дни, то в онези царски времена било истинско инженерно постижение.
В центъра на банята била изградена чешма с прясна вода, наречена „Малкият човек“. А освен за горещите руски бани, в комплека била изградена и стая за студени бани.
Не всички от прекрасните растенията, украсяващи дворцовите градини на Петерхоф били пригодени да устоят на истинската руска зима. За съхранението на много от тях било наложително да бъдат прибирани на топло и защитено. И за това им бил построен специален дом. Голямата оранжерия.
А пред нея бил изграден нов фонтан. В средата му поставил Бартоломео Растрелли позлатена скулптура. „Тритон се бори с морско чудовище“. Тритон, синът на древногръцкия бог на моретата, Посейдон и съпругата му Амфитрита, побеждава чудовището и 8-метрова струя извира от устата му. А битката е аплодирана от поставените около скулптурата костенурки.
Аз намерих фонтана безводен. Но това никак не омаловажи красотата му.
Леко встрани от грандиозните постройки, в Долния парк, се кипрят сред дърветата две елегантни сгради. Въздушни павилиони, стоящи на брега на живописното езерце Менажерия. Наречени „западната и източната волиера“, създадени като истинско украшение на парка.
Не е руска думата волиера. В превод от френската „les volieres“, означава нещо като къщичка за птици. Това представлявали двата павилиона, издигнати в периода от 1721 до 1722 г. В топлите летни дни в прохладата им пойни птици радвали посетителите на парка с красивите си трели.
Пойни птици не помня дали чух около павилионите – волиери. Така бях омаяна от случващата ми се приказка.
Но след тази красота просто не можех да се върна в Петербург с прост автобус. Не беше измеримо с преживяното вълшебство.
Отидох до терасата към залива и се качих на морската комета. Като не можех с кочияш и каляска, поне през вълните да пошпоря.

