Царское село – лятната резиденция на Екатерина Велика.

На 7 км само от Павловск и двореца на Павел I е и великата лятна резидеция на Великата Екатерина.

И от Петербург, и от Павловск може да се стигне до тук с електричка. Аз пък пристигнах с екскурзионен автобус от Сенная площадь в Петербург.

„Царское село“. Така се наричало някога селото,  което Екатерина II харесала за своя лятна резиденция. Днес на селото е даден статут на град. И е прекръстен градът на Пушкин.

А „Царское село“ останало наименованието на дворцово – парковия комплекс. И  включва той цели три парка, и цели три двореца –  Екатерининския парк с Екатериненския дворец и павилиони, Александровския парк с едноименния дворец и  павилиони и Баболовския парк с двореца. Днес целият комплекс е превърнат в музей и е включен  в списъка на Юнеско за световното  културно наследство.

Централният елемент на дворцово -парковия ансамбъл „Царско село“ неизменно е Големият Екатеринински дворец. А съвременният му облик е плод на няколко реконструкции.

Започнало строителството на комплекса през 1717 г. Построен бил тогава малък двуетажен каменен дворец с типична  руска архитектура от началото на 18 век. Дворецът бил заобиколен от стопански постройки и останал в  историята като „Каменните стаи“ на Екатерина I.

Липсата му на помпозност била компенсирана с истински помпозно откриване. Свършено било то през август 1724 г. и било ознаменувано с голям фестивал. И 13 оръдия стреляли три пъти в присъствието на  царя и големи държавници.

По – късно той бил възстановяван няколко пъти. Императорска резиденция става по време на управлението на Елизабета Петровна. А около двореца било образувано селище.

Последната му реконструкция извършил онзи знаменит архитект Растрелли ( 1700-1771), извършил допълнителните реконструкции на двореца в Петергоф, и Зимния дворец в Петербург. Извършена била тя през 1751-1756 г. в този му вид го поела Екатерина Велика. И в този му вид го запазила.

Истински величествена била наречената „златна“ фасада в синьо, ​​украсена с позлатени резби.

Увлечена по древното изкуство, великата  императрица поръчала  през 1770 -те години на шотландския архитект и ценител на античната архитектура Камерон, преустройството на голяма част от дворцовите зали.

Така се родили  гостните  Арабеск и Лион, китайската зала, куполната трапезария, сребърния и кабинет и „отпочивальня“. Отличавали се те „ с изискана красота, строг декоративен дизайн и специална елегантност на декорацията“. За жалост, всички те не били пощадени от  разрушенията на  Великата отечествена война. И докато бродех аз по коридорите на двореца, течеше тяхната реставрация.

Преместена била през 1755 г. от Третия зимен дворец в двореца на Екатерина и прочутата Кехлибарена стая.  И аз бях в нея. И аз бях погълната от великолепието й. Освен че беше крайно забранено снимането вътре, тя бе и достатъчно малка, за да не бъде това възможно.

Интересна ми се стори историята покрай изчезването и „намирането“ й.

Официалните истории-легенди повеляват как по време на фашистките нападения жителите на Ленинград (това било името на града в Съветска Русия) вместо да пазят кожите си от летящите над града им бомби, влезли в дворците и започнали да опаковат всички ценности и вещи, да ги изнасят и крият в домове и подвали. Не успели да демонтират кехлибарените стени тогава. И ги скрили зад сковани набързо дървени стени. Намерили ги лесно немците и отнесли кехлибарените пана. И уж по-късно ги били върнали на Руската държава.

Само дето като основна причина да не бъдат демонтирани от самите руснаци се изтъква интересен факт един. Особен бил кехлибарът. И изяществото му помътнявало при  подобна груба интервенция. И затова бил оставен по стените на Кехлибарената стая. Защото прозряли, че с демонтирането му така или иначе щял да  бъде унищожен. И унищожен го отнесли немците. Та, нямало как и да го върнат. Затова, според същите тези официални истории-легенди, възстановена била Кехлибарената стая по разкази и чертежи с напълно нов кехлибар. А каква е истинската истина, може пък и да разберем някога.

Независимо от това, срещата с нея е истински уникална!

Разрешено беше снимането в другите възстановени по онова време зали. Те пък сътворени от шотландския архитект.

Великолепно бяло стълбище с червени завеси ме отведе на втория етаж. Създадено през 1860-1863 г. от архитекта Монигети в стила на „второто рококо“.

И това беше последното съзнателно нещо, което успях да направя. След него просто се носех по коридорите и залите на двореца, занемяла от неземната им красота.

Гипсови картини по таваните се надпреварваха по изящество с художествени платна по стените. Тежки завеси се заиграваха с величествени полюлеи. Сред цяла стена от гоблени  се извисяваха изящните руски печки.

През 1817 г. по заповед на император Александър I архитектът В. П. Стасов създал Големия офис и няколко съседни стаи, декорирани в същия стил. А всички тези стаи били посветени на прославянето на блестящите победи, спечелени от руската армия в Отечествената Война от 1812 г.

И тъкмо когато си мислех, че повече красота просто не е възможно да бъде създадена, пред мен се изправи една от централните бални зали. Всъщност, преливащи една в друга две бални зали. Златни стени и бели завеси. Сините керамични руски печки. Роял на пода  и живопис по таваните.

Въртях се и гледах. От златото по таваните погледът ми се плъзгаше по златото по стените и се  отразяваше в златото на пода. Чак свят ми се зави.

И оживяха пред замаяните ми очи императриците и баришните в разкошните си рокли. И се понесоха в стъпките на валса, обгърнати от елегантните си партньори.

Имах нужда да изляза на чист въздух. Така безпределната красота ме беше замаяла. Излязох, за да видя тревата. Да видя небето. И да се уверя, че съм още в света, който познавам.

И определено Екатерининският парк пред двореца бе значително по-земен от съименния си дворец. А за да бъде по-лек прехода от неземното към земното, се лееше из парка музиката на вълшебна флейта.

Според легендата, самият Петър I засадил първите чинари и дъбови дървета, пленен от красотата на мястото.

Няколко павилиона изградили по-късно сред дърветата в парка. Павилиони,  разположени сред зеленината, били широко разпространени в  градините на 18 -ти век. Предназначени били за почивка и вечери на собствениците на именията и елитните им гости. А за да не бъде смущавано уединението им от присъствието на слуги, обикновено в тези павилиони били инсталирани механизми, задействащи повдигащи се маси.

Такова чудо на инженерството било инсталирано и в павилиона  „Ермитаж” в градината на  Царское село. Двуетажният осмоъгълен павилион с купол бил използван за летните приеми на царските гости. А колоните  и позлатената  му  декорация в разточителния стил на царския ахитект Растрелли, ги омагьосвала с красотата си. Още повече, те имало възможността да се любуват и на множеството статуи на фасадата.  „8 статуи стояли на пиедестали с балюстради в основата на октаедричния купол, а 4 завършвали покривите на четири офиса. Централният купол на павилиона бил увенчан от групата „Изнасилване на Прозерпина“.  16 други статуи били поставени между групите колони по фасадата. Те стояли на пиедестали, украсени с рокаи и никоя от тях не повтаряла другата. Статуи на славата върху големи фронтони поддържали великолепен картуш с монограм на императрицата“.

За жалост, нито една от статуите не е оцеляла до наше време, но и без тях павилионът бе достатъчно вълшебен.

А както казахме при посещението на Зимния дворец на Дворцовия площад В Санкт Петербург и разположения в него музей Ермитаж, името, преведено от френски означава „място на уединение“, или „тихо и красиво пространство“.

И точно такова тихо и красиво място е павилионът Ермитаж. Напълно подходящ за  уединение.

Друг павилион, наречен „Пещерата“ предлагал уединение на височайшите си гости на брега на езерото в Екатерининския парк.

Проектът за изграждането на павилиона  на брега на голямото езерце в Царское село отново бил разработен от архитекта Бартоломео Франческо Растрелли. Издигнат  през 1755-1756 г. при императрица Елизабет Петровна, вътрешната му украса била направена при Екатерина II през 1770-те години.

Лазурните му стени и бели колони били украсени с дърворезба на морска тематика. Между кръглите прозорци се красяли  фигурки на делфини, тритони, морски растения и черупки Павилионът бил увенчан с пирамидален фонтан с потоци, „течащи надолу“ по страните на купола.

Всички тези декорации, изработени от дърво от резбарите на Охта в средата на 18 век, оцелели и били на разположение на желаещите можели да им се радват в колекциите на музея-резерват „Царско село“.

Зад голямото езеро и граничеща с Големия дворец, в Екатерининския парк е изградена галерията „Камерън“. Получила името на своя създадел, архитекта Чарлз Камерън, галерията била създадена, за да задоволи императорските нужди от  разходки и разговори на  Екатерина II при лошо време. И за да придаде на цялата сграда изключителна прозрачност, архитект Камерън специално увеличил прозорците й.

Четиридесет и осем колони се издигат от галерията  към небето. От високата страна на галерията към парка води огромно и красиво  стълбище. А от двете му страни се извисяват скулптурите на Флора и Херкулес.

Рампа  – пътека с  лек наклон, пък,  свързва  Висящата градина с парка странично. Нейните 7 арки са украсени с образите на  митологични герои, сред които Нептун, Даяна и Аполон.

Цялата внушителна колонада била създадена за съзерцаване на не по-малко внушителната  и живописна гледка към Голямото езеро и парка.

Нищо чудно, че галерията с висящите градини била превърната в любимо място за разходки, уединение и  размисъл от  Екатерина Велика.

А когато лошото време се простирало в по-дълъг период, освен като удобно място за разходка, галерията не рядко била превръщана в домакин и на тържествени вечери.

Моята разходката из парка, пък, ме отведе при ново езеро. А зад него се извисяваше друга  фасада на големия Екатеринински дворец.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език