Не доживял този величествен вид на двореца великият император.
От своята малка дървена къща ( домик Петра) се преместил Петър I през 1708 година в неголяма двуетажна къща. Отново дървена, с керемиден покрив. Построена близо на мястото на днешния Зимен дворец, до нея през 1712 година бил построен каменен дворец. Нарекли го „Сватбения палат на Петър I“. И бил подарен за сватбата на руския цар с Екатерина Алексевна от губернатора на Санкт Петербург, Александър Данилович Меншиков.
През 1716 година по заповед на царя отпочнало строителството на втория Зимен дворец. На ъгъла на Нева и Зимния канал. Завършен бил дворецът през 1720 година. Тогава се преместил Петър I със семейството си в него. В него намерил и смъртта си великият император през 1725 година.
Третият по ред Зимен дворец издигнат бил по заповед на следващата императрица, Анна Йоановна – четвъртата дъщеря на Иван V, брат на Петър I.
Малък й се сторил настоящият дворец и поръчала тя на архитекта Растрелли построяването на нов. Приел архитектът проекта. И за да заеме планираният от него дворец днешното си място, наложило са да бъдат изкупени от нея намиращите се там домове на висши аристократи. Случило се това през 1731 година. И още през следващата, 1732 година, започнало строителството на новия дворец. Ведната след довършването й през 1735 година го населила императрицата. Преместила в него и семейството, и двора си.
И представлявал дворецът внушително строение. Основната му фасада била обърната към Нева. А другата към Дворцовия площад. Зад тях пък се извисявали цели четири етажа. Със 70 парадни зали, повече от 100 спални, галерия, театър, голям параклис и всякакви дворцови канцеларии.
Когато през 1741 година Елисавета Петровна взела властта, заповядала да бъдат настанени в избените помещения на двореца 30 котки. Наследници на легендарната котка, донесена от Петър I от Холандия. Това бил начинът за справяне с гризачите. И така успешен се оказал той, че се ползва от управата на Ермитажа и до наши дни.
Освен за разширяването на котешката популация, се погрижила новата императрица за разширяване и на самия дворец. Изкупени били нови домове. И построени на тяхно място нови корпуси.
Четвъртият по ред Зимен дворец имал твърде кратка съдба. Построен през 1755 година отново по проект на Растрелли на ъгъла на Невския проспект и крайбрежната на р. Мойка, дворецът бил разрушен само 7 години по-късно, през 1762 година.
Междувременно, от 1754 година до 1762 година, отново по проект на Растрелли, издигнат бил петият и настоящ Зимен дворец на Санкт Петербург. Стаите в него били увеличени на 1 500. Общата площ на двореца съставлява около 60 000 кв.м.
Множество преврати преживяла в онези години Руската империя. Отразили се те и на строителството на двореца. Започнала го Елисавета Петровна, но не доживяла тя краят му. Стоителството било продължено от следващият я Петър III. Само дето и неговото царуване не продължило повече от няколко месеца. И окончателно Зимният дворец завършен бил от следващата велика императрица, Екатерина II.
И труд, и средства, и майсторство било хвърлено. И резултатът оставя без дъх и днес. Само мога да си представя колко величествена гледка представлявал той тогава.
И ме отведе то към царствените зали на двореца. Превърнати днес в огромен музей. Ермитажа, вторият по големина музей в света, разположен в цели шест сгради.
В превод от френски, „Ермитаж“ означава „място за уединение“, или „тихо и прекрасно пространство“. Може би във времената на разточителните балове подобно наименование да не е било подходящо за огромния дворец. Но за съвременния музей не би имало по-подходящо. Огромни бяха залите му. Неизброими изложените експонати. И въпреки това всеки може да остане за малко на тишина. Сякаш сам с великите творения.
И така красиви и уникални бяха залите! Трудно ми беше съкратя направените кадри. А туристическият наплив не позволи „празна“ от към хора снимка.
Потресаваща се оказа историята на запазените съкровища. И Санкт Петербург, и дворците му били обект на масирани бомбардировки по време на втората световна война.
И за това са непревземаеми руснаците. Защото са различни. Мисленето им и подвизите им са „уму непостижимо“ – непостожими за обикновения мозък. Вместо да тръгнат да се крият от падащите бомби, ленинградци ( така се казвал тогава градът) влезли в дворците. И започнали да свалят и грижливо да опаковат мебелите, покъщнината, ценностите. И не за ги откраднат и да се погрижат за много поколения потомъци. А за да ги запазят. Защото руснаците живеят със съзнанието за величието на руското. И го ценят, и го пазят. Инженери изготвили чертежи на постройките и залите.
Кашоните с грижливо прибраните ценности и чертежи били скрити по мазета и подвали. Там останали и във времената на немислимата ленинградска блокада. На никого през ум не минало да ги търгува за липсващите хляб, или гориво. Измрели ленинградци, но запазили наследството на децата си. И след края на войната, били извадени кашоните. И реставраторите възстановили разрушените постройки. И просто разположили мебелите и ценностите на правилните им места. За да радват до днес очите на жителите и гостите на великия град.
Велик подвиг извършили тези велики хора!
Малко след Зимния дворец към Нева е обърната и фасадата на сградата на два от основните органа на царска Русия – Сената и Светия Синод, съединени с величествена арка. Не само с арка били свързани двете сгради. Свързвала ги и топла връзка, символ на единството на църква и държава.
Пред тези сгради се изправили на 26 декември 1825 декабристите. Онези жертвоготовни младежи – революционери, наречени така заради месеца на замисленото от тях въстание. Искали да видят те крепостните селяни свободни. Само че не искали проливането на излишна кръв. И решили със свои само сили, без да приемат ничия помощ, да извършат революция.
И се обърнали към Сената и Синода с молба да освободят крепостниците в Русия. И били разстреляни пред сградите на Сената и Синода, а въстанието им потушено.
А пред тях стои величествен днес един от най-важните паметници, паметникът на Петър I.
Поръчала изработването му Екатерина II. И повелила да положат надпис. „На Петър I от Екатерина II“ ( Петру I. Екатерина II) Сякаш няма никого между тях. Сякаш само тези две велики личности съществували в историята на царска Русия. Това искала да внуши великата императрица. И приемствеността от великия император.
А поръчала изготвянето на паметника на Фалконе, виден скулптор за времето си. И не сбъркала в избора си. Изобразил великия император Фалконе като законодател и цивилизатор. Това според него било най-важния принос на Петър I.
„Моят паметник ще бъде прост … Ще се огранича само до статуята на този герой, когото не тълкувам нито като велик командир, нито като победител, въпреки че той, разбира се , беше и двете. Личността на създателя-законодател е много по-висока … „, казал Фалконе.
И облякъл императора в прости и леки дрехи, които според скулптора „принадлежат на всички народи, всички хора и всички възрасти. С една дума, това е героична рокля. “
Богатото царско седло заменил с меча кожа, символ на нацията, цивилизована от суверена.
За пиедестал избрал огромна скала, символизираща трудностите, преодолени от Петър I.
Преодолените „враждебни сили“ представил във вид на змия под коня.
И само лавровият венец, увенчал главата, и мечът, окачен на колана, показвали ролята на Петър като победител.
Нали от нищото издигнал величествения град Петър I. Това искал да покаже Фалконе в изработения паметник. Победата на цивилизацията, разума, човешката воля над дивата природа.
А да напомня и за своя принос, оставил в една от гънките на наметалото на Петър Велики надписа „Изваян и отлят от Етиен Фалконе, парижанин от 1778 г.“
Днес останал в народа паметникът с наименованието „Медния конник“. Заради едноименната поема на Александър Пушкин. И заради метала, от който бил отлят.
Огромната скала, послужила за пиедестал, пък, била открита в село Конная Лахта, на 8 км от Петербург. Изровили я строителите от земята и я подготвили за път. А за пътя й избрали зимните месеци. Само замръзната почва можела да издържи тежестта на скалата. Мащабната операция по транспортирането на „гром – камень“ ( гръмотевичния камък) продължила от 15 ноември 1769 г. до 27 март 1770 г.
Не само предвижването на скалата било грандиозно. С подобаваща царственост и показност бил открит самият паметника. Нали не жалела великата Екатерина пари за зрелища. Дървена конструкция била съградена върху паметника. И в уречения час, пред погледа на възторжената публика и сред много прах, се отворила тя и излязъл Петър I, сякаш наистина готов да полети над тълпата.
А за илюстрация си позволявам да сложа снимка от „Уикипедия“, с благодарност към автора й.
И след това велико зрелище по откриването на паметника на Петър I, да се върнем отново към Зимния дворец.
Излиза южната му фасада на Дворцовия площад ( Дворцовая площадь).
И точно срещу фасадата, в стила на сградите на целия площад, издигната била сградата на Главния щаб с триумфалната арка.
И друго свидетелство за военните победи на царска Русия се намира днес на площада. Александровската колона. Нарекъл я Пушкин просто „паметникът“ в едноименното си произведение. А била издигната колоната от Никалай I. В чест на победата на по-големия си брат, Александър I над Наполеон.
Казанската катедрала ( Казанский собор). Или Катедралата на Казанската икона на Божията майка.
Построена била катедралата на Невския проспект през 1801-1811 г. от архитекта Андрей Воронихин за съхраняване на чудотворната икона на Казанската Богородица.
Малко по-различно значение придобил светият храм след Отечествената война от 1812 г. Тогава превърната била в паметник на руската военна слава. През 1813 г. в нея били положени останките на великия пълководец Михаил Иларионович Кутузов. В нея били поставени и ключовете на превзетите градове и други военни трофеи.

