Санкт Петербург – Зимният дворец, Ермитажа, Дворцовият площад, Паметникът на Петър I и Казанския събор..

Поставил началото Василиевския остров. А срещу него няколко години по-късно издигнат бил величествения Зимен дворец.

Не доживял този величествен вид на двореца великият император.

От своята малка дървена къща ( домик Петра) се преместил Петър I през 1708 година в неголяма двуетажна къща. Отново дървена, с керемиден покрив. Построена близо на мястото на днешния Зимен дворец, до нея през 1712 година бил построен каменен дворец. Нарекли го „Сватбения палат на Петър I“. И бил подарен за сватбата на  руския цар  с Екатерина Алексевна от губернатора на Санкт Петербург, Александър Данилович Меншиков.

През 1716 година по заповед на царя отпочнало строителството на втория Зимен дворец. На ъгъла на Нева и Зимния канал. Завършен бил дворецът през 1720 година. Тогава се преместил Петър I със семейството си в него. В него намерил и смъртта си великият император през 1725 година.

Третият по ред Зимен дворец издигнат бил по заповед на следващата императрица, Анна Йоановна – четвъртата дъщеря на Иван V, брат на Петър I.

Малък й се сторил настоящият дворец и поръчала тя на архитекта Растрелли построяването на нов. Приел архитектът проекта. И за да заеме планираният от него дворец  днешното си място, наложило са да бъдат изкупени от нея намиращите се там домове на висши аристократи. Случило се това през 1731 година. И още през следващата, 1732 година, започнало строителството на новия дворец. Ведната след довършването й през 1735 година го населила императрицата. Преместила в него и семейството, и двора си.

И представлявал дворецът внушително строение. Основната му фасада била обърната към Нева. А другата към Дворцовия площад. Зад тях пък се извисявали цели четири етажа. Със 70 парадни зали, повече от 100 спални, галерия, театър, голям параклис и всякакви дворцови канцеларии.

Когато през 1741 година Елисавета Петровна взела властта,  заповядала да бъдат настанени в избените помещения на двореца 30 котки. Наследници на легендарната котка, донесена от Петър I от Холандия. Това бил начинът за справяне с гризачите. И така успешен се оказал той, че се ползва от управата на Ермитажа и до наши дни.

Освен за разширяването на котешката популация, се погрижила новата императрица за разширяване и на самия дворец. Изкупени били нови домове. И построени на тяхно място нови корпуси.

Четвъртият по ред Зимен дворец имал твърде кратка съдба. Построен през  1755 година отново по проект на Растрелли на ъгъла на Невския проспект и крайбрежната на р. Мойка, дворецът бил разрушен само 7 години по-късно, през 1762 година.

Междувременно, от 1754 година до 1762 година, отново по проект на  Растрелли, издигнат бил петият и настоящ Зимен дворец на Санкт Петербург. Стаите в него били увеличени на 1 500. Общата площ на двореца съставлява около 60 000 кв.м.

Множество преврати преживяла в онези години Руската империя. Отразили се те и на строителството на двореца. Започнала го  Елисавета Петровна, но не доживяла тя краят му. Стоителството било продължено от следващият я Петър III. Само дето и неговото царуване не продължило повече от няколко месеца. И окончателно Зимният дворец завършен бил от следващата велика императрица, Екатерина II.

И труд, и средства, и майсторство било хвърлено. И резултатът оставя без дъх и днес. Само мога да си представя колко величествена гледка представлявал той тогава.

Точно тази фасада виждали пристигащите дипломати и търговци от приближаващите се кораби. И към среща с величието на Руската империя се готвели.

Не по-малко величествено беше и  стълбището на парадния вход.

И ме отведе то към царствените зали на двореца. Превърнати днес в огромен музей. Ермитажа, вторият по големина музей в света, разположен в цели шест сгради.

В превод от френски, „Ермитаж“ означава  „място за  уединение“, или „тихо и прекрасно пространство“. Може би във времената на разточителните балове подобно наименование да не е било подходящо за огромния дворец. Но  за съвременния музей не би имало по-подходящо. Огромни бяха залите му. Неизброими изложените експонати. И въпреки това всеки може да остане за малко на тишина. Сякаш сам с великите творения.

И така красиви и уникални бяха залите! Трудно ми беше съкратя направените кадри. А туристическият наплив не позволи „празна“ от към хора снимка.

Не просто фантастична беше украсата на стените. Еднакво разкошни бяха и таваните, и подовите  настилки. И повтаряха рисунките на подовете изящните  фигури на позлатените гипсови орнаменти по таваните.

Потресаваща се оказа историята на запазените съкровища. И Санкт Петербург, и дворците му били обект на масирани бомбардировки по време на втората световна война.

И за това са непревземаеми руснаците. Защото са различни. Мисленето им и подвизите им са „уму непостижимо“ – непостожими за обикновения мозък. Вместо да тръгнат да се крият от падащите бомби, ленинградци ( така се казвал тогава градът) влезли в дворците. И започнали да свалят и грижливо да опаковат мебелите, покъщнината, ценностите. И не за ги откраднат и да се погрижат за много поколения потомъци. А за да ги запазят. Защото руснаците живеят със съзнанието за величието на руското. И го ценят, и го пазят. Инженери изготвили чертежи на постройките и залите.

Кашоните с грижливо прибраните ценности и чертежи били скрити по мазета и подвали. Там останали и във времената на немислимата ленинградска блокада. На никого през ум не минало да ги търгува за липсващите хляб, или гориво. Измрели ленинградци, но запазили наследството на децата си. И след края на войната, били извадени кашоните. И реставраторите възстановили разрушените постройки. И просто  разположили мебелите и ценностите на правилните им места. За да радват до днес очите на жителите и гостите на великия град.

Велик подвиг извършили тези велики хора!

 

Малко след Зимния дворец към Нева е обърната и фасадата на сградата на два от основните органа на царска Русия – Сената и Светия  Синод, съединени с величествена арка. Не само с арка били свързани двете сгради. Свързвала ги и  топла връзка, символ на единството на църква и държава.

Пред тези сгради се изправили на 26 декември 1825 декабристите. Онези жертвоготовни младежи – революционери, наречени така заради месеца на замисленото от тях въстание. Искали да видят те крепостните селяни свободни. Само че не искали проливането на излишна кръв. И решили със свои само сили, без да приемат ничия помощ, да извършат революция.

И се обърнали към Сената и Синода с молба да освободят крепостниците в Русия. И  били  разстреляни пред сградите на Сената и Синода, а въстанието им потушено.

А пред тях стои величествен днес един от най-важните паметници, паметникът на Петър I.

Поръчала изработването му Екатерина II. И повелила да положат надпис.  „На Петър I от Екатерина II“ ( Петру I. Екатерина II) Сякаш няма никого между тях. Сякаш само тези две велики личности съществували в историята на царска Русия. Това искала да внуши великата императрица. И приемствеността от великия император.

А поръчала изготвянето на паметника на Фалконе, виден скулптор за времето си. И не сбъркала в избора си. Изобразил великия император Фалконе като законодател и цивилизатор. Това според него било най-важния принос на Петър I.

„Моят паметник ще бъде прост … Ще се огранича само до статуята на този герой, когото не тълкувам нито като велик командир, нито като победител, въпреки че той, разбира се , беше и двете. Личността на създателя-законодател е много по-висока … „, казал Фалконе.

И облякъл императора в прости и леки дрехи, които според скулптора „принадлежат на всички народи, всички хора и всички възрасти. С една дума, това е героична рокля. “

Богатото царско  седло заменил с меча кожа,  символ на нацията, цивилизована от суверена.

За пиедестал избрал огромна скала, символизираща трудностите, преодолени от Петър I.

Преодолените „враждебни сили“ представил във вид на змия под коня.

И само лавровият венец, увенчал главата, и мечът, окачен на колана, показвали ролята на Петър като победител.

Нали от нищото издигнал величествения град Петър I. Това искал да покаже Фалконе в изработения паметник. Победата на цивилизацията, разума, човешката воля над дивата природа.

А да напомня и за своя принос, оставил в една от гънките на наметалото на Петър Велики надписа „Изваян и отлят от Етиен Фалконе, парижанин от 1778 г.“

Днес останал в народа паметникът с наименованието „Медния конник“. Заради едноименната поема на Александър Пушкин. И заради метала, от който бил отлят.

Огромната скала, послужила за пиедестал, пък, била открита в село Конная Лахта, на 8 км от Петербург. Изровили я строителите от земята и я подготвили за път. А за пътя й избрали  зимните месеци. Само замръзната почва можела да издържи тежестта на скалата. Мащабната операция по транспортирането на „гром – камень“ ( гръмотевичния камък)  продължила от 15  ноември 1769 г. до 27 март  1770 г.

Не само предвижването на скалата било грандиозно.  С подобаваща царственост и показност бил открит самият паметника. Нали не жалела великата Екатерина пари за зрелища. Дървена конструкция била съградена върху паметника. И в уречения час, пред погледа на възторжената публика и сред много прах, се отворила тя и излязъл Петър I, сякаш наистина готов да полети над тълпата.

А за илюстрация си позволявам да сложа снимка от „Уикипедия“, с благодарност към автора й.

И  след това велико зрелище по откриването на паметника на Петър I, да се върнем отново към Зимния дворец.

Излиза южната му фасада на Дворцовия площад ( Дворцовая площадь).

И точно срещу фасадата, в стила на сградите на целия площад, издигната била сградата на Главния щаб с триумфалната арка.

И друго свидетелство за военните победи на царска Русия се намира днес на площада. Александровската колона. Нарекъл я Пушкин просто „паметникът“ в едноименното си произведение. А била издигната колоната от Никалай I. В чест на победата на по-големия си брат, Александър I над Наполеон.

На дворцовия площад била издигната и първата триумфална арка в чест на победите на  Петър І .

Зад Александровската колона блестяха кубетата на една от големите православни катедрали.

Казанската катедрала ( Казанский собор). Или Катедралата на Казанската икона на Божията майка.

Построена била катедралата на Невския проспект през 1801-1811 г. от архитекта Андрей Воронихин за съхраняване на чудотворната икона на Казанската Богородица.

Малко по-различно значение придобил светият храм след Отечествената война от 1812 г. Тогава превърната била в паметник на руската военна слава. През 1813 г. в нея били положени останките на великия пълководец Михаил Иларионович Кутузов. В нея били  поставени и ключовете на превзетите градове и други военни трофеи.

Катедралата днес дала наименованията на Казанския площад (Казанская площадь), на улица Казанская, на  остров Казански в делтата на Нева и на  Казанския мост на кръстовището на Невския проспект и канала Грибоедов.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език