Санкт Петербург – краят на една приказка.

Настъпи утрото. И беше утрото на последния ми ден. В Петербург. В Русия. В детството. Излязох за още малко. За още малко тайга. За още малко от финския залив. За още малко руски дървени къщи. За още малко детство. Затичах се сред боровите дървета. Вдишвах така познатия аромат. Поглъщах с очи и пръстта, и мравуняците, и небето.  В душата си се върнах!

Запознах се в гостилницата си с прекрасни дами. Майка и дъщеря, бесарабски българки. Горди с българското си потекло и жадуващи срещата с древната си родина. Дори това преживяване ми подари Питер.

Седнах на земята, на мекия мъх. Затворих очи и си припомних всички дворци и златни украшения, които видях през изминалите дни. Припомних си цялата преживяна приказка.

Аз бях тук. Срещнах се с Питер. Градът на Петър. И го преживях. Вълшебни, неповторими няколко дни. За които благодаря! Благодаря, че бях!