След като отметнах значително количество от забележителностите на самия Санкт Петербургу, си позволих разточителството да използвам последния си ден от престоя за екскурзия из покрайнините.
И така, на туристическия автобус и се оказахме на островния град-крепост Кронщат. На картата, точно срещу Санкт Петербург по вода.
До там свързан бил Кронщад с историята на самия Питер, че през 1990 г. историческият център на града влязъл в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като съставна част на обекта „Исторически център на Санкт Петербург и свързани с него комплекси паметници“.
Първата крепост на острова била построена от Петър I. Интересен избор направил владетелят за място. Не суша, а плитчина избрал той. Плитчина, простираща се от континента на север и завършваща близо до остров Котлин. Заливът бил твърде плитък за преминаването на големи кораби. И затова Петър бил велик, защото проверявал донесенията му лично. Лично замерил и дълбочината на залива. И след като се убедил във верността на докладваните му измервания, наредил изграждане на изкуствен остров. И в зимата на 1703-1704 г., върху плитчината бил насипан остров. Колко сложно и немислимо било това, можем само да си представяме.
Работата кипяла с императорски темпове. И още на следващата пролет шведите, доскоро смятащи залива за своя територия, с изненада открили в него крепост. Сякаш появила се от нищото, крепостта им блокирала приближаването към Невския залив, в който пък Петър построил Санкт Петербург. И така великият император осигурил защита на столицата си.
На 7 (стар стил – 18) май 1704 г. крепостта била осветена и кръстена Кронслот (от холандски – коронен замък). От тогава този ден се счита и за дата на основаването на град Кронщат.
А мястото се оказало дотам успешно, че в цялата история на града – крепост нито един вражески кораб не успял да премине покрай него. През летата на 1704 и 1705 г. крепостта заедно с флота два пъти успешно издържали атаките на шведския флот.
През 1706 г. крепостта била подсилена допълнително от Александърския ров в западния край на острова. И на островния град-крепост били преселени за постоянно пребиваване целите семейства на благородници, търговци и многобройни трудещи се. По същото време бил издигнат и триетажен дворец на Петър I, който за жалост, изгорял в края на 18 век.
През 1717 г. на острова била основана военноморска болница. А през януари 1733 г. към морската болница било открито болнично медицинско училище, което било и първото морско медицинско учебно заведение в царска Русия.
От 1720 -те години Кронщат бил превърнат в основната военноморска база на Балтийския флот. Екатерина II дори поискала да прехвърли адмиралтейството от Санкт Петербург в Кронщат. Но не успяла да реализира този проект и синът й, Павел I го отменил, както впрочем, повечето недовършени проекти на майка си.
Върнахме се на сушата и продължихме към малкото селце Репино, всъщност вече квартал на Санкт Петербург.
Намиращото се на 30 км от центъра на северната столица, селището започнал осъществуването си като село Куокала. През 16 и 17 век селото било населено от рибари с руска и финландска етническа принадлежност. А през 17 век окончателно било отвоювано от царска Русия.
В него се преселил в средата на миналия век известният руски художник Илия Репин. И в негова чест, през 1948 година властите прекръстили селището на Репино.
А закупил имението си Илия Ефимович Репин за Наталия Борисовна Нордман през 1899 г. Къщата в него била изградена по планове на самия художник. И се получила причудлива и прекрасна дървена къщичка насред големите дървета на тайгата наоколо.
Така и била обзаведена, в съответствие с вкусовете му. Макар и от болярско семейство, Репин вярвал в равноправието на всички хора. Затова не държал слуги. А за да покаже на гостите си да не очакват посрещане и обслужване, поставил в антрето табела: „Самопомощ. Свалете палтото и галошите си. Отворете вратата към всекидневната. И ударете весело в „там там“.
През 1908 г. Нордман съставила завещание, по силата на което имението, след смъртта на Репин, било прехвърлено в Художествената академия, а в къщата следвало да бъде открит музей.
Забавило се малко изпълнението на това завещание. Изоряла къщата по време на Великата отечествена война. За щастие, добри хора успели да изнесат личните вещи, картини и рисунки на Репин. И до възстановяването на къщата били съхранявани те в сградата на Художествената академия. И днес къщата отворила музейните си врати за посетители.
Възстановен бил и паркът-гора покрай къщата.
