Чух наскоро руснаци да си говорят как оръдията на „Аврора“ са най-разрушителните в света. И как да не, един само изстрел довел до цели 70 години разрушения. И в тази връзка, за най-висока сграда в света признавали Смолния дворец. Че от прозорците му чак до Сибир можело да се погледне.
Дали шега, или историческа истина, друг е форумът за подобна дискусия. А аз тръгнах по следите на последиците на онзи революционен изстрел.
И опрях до услугите на метрото. В град с мащабите на Петербург може да се осъзнае величието на подобно съоръжение. Единствено предвижвайки се под земята е постижимо преодоляване на огромните му разстояния. Особено полезно беше то за моето туристическо нетърпение. Нямаше как по друг начин в един ден да проходя такива царствени разстояния.
Не че не бях виждала метро преди това. Но петербургското ме впечатли с дълбочината си. Ескалаторите се носеха остро надолу и със скорост потъваха надълбоко. И когато реших, че, ех колко вече съм на дълбоко, следваше следващ ескалатор. За още по-надолу. В общи линии, добре си го бяха закопали. Но и чудесна работа вършеше.
И излязох на станцията „Ленински площад“ и се изправих пред Ленинския площад ( площадь Ленина). Точно пред парадния вход на „Финладската“ гара ( Финландский вокзал).
.
По ирония на съдбата, Жп гара Финландска“ била построена точно в годината на раждане на бъдещия лидер на световния пролетариат – 1870 г. А оформеният пред нея площад от 1910 г. станал известен като „Площад на финландската гара“.
40 години след построяването й, на третия ден от април (по стар стил) 1917 г. на гарата пристигнал парен локомотив. В него пътувал един руски емигрант. Революционерът Владимир Улянов. С революционни мисли се завърнал той от чужбина (спонсориран от англичани и французи. Че по онова време на първата световна война много им било важно да отслабят силата на царска русия).
Качил се Улянов на бронирана кола, осигурена му от петроградските съратници. И гръмко и категорично оповестил на работниците на Петроград за неизбежността на революцията. „Петроград“ наричали болшевиките Санкт Петербург ( нали Бог тогава нямало). А когато Владимир Улянов приел фамилията Ленин, и прекръстили Петроград на Ленинград.
В смисъл, тя революцията си станала. И като цяло монархията била премахната. С нея и вярата в Бог. Но дали били премахнат монархът и Богът, или просто заменени. Дали крепостните селяни се чувствали по-добре, превърнати в пролетариат, експлоатиран в кохозите, отново е тема за друг вид форум.
След смъртта на Ленин, 7 години след речта му на бронирана кола и на мястото на изричането й, като на сущи монарх, признателните потомци издигнали паметник. Да увековечи грандиозното априлско събитие. И кръстили площада „Площад на другаря Ленин“.
Както повечето народи в света, и руснаците не отричат и не зачеркват историята си. И макар като отминал етап от същата тази история, оставили наименованията, дадени на площади и улици тогава. Единствено „другаря“ премахнали от площада. Не последвали съдбата на думата нито паметника, нито наименованието на площада.
Напротив, след множество преустройства, през 2005 година градската управа украсила площада с комплекс от пеещи фонтани. Цели 20 водни гнезда изстрелват 600 водни струи. Просто площад в града. Около него живеят хора. И за тях построили тази красота.
Още един паметник на Ленин запазили питерци. На площада на победата ( площадь Победы).
Мястото, на което се намира днес площадът на Победата, наричали през 18-19 век „Средна прашка“ ( Средняя рогатка). Това била втората застава по пътя за Москва. А наименованието „прашка“ дошло от намиращите се тук бариери във формата на прашки, с които бил блокиран пътя през 18-19 век.
Тук се намирал и Среднерогатския дворец. Построен от онзи велик архитект Растрелли за императрицата Елисавета Петровна. Само дето не бил обърнат в подходяща страна, според архитектите на бъдещия площад на Победата. И затова, с неумолимостта на руския размах, решили да го преместят. Описали всяка негова частица и тухла и през 1971 година го разглобили. Само дето намерението им да го сглобят малко по- на другаде, така и не било осъществено.
И бил построен площадът на Победата. Идеята на създателите му била да представлява той Южна порта на града. И днес това е първото огромно съоръжение, което посреща идващите в Санкт Петербург.
Величествената сграда зад фонтаните била изградена да събере целия апарат на управление на КПСС във времената СССР. Но след построяването й така и не била използвана по първоначално замисленото предназначение.
Много перипетии преживял Ленинград. Най-трагичната, безспорно била блокадата по време на втората световна война. Повече от две години се борили за живота и свободата на родината си ленинградци. Същите онези, които при нападението на немските фашисти, вместо да се крият и да се спасяват, влезли в дворците и започнали да свалят и опаковат ценностите и мебелите. И не за да ги откраднат и да осигурят благоденствието на девет поколения потомъци след тях. А за да ги запазят. За съгражданите си. За децата си. За Родината. Да показват историята и величието на Родината си и след тях. Онези същите ленинградци, благодарение на които днес туристите от цял свят могат да се възхищават и на дворците, и на произведенията на изкуството, и на повечето ценности, останали от царствената история на Русия. Онези същите ленинградци, които жертвайки живота и здравето си, не предали града си. Устояли. И дочакали победата. Днес вече се прокрадват исторически данни, че значително по-рано могла да бъде вдигната блокадата. А продължителността й в крайния й период се дължала на самото болшевистко правителство. Че от край време в Петербург интелигенцията на нацията била концентрирана. И какво по-удобно решение за намаляването й.
Така или иначе, не всички блокадни ленинградци оцелели. А оцелелите им издигнали паметник.
Паметникът на героичните защитници на Ленинград. Построен през 1975 г.на площада на Победата, посветен бил паметникът на героичната защита на Ленинград. Всички участници в блокадата били почетени в отделни барелефни композиции. И работниците, и войниците. И пилотите, и моряци. А от външната страна на паметника надпис бил поставен „За твоя подвиг, Ленинград“ ( Подвигу твоему, Ленинград).
Мемориална зала била разположена под земята. Украсена с две мозайки – „Блокада“ и „Победа“.
Още един паметник издигнали петербургци в чест на жителите на обсадения Ленинград. Паркът на победата. Наричан Московският парк на победата поради разположението му в Московския район на Санкт Петербург. Построен в памет на защитниците на блокирания Ленинград. В памет на тези, които не оцелели и чиято пепел била за вечни времена скрита в езерата и под хълмовете на парка. Построен от тези, които оцелели в най -тежките дни на Великата отечествена война. И оцелелите го създали така, както биха искали да го видят неоцелелите. Като място, на което се съчетава паметта и животът. Място, на което падналите останали завинаги. И място, на което днес се чува радостен детски смях.
Истински парк на Победата. Посветен на триумфа на духа на жителите на града-герой, не сломен в най -тежките дни на блокадата.
Паркът, с размери 7 пъти по-малък от сегашния, бил отворен още на 7 октомври 1945 г. За да отбележи окончателната победа над нацистка Германия и милитаристка Япония.
И интересна, и покъртителна е историята по създаването му.
Идеята за парк на това място възникнала в началото на 20 век. Тогава тук се намирала индустриална зона с фабрика за тухли. А планът за развитие на територията, одобрен през 30 – те години на миналия век, предполагал преминаване на главна пътна артерия и създаване на парк. И започнали създаването му преди Втората световна война.
А по време на Втората световна война и Велика отечествена за руснаците, бъдещият парк на победата и намиращата се на нейна територия тухлената фабрика се оказали съвсем недалеч от фронтовата линия.
Тогава се случила и блокадата на Ленинград. И много жители на града измрели в тези зловещи две години и близо четири месеца. Само че независимо от героизма им, смъртта им причинила съвсем прозаично – битов проблем. А този проблем настъпил още първата блокадна зима на 1941 – 1942 години. Студена се оказала тя. Истински руска. А отопление и храна нямало. И много ленинградци загинали от глад и студ. Мястото в подготвените масови гробове на Пискаревското гробище било изчерпано. И телата на загиналите лежали непогребани.
И зловещо и необходимо решение било взето от градската администрация. Да бъдат използвани пещите на тухлената фабрика като крематориум. Така и станало. И в периода от 1942 до 1944 г., според различни източници, в тухлените пещи били били изгорени от 132 000 до 580 000 тела. На жители на обсадения Ленинград и бойци, воювали на фронтовата линия. Праха от изгорените била изсипвана в езерото в парка. Така много била тя, че образувала хълм на брега му. И там днес поставили признателните потомци Павилион на паметта.
А за да напомнят онези страшни времена, в парка бил поставен и паметик на пещите – кремакториум. На паметна плоча издълбан бил паметен надпис: „ Тук са били пещите на тухлената фабрика – крематориум. Праха на стотици хиляди бойци и жители на блокадния Ленинград почива в езерото, под моравата, под вашите крака. Вечна им памет!“
Толкова страховит и величествен паметник не бях виждала. Стоях пред него и дори не можех да осъзная подвига на онези хора. Благодарях им. И се молих никога да не преживяваме подобно безумство.
Да благодарят и почетат паметта на загиналите си предци пред него идват днес и съвременните жители на Питер.
Работата по дооформяне на парка продължила до 1957 г. През 1961 г. на входа му била построена и метростанция „Парк на Победата“.
И днес паркът на Победата изпълнява замисъла на създателите си. Почита паметта на падналите и предоставя на жителите на Московския район на Питер място за почивка и отмора.
А около него се простираха жилищните райони на Питер.
На юг от площада и парка на Победата друг парк построили за жителите на града. Пулковският парк. Със Среднорогатското езеро и три църкви около него. Две на сушата около езорото и една на остров в езерото.
Църквата Рождество Христово (построена през 1999). Бяла кръстокуполна църква, построена в неоруски стил, със 17 сини купола.
Църквата „Св. Георги Победоносец“ ( осветена на 6.05. 1995 година). Храм, с червени кули, издигнат в чест на подвига на руските войници във Великата отечествена война. В основата на светата обител били положени капсули със земя от градовете – герои, както и от местата, на които били проведени основните битки от Великата отечествена война.
Този храм бил и първата православна църква, построена в Санкт Петербург след разпадането на СССР.
До църквата „Свети Георги Победоносец“ бил построен мост до острова в езерото.
А на острова, наречен Сергиев, в Среднорогацкото езерце била издигната третата, Църквата „Св. Сергий Радонежки“ (построена през 2001). Също бяла кръстокуполна църква с три зелени купола.

