Този ден направих тематичен. За големите победи. Пък до какво са довели те и на кого харесват, темата винаги е дълга.
И отпочнах от първата. Александро Невската Лавра на Света Троица. „Сърцето на Санкт Петербург“ наричат светата обител. Защото построена била ( тогава като мъжки манастир) по нареждане на Петър I на предполагаемото място на известната битка при Нева. Важна била тя за историята на Русия. При нея руснаците, предвождани от Александър Невски удържали велика победа над вечния си съперник, шведите. Завоювали северните си територии и попречили същото да сторят шведите и кръстоносците.
На Александър Невски историците отдават заслугата по свормиране на руския етнос.
И макар в по – късен момент историците доказали, че битката се състояла нагоре по Нева, мъжкият манастир, превърнат днес в тази света обител, бил построен. В него собственоръчно Петър I пренесъл и мощите на Александър Невски.
От тогава руския православен календар се сдобил с допълнителен празник- денят на пренасяне мощите на Александър Невски.
Статутът, пък на Лавра ( православен манастир, пръв сред манастирите), дал на построения от Петър I манастир Павел I.
И днес манастирският комплекс, пръв сред другите, представлява доста приятно място. Насред дървета, канали и цветя се извисяват църковните сгради. И се стичат тук хора от цяла Русия. Да почетат подвига на великия си предшественик и да обърнат молитвите си към Бога.
Излязох по каналите след посещението на светата обител. А като съм там, време си беше за паметника на втората исторически значима победа.
Крайцерът Аврора ( Крейслер Аврора).
На 31 март 1897 года император Николай II заповядал да именоват строящия се крейсер «Аврора», в чест на римската Богиня на зарята. Това наименование избрал самодържецът измежду 11 предложения.
Друга, пък версия, предполага, че кръстен бил знаменития крайцер в чест на ветроходната фрегата „Аврора“, придобила героична известност по време на отбраната на Петропавловск-Камчатски по време на Кримската война.
Построен бил знаменитият крайцер. И изиграл важна рола в Историята. Подал сигнал с халостен изстрел от свое оръдие. И с този изтрел оповестил началото на Октомврийската революция през 1917 г. Онази революция, която сложила край на Руската монархия, предала властта на съветите и положила началото на съветския болшевизъм.
На Ленинград бил прекръстен царски Санкт Петербург. А крайцерът участвал в отбраната му по време на Великата отечествена война.
След края на войната продължил той да служи като учебен кораб и музей, акустиран на река Нева в Санкт Петербург.
И така, с годините крайцерът „Аврора“ се превърнал в кораб-символ на руския флот, част от културно наследство на Русия и близък на душите на всички руснаци.
Аз го заварих като работещ музей. Но продължаваха да се извършват върху палубата му военноморски служби.
Гледах аз руската светиня,акустирна във водите на Нева река. Една светиня, акустирана в друга светиня. И в душата ми зазвуча мелодията. И дойдоха думите. „Что тебе снится, крейслер Аврора в час, когда утро встает над Невой?“. („За какво мечтаеш, крайцер“ Аврора “ в часът, когато се събужда утрото над Нева?“) . Песента, написана през 1973 г. по музика на В. Шайнски и текст на М. Матусовски, изпълнена за първи път в съветския куклен анимационен филм „Аврора“, посветен на историята на едноименния крайцер.
Дал сигналът Аврора. И се установила съветската власт. А като главна сграда в годините на установяване на съветската власт се установил Смолния дворец ( Смольный дворец). Него окупирали болшевиките след революцията. И в него създали времененния щаб, в който подготвили революцията. Докато столицата все още била в Петроград ( както наричали Санкт Петербург) в Смолни било установено болшевишкото правителство начело с Владимир Илич Ленин. Който, пък, дал името си за прекръстването на северната руска столица. В двореца Смолни през ноември 1917 г. бил проведен и втория Конгрес на Съветите. А след като столицата вече била преместена от болшевишкото правителство в Москва, в двореца Смолни останала градската администрация.
Тук във времето на Великата отечествена война бил разположен щабът на отбраната. От този дворец градската управа управлявл обсадения Ленинград.
Днес дворецът Смолни е официалната резиденция на губернатора на Санкт Петербург в едната си част. А в другата представлява историчеки музей на прекрасния град.
Итересна е историята около построяването на двореца. Всъщност, Смолни не е само от дворец, а архитектурен ансамбъл. Който включва дворецът Смолни, Смоленския манастир и Смоленския институт.
Самото име – Смолни – исторически идва от факта, че на това място по време на строителството на Санкт Петербург, имало помещения за съхранение на смола от дървесина, събирана за флота.
И построен бил Дворецът Смолни в самото начало на 19 век. Но замислен бил много преди това.
През 1747 година Елизавета Петровна, дъщеря на Петър Велики решила да се подстриже като монахиня. И обявила пред член на Синода, архиепископ Симеон, желанието си да построи великолепен манастир на мястото на Смолния дом, двореца, в който живяла в детството си. В този манастир пожелала тя да завърши дните си в мир и тишина. Манастирският комплекс трябвало да включва храм с домашни църкви и камбанария и институт за благородници девици от знатни семейства.
Изготвянето на плановете, фасадите и разчетите било поверено на архитекта Бартоломео Франческо Растрелли и строителството било отпочнато. Не доживял, обаче, Растрелли довършването на своя труд. Строителтвото се проточило цели 87 години – рекорден срок дори за онези царски времена. Ту нямало пари за строителтвото, ту някой война се случвала.
И била въздигната най-после Катедралата. Осветена като „Катедралата на Възкресението на Словото на всички образователни институции в името на Възкресениео Христово“. А сред народа останала като „Смолната катедрала“ ( Смольный собор). И станала тя част от архитектурния ансамбъл на Смолния манастир.
И било създадено в него училище за благородни девици. И това била първата образователна институция за обучение на момичета. В началото институтът се наричал „Императорско просветно дружество за благородни девици“. Институцията била ограничена до прием само на дъщери от благородни семейства.
Това било променено през втората половина на 18 век. Тогава открит бил отдел за дребнобуржоазни дъщери. Екатерина II вярвала, че тези дъщери можели да станат добри слугини и гувернантки за благородниците. А следователно трябвало да получат подходящо образование. И започнали да им го осигуряват.
Наследничката й, императрица Мария Феодоровна поела ръководството на Института на дребнобуржоазни девойки. Смятала тя, че дребнобуржоазният клас трябвало да учи отделно, като да получи образование само по водене на домакинството и шиене.
То хубаво, ама по онова царско време навлязъл култа към френското (французкото). И целият двор и буржоазия започнали да говорят на френски. Чак израз на простащина се смятало общуването на руски. На френски се учели и възпитавали и децата. А това наложила изучаването на чужди езици и от дребнобуржоазните ученички. Че, готвейки ги за слугини и гувернантки, да могат да общуват с децата на господарите на въздигнатия в култ френски език.
И така училището за дребнобуржоазни дъщери и Институтът за благородни девици успешно и активно си съществували в комплекса на Смолния манастир чак до Октомврийската революция през 1917 г.
