Дойде ред и на разходката из нощния Питер. Защото не може да бъде изживян пълноценно Санкт Петербург без нощните канали, без вдигането на мостовете.
Но, ред по редом. Първо нощна макар, но пешеходна разходка. Трябваше да мине едно време в онази нощ. А заради какво, ще кажа малко по-късно.
И се впуснах из улиците на нощния Питер.
Красиво бяха осветени сградите. Ама слабичка ми беше техниката. Така че на спомени я карам. Веществените доказателства неубедителни се получиха някак.
И след всички бляскави дворци и паметници, изведнъж ни спря капитана пред един неголям мост. И ни заразказва как трябва птичка мъничка да видим. И се завзирахме ние в мрака. И току някой изпищяваше „Ето я“. И ,“ ето я“ и за мен настана. И видях аз тази мъничка метална птичка, за чието съществуване нямаше и да подозирам без подобно нарочно насочване на вниманието.
И може малка да беше птичката. Но голяма й беше историята.
Недалеч от местоположението й, от 1835 до 1918 г. била разположена Императорската школа по правознание. И носели учениците й зелени униформи, с жълти петници и маншети. А на главите им се поклащали униформени шапки от светлочервен цвят. И това били цветовете на оперението на малка птичка. „Чиж“ наричана била тя. Не я познавам, та потърсих превода й. И преведена на български е като „сискин“. Не знам аз за таквази птичка. Но руският народ на галено нарича я „Чижик – пыжик“. И заради подобното одеяние, така започнали да наричат и учениците.
Че даже песничка им съчинили. Закачлива такава. Уж за птичката, пък за особеностите на алкохолните желания на учениците.
„Чижик-пъжик, къде си бил?
На фонтана водка пих.
Изпих чашка, изпих две
И главата зашуме“.
А ето я в оригинал
Чижик-пыжик, где ты был?
На Фонтанке водку пил.
Выпил рюмку, выпил две —
Зашумело в голове.
И като всяка история, и от тази поверие се беше родило. Че ако си пожелаеш нещо и успееш да хвърлиш монета до птичката, непременно, значи, ще бъде изпълнено то.
Излишно е да казвам, че подложихме горкия малък чижик-пъжик на див монетен обстрел. В тъмното не се разбра много ще има ли черпещи. Но пък и мястото от към водата едно такова, никак не предполагаше леснина.
Позабавлявахме се с чижик-пъжик, па се отправихме нататък. Към гледката на светещите мостове.
Цели 800 моста прескачат река Нева и каналите й днес на територията на Санкт Петербург. Повечето от тях са и малки, и ниски. А тези, над самата река, са няколко. И високи са те. И вярно служат на жителите на Питер. Само че не дотам високи се оказали за по-големите плавателни съдове. А плавателна си е река Нева. И важен транспортен път.
И такава искал да я запази и Петър І, непременно по нея да могат да минават товарни кораби, да се развива морската търговия. Разбирал той, че за това високи мостове следвало да бъдат построени. Че да могат да минават под тях големите кораби. Само че пешеходен облик на своята столица искал да придаде. А не биха били съвместими с това подобни високи мостове. И заповядал той да бъдат построени невисоки мостове. Да не развалят облика на града и да не затрудняват движението на хората по тях. А за да бъде възможно преминаването и на кораби, разпоредил изграждане на механизми за вдигане на тези мостове. И така били построени всички мостове на Нева, с механизми за вдигане. При това всеки различен бил. И механизмът им на вдигане също. Някои от тях направени били да се отварят по средата, други в края. При някои, пък, подвижна била средната им част. И се изкачвала нагоре тя, за да пропусне търговските кораби.
Това императорско решение било запазено и работи и до днес. Вдигат се мостовете над Нева. Е, в това време автомобили и хора не могат да минават отгоре им. Но пък отдолу минават плавателните съдове. И за да няма неразбории, съставили съвременните власти ясен график. А за да няма чак големи неудобства за всички, само през нощта се вдигат мостовете. И си знаят автомобилистите кога да минат. И бързат капитаните да не пропуснат момента да се плъзнат по реката.
И друго полезно свършило това управленско решение. Предоставило чудесно извинение на нежелаещите да се приберат в къщи по една, или друга причина. Запиеш се с приятели, или романтично някак погледнеш встрани, и ето ти лесно оправдание. „Бързах, ама вдигнаха мостовете“. И край. Вариант за преминаване в такъв случай няма.
Наистина, от няколко години на около 20 км от града вече има построен достатъчно висок мост. Та да може при бърза нужда да се отвори вариант.
Не ми се получиха добри снимките и само ще маркират ситуацията. Но на живо, уверявам ви, преживяването беше истинско. И сякаш за компенсация, пълна Луна ми беше изпратила Вселената.
Единствено Дворцовият мост се вдига през деня, при големи празници. И имах късмета такъв празник да случа. И да видя вдигането на моста и в дневно време. Ще се позова на отминалото време в оправдание, че не помня какъв беше празникът. Нещо на корабите ще да е бил.
В негова чест запалиха кулите на Василиевския остров.
И в определен сутрешен час вдигнаха моста. И тук поверие се беше зародило. Който кораб, или лодка пръв под вдигнатия мост премине, най-успешна ще му бъде цялата година. И отрано се бяха строили плавателните съдове. И само чакаха капитаните им да се отвори нужното пространство. Е, първи по време мушнаха се най-малките. Но пък всички поздравиха Дворцовия мост с групов звуков сигнал.
Красив празник се получи. Макар и леко дъждовен.
И като се поуталожиха страстите, загледах аз вдигнатия мост. С по три платна от всяка страна. И не можех да се начудя на прозорливостта на създателите му. Че огромния поток автомобили поемат днес създанените далеч преди съвременните задръствания широки мостове.

