Последен за китайското ми пътешествие си бях оставила Шанхай. И както често, и този път добрата ми туристическа орисница ми беше приготвила именно него за последно. Нямаше по-добър завършек.
Да си призная, някак по дефиниция приемах Пекин, като столица, за най-големият град в Китай. Оказа се съвсем невярно.
Най-големият град в Китай е Шанхай. Той е един от четирите градове-провинции, подчинени пряко на централното правителство. Също финансовият и търговски център на Китай, спечелил тази титла безвъзвратно от Хонконг. От 2005 г. пристанището му е обявено за най-голямото в света по обем на товароборота.
В днешно време Шанхай е най-големият и развит град на континентален Китай. През 1990 г. тук е създадена Шанхайската фондова борса, първата на територията на континентален Китай.
И не е само това. Изобщо, Шанхай е отличник по всички критерии.
Според проучване, държавните училища в Шанхай се славят с най-доброто качество на образование в световен мащаб. Голяма част от най-престижните университети в страната се намират в Шанхай. Общо в града има над 30 университета и колежи. Градът е първият в страната, който въвежда 9-годишно задължително образование. И според последното преброяване на населението, само 2,74% от населението над 15-годишна възраст са неграмотни.
И собствено наречие си има. По-голямата част от населението на Шанхай говори шанхайски диалект на китайския език. В самия шанхайски диалект също има диалектни различия. И макар че те са незначителни, китаец, който не говори на някой от диалектите на шанайския диалект, трудно може да разбере шанхаец. Но шанхайският диалект се използва само в устното общуване. Официален език е стандартния диалект на китайския путунхуа.
И с това не се изчерват положителностите на града.
През първата половина на 20 век Шанхай става и културен център на Източна Азия и се възприема като място за поява на всичко най-ново в Китай. Именно тук се появяват първия в Китай автомобил и съвременната система на канализация. Шанхай също така става поле на интелектуалните битки между различните писатели. Тук се появяват и съвременните китайски театър и кино. В Шанхай са снимани първият китайски късометражен филм „Трудни съпруги“ през 1913 г. и първият китайски художествен филм „История за това, как сиракът спаси дядото“ през 1923 г.
След всичко прочетено, очаквах много от моя домакин. И да си призная, напълно покри очакванията ми. Огромен и красив. Чист и приветлив. Така ме посрещна Шанхай.
А за още по-голям комфорта на пътуващите, управниците бяха предоставили от онези вълшебни двуетажни туристически автобуси, при които с един билет можеш да слизаш от спирка на спирка. И най-важното, да си пътуваш на открития втори етаж и да си гледаш града от високо.
И тъкмо реших, че достатъчно си е красив градът, туристическият автобус ме откара до градината Ю Юан ( Yuyuan garden).
Строителството й започнало през 1559 г. по време на династията Мин. Започнал проекта Пан Юндуан като утеха за старините на баща му, министъра Пан Ен. Само че го назначили за губернатор на Съчуан и строителството било отложено до 1577 г. А след построявянето й, градината била призната за най-голямата и най-престижната за своята епоха в Шанхай.
На няколко пъти през 19 век красотата й претърпявала щети. Във времената на всички войни и въстания през века, сградите й били ползвани като военни щабове. Също толкова многократно била възстановявана градината. И окончателно била отворена за погледите на обществеността през 1961 г. А и през 1982 г. била обявена и за национален паметник.
И стигнах аз до лъскавото крайбрежие.
Шанхай е разположен при вливането на река Яндзъ в Източнокитайско море. Именно благодарение на благоприятното разположение на неговото пристанище, градът се разраства през 19 век. Заради това удобно пристанище Нанкинският договор от 1842 г. го определя като един от градовете, отворени за международната търговия. И градът бързо се превръща в процъфтяващ център на презокеанската търговия. Либерализацията на китайската икономика след 1990 г. предизвиква нов тласък в развитието на града и през 2005 година Шанхай се превръща в най-голямото товарно пристанище в света.
Изградена е днес преградна стена, по протежение на която е построен 1.5-километров булевард.
Това, което не успях, а искрено препоръчвам на всеки следващ, посетете Водният град. Издигнатите върху дървени колове във водата жилища на крайно бедните в миналото, днес били придобили достатъчно цивилизован вид.
Едва ли упях да видя всичко от града. Но това, което видях, ме очарова!
Истинско удоволствие ми подари този невероятен град!
Изведе ме от статуквото на огромните небостъргачи. Показа ми Китай от към красивата му и добра страна.
За това благодаря! Благодаря, че бях!
