Скални гъби в Балабан дере до язовир Студен кладенец

Не можеше да изгазим по язовира от другия край на светилището при Балабан дере. Затова се върнахме по моста и с автомобилите до близка кариера достигнахме.И преди бариерата ги оставихме.

И пеша я преминахме. Покрай изоставената ръждясваща техника, навътре към скалите поехме. Против течението на Балабан дере

И ни посрещна Пазителят. Върху огромна колона поставен балансиран камък. Закрепен така, както само древните строители умеели.

И ни се усмихна в анфас камъкът във формата на каменно личице. На най-сладкото каменно извънземно. И не за първи път каменни образи на подобни същества по светилища виждах. И все с блага усмивка ни посрещаха.

И се заредиха след него скалните образувания.

И цял комплекс с оформен в червено сфинкс.

А в другия му край друг пазител чакаше. Гъбко. Гъбарко. Шапчо. Така го нарекоха хората от групата. А бе истински скален сладур. С изваяна гъбено-каменна шапчица.

Над него друга гъбка. Полегнала след скорошните дъждове.

И се намери научно обяснение на множеството скални гъби в района. А криела се магията в състава на скалите. От гранит били изградени те в горната си част. А от зеолит в долната. И еднакво на силите на ерозията подложени били. Само дето различно реагирали. Нали твърд, гранитът оставал. А мекият зеолит кротко се отмивал под него. И се получавали тези гъбени вълшебни шапчици.

Нарадвах им се. Па драснах нагоре. А там, над скалите, каменно море разливаше вълните си. Към прекрасните облаци, обляни в слънчевата светлина.