Скалното светилище при Балабан дере

След скалното светилище Анакондата, зад Каменната сватба до с. Зимзелен, в Кърджали с автомобилите се върнахме. И на голямото кръгово при Автогарата, пътят за Перперикон поехме. А точно на табелата, оповестяваща края на град Кърждали, отбивка от централния път имаше. Вдясно. И по нея хванахме.

И хей тука спряхме. На по-малко от километър.

И тръгнахме навътре към язовира.

Язовир Студен кладенец. Третият по площ в България, след „Искър“ и „Мандра“(Мандренското езеро, намиращо се южно от Бургас). Разположен по средното течение на река Арда. И река Върбица там се влива в Арда.

А този ден водите му огледални ни посрещахнаха. И се отразяваха в тях крайбрежните му хребети.

Най-различни меандри, острови и полуострови образувал той.

Че и мостът към село Лисиците ни поздрави в далечината.

А освен природните красоти, множество крепости и светилища изградили древните по бреговете му.

На моста до жп спирка Железни врата, бяхме застанали. И от него поглед към светилището под крепостта Моняк се откриваше.

От другия бряг ня язовира извисяваха се скалите на Плетената скала(Чит кая) отсреща. Скално светилище днес. А и крепост някога.

И към крепостта Вишеград погледнахме в далечината. Горна крепост ( Хисар юклу) била наречена някога крепостта на върха.

И наблюдавали всички тези крепости случващото се по пътя в низината. Значим ще да е бил той, след като толкова крепости бдяли за добруването му.

Към още едно светилище отваряше поглед мостът над язовира днес. Към това в Балабан дере.

И към него тръгнахме. От релсите, в посока скалите, вляво покрай старата жълта сграда.

Защо Балабан дере го кръстили, така и не разбрах. Разбрах, обаче, народния смисъл на думата „балабан“. По-голямо дете означавало, и по-пълничко понякога.

И ни срещна първата скала. На част от светилището под крепостта Моняк я определи Венци.

И в мъжки образ бе изваяна скалата. „Разсърденият пазител“ го нарече Венци.

А когато по-отпред застанахме, цяло множество лица открихме.

И всякакви изветрени форми по скалата имаше.

И най-вероятно Ерозията майстор им била.

Но имаше от другата страна нещо, творено от друг. Две скални ниши оформени бяха високо в скалата. Едната ясна и добре оформена. А вдясно от нея, друга, почти напълно изветрена. Само дето отпечатък от горене видяли в нея изследователите. От вероятна обработка с огън.