Скалният манастир Орхей в Молдова

За местността Орхей бях чела. Че крепост имало, че скален манастир. Не ми трябваше повече. И тръгнах натам. Само на 60 км от Кишинев  се простираше историко-археологическия комплекс Стария Орхей.

За крепостта се оказа, че далеч в иторията останала. Някога, някога, през  VI—I вв. до н.е. наистина била издигната тук гето-дакска крепост. По – късно, някъде в 14 век изграден бил тук град на Златната орда на Янги Шехр. Наричали го арабските пътешественици Шехр ал- Джедид.

А днес от цялото това отминало величие останала местността. И местните обичали да идват на еднодневни преходи.

И не напразно. Приказна панорама образувала през вековете река Реут.

И на по-високия й бряг днес се издигат два манастира. Един тухлен, съвременен. И един скален.

Пръв по време ме срещна скалният манастир при Орхей.

Два основни скита ( християнска монашеска обител) са запазени днес.

Най – старият православен скит, неречен „Пештере“, бил издълбан в скалите, на 60 м  над реката. А ориентир за откриването му бе изградената върху него  камбанария.

Именно под нея бяха оформените в скалите помещения на обителта. А се състояла тя някога от църква с олтар, няколко килии и коридор със стъпала, водещи към реката. След голямо срутване  преди време, за жалост,  стъпалата били разрушени.

Другият скит бе малко по- нагоре по течението на Реут. Той бил по-късен като време на изграждане. И се  състоял от пет комуникиращи пещери-стаи, всяка със собствен изход навън. А основан бил от Орхей Пиркалаб Боси през 1675 г.

Върху скала наблизо, ми каза разпоредителят, бил запазен молдовски текст, свидетелстващ, че през 1690 г. в пещерните скитове се криели хайдуци, водени от главатаря си,  запорожецът Стец Хатман.

И били ползвани скитовете съвсем до края на 20 век. Тогава, през 1915 г. наблизо била издигната съвременна и надземна православна църква. И скалните скитове изгубили значението си.

Не бяха изгубили значението си красивите  пасторални гледки наоколо. Тях ми посочи местен човек като причина да идват ог години със семейството си.

Не бях дочела, че крепостта останала далеч в миналото. И някак да я намеря имах намерение. И го попитах къде е. Ето я, разпери наоколо ръце той. Погледнах аз голите поляни, реших, че нещо не сме се разбрали и пак попитах. И пак разпери той ръце. И пак погледнах аз. То, цяла крепост да не мога да видя, не бе шега работа. Усмихна се той и обясни, че крепостта я нямало. Но местните така си знаели мястото, като крепост. И така я наричали. И идвали да се радват на тишината и красивите гледки.