Разбира се, пръв и по време, и по право, и по нетърпеливо очакване си беше полетът.
Затова се стовариха трите девойки пред портите на лифта. За удобство на посетителите, пред него изградили добрите му стопани достатъчно голям паркинг. А тези, за които, все пак, място не остана, оставили бяха автомобилите си отстрани на пътя към паркинга.
Лифтът сам по себе си предлага достатъчно вълшебно изживяване. За около 20 минути изкачва той гостите си сред величието на Балкана. А под краката на гостите остават освен множеството приказни гледки, също и останките на крепостта „Аневското кале“.
Има си лифтът две станции. Днес участъкът след втора станция е в ремонт. Така че добрите посетители могат да се разходят само до втора станция. А това могат да сторят на следните цени:
Цена на билета за Сопотския лифт:
Билет за възрастни в едната посока- 12 лв, в двете – 22 лв.
Билет за деца от 7 години до 12 години – в едната посока- 6 лв, в двете – 11 лв.
Децата под 7 години пътуват безплатно.
Най-вълшебното и ново преживяване, предлагано вече не една година, си остава полетът. Полет с парапланер. Начинаещите и несигурните в способностите си го извършват в компанията на опитен инструктор – пилот. Останалите си нарамват „крилото“ и си летят сами като свободно реещи се птички.
И всички като начало се товарят на лифта. А голямото внушително „крило“ се побира, грижливо сгънато, в една проста раница.
На горна станция, след кратък инструктаж, вплели се в коланите на „крилото“, пътникът и пилотът тичат малко, па се впускат в шеметния полет
над сопотската равнина.
Не се реших в онзи слънчев следобед на подобно изживяване, та останах на широката поляна. И в захлас наблюдавах целия творчески процес.
След кацането си и трите девойки не спряха да разправят колко велико и невероятно било преживяването.
Аз пък го наблюдавах от ниското. И гледах как в небето се появяваше поредното „крило“. Как се рее до планината и над прясно оформените бали със сено.
И как след приземяването гостите се впускаха да споделят впечатления.
А пилотите-инструктори се заемаха с нагъване на полетния инструмент. До свеждането му в количество, неизменно побирано в една не много голяма раница. Особено на фона на нередките „раници-къщи“, срещани по родните планини на няколкодневни преходи.
И много важна уговорка. Всичко това се случва при добро метеорологично време. Все пак, нито пилотите, нито гостите са излишни. И доколкото то може да се промени внезапно, също така внезапно могат да се променят и отдавна изградените планове. Но, за щастие, такива внезапности не били така чести.
Същата уговорка е валидна и за простата разходка с лифта. Няма да забравя как преди години се качихме с приятели „просто на разходка“. А поради изключително топлия летен ден сите бяхме по едни сал къси панталонки и леки тениски.
Да, обаче, на втора станция времето реши да ни покаже кой е истинския началник. И се развали. И задуха. И спряха лифта. Не посмяха да жертват стопаните му гостите си. И като посидяхме и почакахме значително време, се спуснахме пеша по чукарите.
А в добро време, след полет, или просто разходка с лифта, посетителите му могат да останат да поплажуват на красивия басейн до самия вход на лифта. Така хем ще се разхладят от горещината на летните дни, хем ще могат да отмарят на шезлонгите с поглед, зареян в планината.
Цени за ползване на басейна до входа на Сопотския лифт:
В дните от вторник до четвъртък – таксата за целодневно ползване на басейна за възрастен е 20 лв , а таксата за ползване след 16.00 часа е 10 лв. Цената пък за деца под 12 години е 15 лв. за цял ден и 8 лв. след 16.00 часа.
В дните от петък до неделя – таксата за целодневно ползване на басейна за възрастен е 25 лв , а таксата за ползване след 16.00 часа е 13 лв. Цената пък за деца под 12 години е 20 лв. за цял ден и 10 лв. след 16.00 часа.
Допълнителният шезлонг се заплаща на цена от 10 лв. А по 5 лв. струват предоставени кърпа и шкафче.
Работи басейна всеки ден, изключая понеделник, от 10 – 19 часа.
И друга важна роля играе Сопотския лифт. Втората му станция е изходна точка за преход до хижа Добрила. По-дългия и безлифтов маршрут започва покрай оградата на манастира „Свети Спас – Възнесение Господне“, който пък се намира на края на поляната до лифта. На пътеката си има достатъчно добра маркировка и табели.
Табели и маркировка има и на черния път, продължаващ към хижата от втората станция на сопотския лифт.
До хижата съм ходила в предишни години. А днес от посетили я приятели знам, че е изключително приятно ремонтирана и предлага добри удобства за гостите си.
От нея пък тръгват други маршрути. Един от тях е към следващата хижа, Дерменка.
Друг маршрут, който може да бъде направен без преспиване, за един цял ден от лифта и обратно, е към връх Васил Левски. Така е преименуван връх Амбарица през 1942 година. Причината за новото име не е нужно да бъде коментирана. Продиктувано било от любовта и благодарността към Апостола на Свободата.
А старото дошло от поверието, че именно на него връх се намирали в митични времена хамбарите на Крали Марко. Изобщо, доста от върховете в Стара планина са свързани с този митичен герой. С неговото битие е свързано наименованието и на Голям купен, който може да се види от връх Васил Левски. На неговата любима, пък, е кръстен връх Марагидик.
Разбира се, може и да останете да нощувате сред красотата и мистиката на старопланинските върхове.
Ние пък се отправихме към Сопотския водопад.
