Сред хората на малкият исторически остров Горе в Сенегал, Африка.

Разгледахме основните забележителности на остров Горе. И по улиците му тръгнахме. Сред хората. И по пътя на хората. И изправи се пред нас стария  фонтан. Огромна роля играел той в живота на местните до неотдавна. От него някога наливали вода за нуждите си жителите на острова. А днес водопровод прекаран бил в къщите. И стоеше старият фонтан като паметник на отминалите времена.

И културен живот не липсваше на острова. Изправи ни водачът ни пред сградата на театъра. Да бъда честна, доста неугледна отвън. От сив-черен камък изработена. И имало си за това причина. Вулканична зона бил малкият остров. И използвали черната лава местните за издигане на част от къщите.

Завъртя ни отзад водачът ни и в театъра навлязохме. И неугледната отвън сграда съвсем нов изглед придоби. И на истински театър заприлича. Тук и местните представления изнасяли гостуващите групи.

А по малките улички множество магазини показваха шарената си стока. Най-вървежни бяха ветрилата от плат. Но не знаеха цената на белите пари местните. След дълъг пазарлък до 15 евро за две платнени ветрила свали една от шармантните продавачки. И чак до ферибота ме последва. И истински се обиди, че скъпа ми се видя цената. За евро-две, разбирам. Но 15 евро за такава евтина дрънкулка. Наистина си мислеха те, че белият човек има несметни количества от финикийските знаци. Нейсе, усмихнати са иначе и добри.

Вече глад ни гонеше. И тъкмо заприказвахме как добра идея би била и да похапнем, и местните видяхме да обядват. Такава им била традицията. В кръгче сядаха и от паници на земята хапваха. Основно ориз и кус-кус ядяха. И мачкаха ги с ръце на топка и така към устата ги поднасяха. И те като при нас, за децата детска масичка си бяха спретнали.

Видяха ни как ги разгледждаме с  интерес и поканиха ни трапезата им да споделим. Поклоних им се от благодарност, но по уличката продължихме.

Подминахме  обядващите. И до друг дом дойдохме. С огромни легени храна. А зад вратата биеше някаква готварска смес домакинята. И се оказа местна богаташка. И в петъчния ден всяка седмица готвела и раздавала храна на местните. И идваха те с пластмасови съдинки. И сипваше им помощничка на добрата домакиня от кус-куса и с добри думи ги изпращаше. Разказа ни за добрината си. И позвили ни да я снимаме.

Разходихме се още малко из острова.

И към крайбрежието продължихме.

А крайбрежието като навсякъде. Пълно с малки ресторантчета. И плаж. И идвали от столицата Дакар местните и в събото-неделя на плажа отмаряли. Със ситен прекрасен пясък бе той посипан. Океанът топъл. И бяха навлезли във водите му бодрите ентусиасти.

И чадъри имаше като навсякъде. А наместо шезлонги, или кърпи, одеала бяха настлали местните. Да легнат плажуващите под чадърите.

Превалил бе веке обядът и към едно от ресторантчетата се насочихме.

На собственичката му бе обещал Абду още при пристигане да ни доведе да хапнем. И с „мама“ към нея се обръщаше. Не заради роднинска връзка, а от уважение. Така се обръщаше към всяка наша домакиня до края на пътешествието ни. И лично мама и ни сготви. Попита ни Абду дали европейска, или местна кухня искахме. Еднозначно отговорихме с моите норвежски съптници. В Сенегал бяхме. Може ли на брега на океана местна морска храна да не опитаме?! „Чебуджан“  било обичайното месно ястие. Риба и кафяв ориз. И много зеленчуци. И това си поръчаха норвежците. Само поискаха кафевия с бял ориз да им бъде заместен. Аз пък поръчах рибата си с пресни зеленчуци. Но не ги разбираха така нещата местните. И наред с пържената местна риба,  резенчето краставичка и двете резенчета домат пристигнаха печени моркови, патладжан и ям. Но вкусно беше, залък не оставихме. И струваше всяка порция 3000 сенегалски пари. Което в превод ще рече 9 български лева.

А към хапването сок от боровинки домашен предложиха домакините. А хапна наш Абду местното им ястие. Риба с ориз и зеленчуци.

И го сготви мама на момента. И не стана бързо. Така се готви истинската храна. Отнема време. Но безвремие бе обзело острова. И Африка като цяло. Жега беше. Бавно се движеха хората. И океанът разстилаше въните си пред нас.
Похапнахме си славно. А след обяда по пътя на историята се отправихме.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език