И стигнахме до героичния период от новата ни История. Когато през 1869 година в Стрелча дошъл за първи път Левски. След няколко посещения, през 1871 година основал тук първия революционен комитет. Трима били основните му сподвижници. Двама от тях били свещеници, едни от най-будните жители по онова време. Третият му сподвижник бил Неделю Сапунджиев, доста заможен българин. Останали били търговските му тефтери. И според тях дори живелите тук турци му дължали пари.
Освен че с финансови възможности, и много деен бил Неделю. И тръгнал на своя глава по околните села да създава комитети. Само дето богатството му не се оказало в добра комбинация с революционната му дейност. Хванали го турците под предлог, че с революционната му дейност се борят. И му взели имуществото. Цяла седмица го измъчвали жестоко. Накрая го свалили в Пазарджик. И там го убили. Годината била 1872. А убийството му било изключително значимо. Първото, което получило много широк отзвук. За него било писано във вестниците в Цариград и в Румъния. Отразено било като убийство от страна на турците с цел да вземат имуществото на богатия българин.
След убийството му се извършило опело на тялото му в църквата „Св.Св. Константин и Елена“ в Пазарджик. И имало данни, че Левски, евентуално, минал през това опело.
След убийството на самия Левски, за жалост, автоматично била прекратена дейността на създадените от него комитетите.
Но началото било положено. И се подновила тази дейност през 1876 година, когато стихийно започнала подготовката на Априлското въстание.
В Стрелча дошъл Георги Бенковски и създал нов революционен комитет. Един от участниците в този комитет бил жителят на Стрелча, Марин Ангелов Балтов. Изключително важна била неговата роля. На практика той оставил единствените сведения за случилото се по време на Априлското въстание в града. През 1881 година публикувал той във вестник „Селянин“ своята „Приказница за въстанието през 1876-та година в Стрелча“. Заради тези негови съвсем пресни спомени днес историците имат някаква представа какво се случило. Че, нали, селото било опожарено и много други сведения не останали.
След създаването на революционния комитет от Бенковски през февруари 1876 година, Неделю Сапунджиев бил заместен от сина си, Бойчо Неделчев. И цялото население получило задачи във връзка с подготовка на въстанието. Мъжете трябвало да изнесат бойните действия. Жените им трябвало да изтъкат плат и да ушият униформи на четниците. По два ката дрехи на всеки. Трябвало да изготвят и мушама за всеки четник. Мушамата представлявала непромокаема горна връхна дреха. А за да стане такава, следвало да се изработи от нетъкана козя вълна. Обработвана била тя с поливане с вода и удари с бухалка. А отгоре полята с восък.
Жените следвало да опекат и добро количество хлябове. Трябвало също да приготвят фишеците – по 150 фишека на човек, родоначалниците на днешните патрони. Хартия, пълна с барут. Слагал се този фишек в затвора на пушката, до кремъка. И кремъка се удрял в желязото. И при този удар пушката трябвало да гръмне. Евентуално. Несигурни били тези стари пушкала. Но това имали. Отделно от това четниците имали купени за тях пушки кремъклийки. Имали и капсулни пушки, стрелящи със сачми. Само дето не стигали за всички пушките. Някои от родните ни освободители били въоръжени само с хладно оръжие. А в това време на въоръжение в Османската армия имало доста съвременни пушки. Направо курбан да стават тръгнали дедите ни.
В този музей си припомнихме ние наученото в часовете по история.
Защо годината 1876 била избрана за избухване на освободително въстание?! Заради цифровия сбор на буквите от израза „Турция ке падне“.
Тази нумерологична формула се основава на факта, че буквите в старобългарската азбука, оттам и в църковнославянската, имали и цифрени значения. Значенията на кирилските букви било широко използвано през Възраждането – вместо с цифри се смятало и с букви.
Димитър Страшимиров в капиталната си „История на Априлското въстание“ е писал: „всеки знающ да чете и да пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-нагледно в неговата истинност“.
А ето я фразата и сборът й:
„Турцïа ке падне“ :
Т – 300, у – 400, р – 100, ц – 900, ï – 10, а – 1,
к – 20, е – 5,
п – 80, а – 1, д – 4, н – 50, е – 5
Така сборът от числовата стойност на буквите в израза дава годината 1876.
Този израз с изобразените цифри срещу всяка буква и цифровият им сбор са изобразени в лявата страна на зеленото знаме на въстанието. И то е изложено на третия етаж в музея в Стрелча.
В същото време турците пък, отново чрез нумерологичен сбор, били стигнали до годината 1893г. Тогава се очаквало да им бъде разрешено да избият всички неверници.
Не че до тогава нещо особено ги било възпирало, но добре че нашата нумерология се оказала по-печеливша.
И се провело през 1876 година Великото Народно събрание в Оборище. И било взето решение въстанието да избухна на втори май. Само дето от село Росен се пръкнал предател. Разказал той на турците за мераците на българската рая. И се стигнало до предварително избухване на въстанието, начало на което поставил Тодор Каблешков, изпращайки Кървавото писмо в Панагюрище.
Такива са времената, че време е да си спомняме за онези времена и да ползваме всеки миг да благодарим на юнаците, подарили ни свобдната ни България.
„Кървавото писмо е историческо писмо за обявяването на Априлското въстание в Копривщица, написано от Тодор Каблешков.
След обявяването на въстанието в града той пише това писмо, с което съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин. Писмото е изпратено на 20 април (стар стил) до Георги Бенковски в Панагюрище. To е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Ето неговото съдържание, според Захари Стоянов:
„Братя!
Вчера пристигна въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който поиска да затвори нѣколко души заедно съ мене. Като бѣхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото събрание, повикахъ нѣколко души юнаци и слѣдъ като се въорѫжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра, съ нѣколко заптиета… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, придружени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то послѣдвайте нашия примѣръ и въ Панагюрище…
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешковъ.
Бѣхъ очевидецъ, когато се извърши всичко гореказано въ писмото на Тодора. Тръгвамъ за Клисура, за да направя сѫщото.
Н. Караджовъ“.
Според малкото данни за онези времена , Кървавото писмо минало и през Стрелча.
И оградили стрелчанските четници мюсюлманската махала зад реката. През нощта мюсулманите успели да се оттеглят в джамията, която си била най-масивната сграда.
На следващия ден, по препоръка на Волов, било предложено на цялото мирно население да бъде изпратено в Копривщица. Да не погинат напразно. Нали със специален статут бил градът, надявали се там да бъдат съхранени. И се възползвали от този благороден жест голяма част от населението на Стрелча. И, предвождани от българските четници, били откарани в Копривщица. Само дето, докато се върнат в града си, четниците заварили в него събралия се вече башибозук.
И настанали онези кървави исторически събития. Стрелча била опожарена до основи. Заловени били голяма част от въстаниците. Съвсем малка част от тях успели да избягат. И заедно с върнатото мирно население от Копривщица, били откарани една част в Пловдив, друга част в Пазарджик. Там мирното население първоначално било оставено да спи на площада. А времето било студено. Че тогава зимите истински били.
След това заловените българи като добитък били разпределени между агите. Да им работят безплатно в Пазарджик и Пловдив.
Голяма част от заловените четници пък били изпратени по зандани в Одрин.
В края на Юли 1876 година султанът, под натиск, на Великите сили, издал указ, с който освободил всички участници във въстанието. От Стрелча не бил пуснат само един-единствен човек. Но той джамията бил подпалил. И нищо че турците опожарявали бъларските църкви наред, това с джамията за страшен грях се приемало.
Голяма част от жителите на града не успели да се върнат. Прекалено тормозени били.
Друга се върнали и се опитали да възстановят селото си. Но дошъл декември месец на следващата 77-ма година. Случили се били вече битките при проходите меду Руската и Османската армия и османските войски за пореден път минали от тук. И, бягайки вече от руските войски, за пореден път опожарили селото. Та унищожили и малкото направено от възстановителите.
Част от стрелчанци се включили в тези битки и на 31 декември 1877 година влезли в Стрелча заедно с руските войски. Именно на тази дата е освободена Стрелча от турското петвековно владичество.
И бил подписан мирният договор на Трети март 1878 година.
Минала по-късно през селото лейди Стандфорд. Видяла как хората живеят в землянки. Потресла се от гледките и им подарила строителен материал. С нейно дарение била построена и църквата „Света Неделя огнена“. Онази, която била съборена за една нощ през другите злачни времена, на социализма, през 1969 година.
Изографисал църквата същият Мильо Тодоров Балтов, който изработил иконостаса на днешната църква „Св.Архангел Михаил“. Само дето нищо не останало от труда му.
А на него е посветен половината горен етаж на музея.
4 години учил Мильо Балтов в държавното рисувално училище. Още когато се записал, бил женен с две деца. По-късно му се родили още две дечица. Изключително трудно финансово било обучението му за цялото семейство. Но не се отказал той. Още първата година от обучението си спечелил годишната награда за най-добра рисунка. И въпреки че така добър бил в светската живопис, голямата му страст била църковната живопис. И на нея се отдал. И първата работа, която получил, след като се завърнал от обучението си, било да изрисува новопостроената църква „Свети Архангел Михаил“.
Там добрият турист може да види неговия труд в църковната живопис. А в музея са изложени курсовите му работи от светската му живопис.
Портретите на представители и на други видни фамилии от Стрелча са изложени. Наред с Балтови, и фамилията Площакови имала огромно значение за развитието на града. И е изложен портретът на Иван Площаков, стрелчанин, който е изпълнявал длъжността кмет на София.
Редом виси портретът и на Райна и съпруга й. В Стрелча била омъжена тя.
И така с историята. Нека си я припомняме и да не спираме да благодарим за свободата си. Че и да се научим да я ценим и да я ползваме за добрини.
