Разпитахме местните на втория ден какво ще можем да наобиколим за половин ден след освобождаване на хотела и добрите ни домакини ни предложиха разходка до Динчов камък. На по-малко от час път бил от центъра на града.
И тръгнахме. Мъгляво се оказа описанието, та затова го изяснявам.
Как да стигнем до Динчов камък.
От централния площад се тръгва зад паметника на Левски, по моста над реката и по пътя нагоре към планината. Именно там е и другата чешма с минерална вода. Кидоскова чешма.
Малко след чешмата асфалтовият път завива на дясно. Направо продължава планинска пътека. И по нея хванахме. В началото тя е настлана с плочки. А съвсем скоро придобива своеобразни стълбички.
И ни изведе до поизоставена база на „Отдих Стрелча“.
При сградата хванахме наляво. По разбит асфалтов път. Малко по-късно асфалтовият път отново продължи на дясно. А до пътя имаше поставена малка табелка на високо дърво с обнадеждаващия надпис „Динчов камък“. И по посока на табелата хванахме отново на ляво. По чакълест път.
При последващите няколко разклонения вече на чакълестия път, следвахме винаги посока нагоре към планината. Минахме включително покрай голяма нова дървена ограда. За бъдещ строеж на забавлителен център. И малко след него стигнахме до нов чакълест V-образен разклон. С обозначителна табела, че всичкото това, явно, с европейски пари било спонсорирано.
Кръстен бил на убития до него Динчо войвода.
А се оказа изключително ценен древен обект.
Оформеният във формата на фалос камък представлявал древно светилище.
Не само бил на онзи Свещен път, простиращ се от Старосел, през Стрелча до Стара планина, по който били построени множество светилища и древни храмове. Динчов камък бил разположен на границата на две древни тракийски царства. Именно той обозначавал тази граница, при която свършвала „свещената земя” на долината и започвала територията на Одриската държава през VI в. пр.н.е. И именно заради това бил херма.
“Херма” била думата, използвана в Древна Тракия за граница. А се изразявала обикновено в крайпътен маркиращ стълб от камъни, посочващ тази граница. На този камък всеки пътешественик добавял нов камък, за да затвърди обозначаването й.
Но това било по-късно. В по-древни времена по границата на Одриското царство, минаваща по билата на нашата Средна гора били разположени по-примитивни херми, състоящи се от каменен, или дървен фалос. Какъвто е и Динчов камък.
Според изследователите, в по-късни времена Хермата представлявала нисък, четириъгълен каменен стълб, увенчан с изваяна глава, или бюст, свързан с култа към Хермес. А именно към Хермес, тъй като той бил Богът на плодородието и покровител на пътниците.
Много често в долната част на стълба били скулптурирани еректирали фалоси. Използвали се хермите за маркиране на всякакви граници. От държавни до такива на поземлени имоти. А понякога се разполагали и по кръстопътища.
Днес изследователите намерили данни, че „През VI век пр.н.е. Хипарх, синът на Пизистрат, архонт на Атина, заменил грамадите и каменните фалоси от древността, с квадратен, или правоъгълен стълб от камък или бронз, с бюст на Хермес на върха, обикновено с брада и еректирал фалос в основата“.
А това, както и спецификите на обработката на камъка, дало основание на изследователите на Динчов камък да предположат, че светилището-херма в м. Динчов камък, е изградено от местното население далеч преди 6 в.пр.н.е.
Днес в подножието на светилището е сформирано нещо много интересно. Естествено, моята крилата фантазия се опита да го нагоди към древно огнище, или кромлех, едва ли не. Но доколкото никакви подобни твърдения не видях в изследванията, приемам, че датира от съвсем скорошното ни съвремие.
Така или иначе, до него има изградени маса с пейки и в по-слънчево и топло време би било чудесно място за провеждане а пикник. Без, разбира се, да се вреди на този древен паметник на Историята.
А тъй като според множество изследователи, Динчов камък е тракийско светилище, издигнато в чест на Бог Хермес, зачетох се за този древно – гръцки Бог.
Като повечето Богове, и Хермес отначало бил тракийски герой.
Според Херодот, Хермес бил праотецът на тракийската аристокрация. „Тракийските благородници имат специален култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него„, написал Херодот в своята „История, Книга втора“.
Отново Херодот посочва, че този култ съществувал още при пеласгите в Аркадия и Тесалия, при които Хермес бил покровител и на имотите и собствеността. И в негова чест били поставяни стълбове с главата на Бога на границите между нивите на различни собственици.
