И днес на главен туристически път го намерихме. Пътят, свързващ Южна Великобритания с най-северната част на кралството, наречена John o’ Groats. Тук били и основните офиси на „The John O’Groat“. В градчето се намирали и местните офиси на Highland Council, както и един от 16-те шерифски съдилища, обслужващи Шотландия – Wick Sheriff Court.
А когато храната ни дойде, припомнихме си разказите на Мира как не харесвали англичаните българската ни кухня. Така разказвали след като страната ни китна им се случело да посетят. Удивляваше ме това заключение. Така вкусна и разнообразна бе тя. И като видях какво ни сервираха в лъскавия пъб, разбрах причината. Зад сложното наименование откри се парче пържено пиле и купчина бял ориз до него. И това е. Никакъв вкус, никакви подправки. Трябваше да си поръчам сос, за да преглътна безвкусния ориз. Не че сосът бе много вкусен. И това бе храната им. Основно пържено. А което не беше, беше безвкусно. Погледнах седналите възрастни двойки на съседната маса. Е, няма как хора, които цял живот са се хранили с безвкусна, неподправена храна, да харесат нашите вкусни и ароматни ястия.
