Събудихме се сутринта в типично шотланска съвременна къща. В градчето Инвърнес я бяхме открили. Изпихме кафето си с изглед към малката градина в задното дворче. И тръгнахме отново по пътищата на Шотландия. Решени бяхме този ден до най-северните й части да стигнем.
А пътьом през цели три замъка трябваше да минем. При това, единият реставриран и отворен за музей.
И реченото беше сторено.
В шеги и закачки, до замъка Синклер ( Sinclair сastle) пристигнахме. Съвсем близо до най-северната точка на Шотландия се намираще. До фара Dunnet Head.
Водеше към него малка тясна пътека насред полята.
И ето го самият замък Синклер на брега на морето северно. Дълго време този замък играел важна рола в политиката на планините на Шотландия. Получили семейство Синклер графски титли. И през 14 век станали графове на Оркни. През същия 14 век семейството вложило значителни средства в усъвършенстване на замъка. Тези дейности били подновени и през 17 век.
След това започнало оспорване на собствеността. И постепенно замъкът бил изоставен на милостта на ветровете и дъждовете по крайбрежието.
Минахме през моста. Преведе ни през тунел стената. И навлязохме във вътрешността на стария замък. И ни поведоха по историята на замъка опознаветелни табели.
Започнала историята му през 1379 година. Тогава встъпили в брак Ълдорм от Оркни с Хенри, представител на мощната шотландска фамилия Синклер. Хенри и започнал строителството на замъка. Изградил мощни отбранителни стени. Издълбал и предпазен ров покрай стените.
По-късно Уилям Синклер, първи граф на Оркни от 1420 година поел замъка. Силен владетел бил той. Владеел множество земи около замъка. И подчинявало му се местното население.
Наследникът му, Уилям Синклер, втори граф на Оркни, предприел мащабни строителни работи по замъка. Построил висящи фасади, модернизирал интериора. И всичко това, за да превърне замъка във внушителна резиценция на семейство на Синклер. Уилям Синклер загинал в служба на краля си, при битка през 1513 гоина. И оставил замъка в цветущо състояние.
Джон Синклер, трети граф на Оркни, продължил работата на баща си и довършил започнатите от него строителни работи.
Още по-мащабно строителство предприел слеващият наследник, Джордж Синклер, четвърти граф на Оркни. Един от силните мъже на Шотландия бил той на времето си. И превърнал замъка в истинска крепост. И издържал замъкът обсада от 12 дни на войските на вечно враждуващия клан.
Петият граф на Оркни продължил работите по разкрасяване на замъка. Но вложил толкова средства, че се наложило да ипотекира замъка. Не издържал на срама и избягал. А дългът му поел синът му.
Джордж Синклер, шести граф на Оркни, не се справил с дълговете на своя баща и изоставил замъка. Предпочел да прекарва времето си в нова къща, построена в Thurso. А в замъка настанил войниците си. И така започнала да се руши старата крепост. По-късно гояма част от замъка преминал във владение на сър Дон Камбел от Glenorchy.
Кулминацията на края на замъка настъпила, когато поредният наследник, Джорд Синлер от Keiss оспорил владението на сър Дон Камбел от Glenorchy. В знак на протест свалил входните врати, таваните и подовете на замъка.
Това било и началото на края на гордия замък. Оттогава никой не се наемал с възстановяването му.
Гледах останалите камъни. И само си представях отминалото величие на замъка. А за пълния му блясък подсказваше поставена наблизо табела. Множество зали имало насред днешните руини. И балове, и пищни вечери се случвали зад стените му. И само туристическа табела даваше поглед върху миналото му величие.
Насладихме се на гледките. И изтичахме от замъка до туристическата северна точка на The John O’Groat. И от него до нов замък тесен път ни отведе. Хубав и реставриран. С истински замъчни кули. И развято знаме над стените му.
