Ушуая – столицата на Огнена земя в Патагония, Аржентина.

Отпочна нашето голямо южноамериканско пътешествие от Ушуая(Ushuaia). Краят на света (Fin del mundo). Така бе кръстен от местните. И истински край си беше.

Спорят жителите му днес със съседите си от чилийското градче Пуерто Уилямс за титлата „най-южно разположения град на планетата“. Как ще им се разреши спорът не знам. Така или иначе, много на юг си е.

И така далеч и така диво било някога мястото, че на никой през ум не минавало за заселване. И било създадено селището първоначално единствено, за да се изпращат в него затворници.

Избрали мястото на териториален принцип. На най-големия от островите на архипелага.

Затворническа колония за опасни престъпници била изградена тук в края на 19-и век  от аржентинското правителство. Така добра била изолацията на мястото, че  напълно немислимо било бягството от затвора.

И доста лишени от свобода били изпратени тук.  И с  течение на времето именно те се превърнали в първите  колонисти на Големия остров. Те и  изградили стария град с дървесина от гората около затвора.

Пристигнали през втората половина на 19-и век и първите заселници. Последвали ги и първите мисионери. И от затворническа колония мястото започнало да се превръща в град.

Самият затвор затворил врати през 1947 година. А през 1950 година в Ушуая била създадена военноморска база. Въпреки това градът продължил своята изолация  от останалата част на света до края на Фолклендската война през 1982 г. , установила демокрация в Аржентина.

И днес, в памет на онези затворниците, първите истински жители на най-южното  градче, изрисували местните пощата на града с образите им.

А до пощата и треновете, с които превозвани били някога, стояха.

Затворнически дрехи продаваха съвременниците и в сувенирните магазини.

Слава Богу, лошата му слава отминала. И днес  кипи животът в Ушуая с пълна сила.  И приема градът туристи като изходен пункт за върховете на близките планини.

Неголям град се оказа този „Fin del mundo“. В алпийски стил бяха изградени къщите му. Подготвяха за планираните планински преходи острите им покриви.

Стоят до днес старите дървени къщя. В подобни до днес живеят хората в Исландия. И така и не разбрах как зад дъските от студа се крият стопаните им в тези студени райони.

В същия стил, но далеч по-кокетни, бяха новите им посестрими.

И се оказа Ушуая и не толкова малък. Все пак,  най-големият бил градът в архипелага Огнена земя.  И се помещаваха около 65 000 –те му жители в съвременни постройки в алпийски стил.

До 70 000 души нараствало населението на южния град през летния сезон, което за тези географски ширини бе ноември-март.

Освен желаещите планинските преходи да борят, идвали и много собственици на скъпи яхти. Освен аерогара, и голямо пристанище има в града. И във водите му се отразяват високите планински върхове.

Интересен отговор ни поднесоха местните на въпроса – защо архипелагът се нарича „Огнена земя“?

Населявали множеството острови някога местни аборигени. И контактували помежду си със сигнални огньове. И когато минал през протока през 1520 година  мореплавателят Фернандо Магелан, тези огньове и видял. А ги запалили местните като предупреждение помежду си при вида на приближаващите покрай бреговете им кораби.

Така и отбелязал Магелан на картата  откритата нова земя. „ Tierra del fuego“ я кръстил, „Земя на огньове“. И останало до днес наименованието на архипелага „Огнена земя“.

Освен че негов кръстник станал, оставил Магелан името си и на протока. И го знаем днес като Магелановия проток.

Много малко останали днес от аборигените,  древните обитатели на Огнената земя. Почти били заличени те от придошлите европейци. Че със себе си и напълно европейските  болести като дребна шарка и морбили донесли. И нямали местните имунитет срещу екзотичните болести. И заплатили жестоката цена на изтребването.

И бродехме в онзи ден прекрасен по улиците на столицата на земята Огнена.

А  скъпо бе всичко за туриста. Нали на края на света, веднъж дошли, избор особен нямахме. И местата за настаняване, и хапването истинско финансово предизвикателство съставляваха.

Но пък плащаше си цената с вълшебните гледки.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език