Спорят жителите му днес със съседите си от чилийското градче Пуерто Уилямс за титлата „най-южно разположения град на планетата“. Как ще им се разреши спорът не знам. Така или иначе, много на юг си е.
И така далеч и така диво било някога мястото, че на никой през ум не минавало за заселване. И било създадено селището първоначално единствено, за да се изпращат в него затворници.
Избрали мястото на териториален принцип. На най-големия от островите на архипелага.
Затворническа колония за опасни престъпници била изградена тук в края на 19-и век от аржентинското правителство. Така добра била изолацията на мястото, че напълно немислимо било бягството от затвора.
И доста лишени от свобода били изпратени тук. И с течение на времето именно те се превърнали в първите колонисти на Големия остров. Те и изградили стария град с дървесина от гората около затвора.
Пристигнали през втората половина на 19-и век и първите заселници. Последвали ги и първите мисионери. И от затворническа колония мястото започнало да се превръща в град.
Самият затвор затворил врати през 1947 година. А през 1950 година в Ушуая била създадена военноморска база. Въпреки това градът продължил своята изолация от останалата част на света до края на Фолклендската война през 1982 г. , установила демокрация в Аржентина.
И днес, в памет на онези затворниците, първите истински жители на най-южното градче, изрисували местните пощата на града с образите им.
Стоят до днес старите дървени къщя. В подобни до днес живеят хората в Исландия. И така и не разбрах как зад дъските от студа се крият стопаните им в тези студени райони.
До 70 000 души нараствало населението на южния град през летния сезон, което за тези географски ширини бе ноември-март.
Освен желаещите планинските преходи да борят, идвали и много собственици на скъпи яхти. Освен аерогара, и голямо пристанище има в града. И във водите му се отразяват високите планински върхове.
Интересен отговор ни поднесоха местните на въпроса – защо архипелагът се нарича „Огнена земя“?
Населявали множеството острови някога местни аборигени. И контактували помежду си със сигнални огньове. И когато минал през протока през 1520 година мореплавателят Фернандо Магелан, тези огньове и видял. А ги запалили местните като предупреждение помежду си при вида на приближаващите покрай бреговете им кораби.
Така и отбелязал Магелан на картата откритата нова земя. „ Tierra del fuego“ я кръстил, „Земя на огньове“. И останало до днес наименованието на архипелага „Огнена земя“.
Освен че негов кръстник станал, оставил Магелан името си и на протока. И го знаем днес като Магелановия проток.
Много малко останали днес от аборигените, древните обитатели на Огнената земя. Почти били заличени те от придошлите европейци. Че със себе си и напълно европейските болести като дребна шарка и морбили донесли. И нямали местните имунитет срещу екзотичните болести. И заплатили жестоката цена на изтребването.
И бродехме в онзи ден прекрасен по улиците на столицата на земята Огнена.
А скъпо бе всичко за туриста. Нали на края на света, веднъж дошли, избор особен нямахме. И местата за настаняване, и хапването истинско финансово предизвикателство съставляваха.
Но пък плащаше си цената с вълшебните гледки.

