От 2018 година влизането в страната вече е безвизово. Предвижването и логистиката в страната са изключително лесни. Хората са прекрасни и услужливи. Забележителностите, в голямата си част, са останали в блясъка на времето на Великия път на коприната.
Искрено ви препоръчвам подобно пътуване!
И за целта на такова ви предоставям малко полезна информация. Дано да ви е от полза.
Летището. Още на паспортен контрол ни връчиха малка брошура, в която уведомяват туриста, че следва да се регистрира адресно в мястото за настаняване. И тези регистрации извършваха нашите домакини в къщите за гости, в които отсядахме.
На изхода ва летището имаше прекрасен туристически ъгъл за информация. Там освен информация, можеше да се закупят сим карти и да се поръча такси. До него имаше обменно бюро.
Срещу 60 000 сум /узбекската валута/, или около 8 долара, платени там, на летището, таксиметровия шофьор ни откара до гр. Ташкент.
Нощувки.
Във всички градове, освен Ташкент, има изключително приятни и много чисти къщи на гости на много добри цени. Домакините обикновено предлагат и много засищаща домашно приготвена закуска.
Само в Ташкент спахме в апартамент, тъй като цените на хотелите си бяха по-високи.
Електричество – същото като при нас, останало от руския социализъм. Изобщо, доста битови неща, включително и магазините, са останали от тогава.
Храна.
Навсякъде предлагат всякакви банички – с месо, с лук, със сирене с картофи на цена под 1 лв.
Има и множество заведения за готвена храна (чайхана). Храната е изключително вкусна и не скъпа. Разбира се, в по-голямата си част се състои от месо.
Алкохол се продава в малки специални магазинчета. Не е нито забранено, нито недобре прието. Просто не е хубаво да се употребява на публични места.
Предвижане.
За най-дългия преход Ташкент – Хива има и самолетен полет. Който спестява нощния преход. При това е на доста прилична цена. Но билети за него трябва да се организират минимум два месеца преди пътуването.
А иначе построената в съветско време железопътна мрежа си работи и до сега и е един от най – предпочитаните начини за предвижване. А на фона на големите разстояния, които ни предстоеше да изминем, се оказа и доста подходяща. Имаше удобни и чисти спални вагони.
Пред всяка гара се извършва паспортен контрол и скенер контрол на багажа. Минава изключително бързо и стегнато. За багажа няма ограниченията на летищата. Достатъчно е да не се носят оръжия и запалителни материали.
Във всеки вагон пътува служител, който се грижи да събуди всеки пътник на неговата гара.
Има и високоскоростни луксозни експреси. За тях билети също трябва да се закупят по-рано.
До всички важни градове има подходящи влакове.
Една особеност на маршрута Ташкент-Хива. Хива е последната гара. Преди нея е Ургенч, който отстои на 30 км. Само че там влакът има един час престой. На гарата, непосредствено след градинката, има много автомобили, които извършваха таксиметров превоз. За няколко минути мога да ви откарат. Цената беше по 20 лв. За всички.
Забележителностите на Узбекистан.
Забележителностите на Ташкент.
В града има туристически двуетажни отворени автобуси „хоп он, хоп оф”.Тяхната първа спирка е на паркинга на хотел Узбекистан, който се намира в идеалния център. На цена от 10 лв. автобусът прави три спирки:
Националният парк Алишер Навои, джамия Минор и комплекса Хазрати Имам.
Друго задължително, което трябва да се види в Ташкент е метрото. Метростанциите му са истински произведения на изкуството.
Забележителностите на Хива.
В стените на града има две порти. И доколкото е обявен за музей под открито небе, входът от към тези две порти предполага наличие на билет. А за добрия турист добрите домакини са осигурили двудневен такъв, който осигурява безпрепятствени двудневни обиколки из целия град. В зависимост от включените в тях обекти за посещение, билетите са разделени в три ценови категории.
Към билета има карта с описани всички обекти в нея.
Вътре в границите на стария град също се предлагат къщи за гости. Ние останахме в една от тях. Така, заедно с другите живеещи в чертите на града, получихме допълнителната привилегия да си се разхождаме свободно дори след залез слънце.
Разглеждането й на нас ни отне два дни.
Забележителностите на Бухара. Докато готвех пътуването, четох, че в Бухара няма много останали паметници на културата. Изобщо не е така. Това е един вълшебен град, който е задължително да се посети.
Много удобно са разположени всички забележителности.
Като се тръгне от крайния ансамбъл Надир Диван – бег, медресе на Кукелдаш и езеро Ляби – хауз, минава се покрай джамията Магоки Аттори, комплекс Ходжа Гаукушан, медресето Калон,площада с Медресе на Улугбек и Медресе на Абдулазис хан, търговските куполи, зад които е комплексът Пои Калян.
Оттам пътят води до крепостта Арк и комплекса Боло-хауз срещу нея.
Срещу комплекса има много приятна чайхана с вкусна храна.
От там пък има прав път до парка с Мавзолея Чашма-Аюб. А зад него е и Мавзолеят на Саманидите
И вече на връщане може да се вземе такси. Но разходката е изключително приятна.
За един пълен ден, е възможно да се обходят всички обекти. Още повече, голяма част от тях се разглеждат само отвън.
Забележителностите на Самарканд.
Всички забележителности тук официално са свързани от една туристическа алея.
А свързва тя площадът Регистан с джамията Биби ханъм. След това продължава до мост, зад който са джамията Хазрат Хъзр и комплекса Шахи Зида.
По същата алея има и електрически влакчета, които сноват непрекъснато.
След моста и джамията Хазрат Хъзр започва един път, който минава през древното селище Афросиаб, през мавзолея на ходжа Данияр, и стига до обсерваторията на Улуг Бег.
А в парка зад Регистан има перпендикулярна друга алея. Която пък води до друг парк, в който се намират мавзолея Рухабад и гробницата Гур Емир.
На туристическата алея има много екскурзоводи, които могат да ви придружат из града с кола. Ние го направихме пеша. Изключително е удобно и не представлява никаква трудност. Поне от Регистан до Шахи Зида.
Вече за обсерваторията и Гур Емир, може и да вземете транспорт. Въпреки че разходката по двата парка е достатъчно приятна.
Отново тези екскурзоводи в Самарканд предлагат превоз и до родния град на Темур, Шахризабз. Намира се на 90 км през планината. Паметниците в него не са толкова величествени, но си заслужават. Всички те се намират в чертите на старата крепостна стена, където сега е изграден парк. И ходейки из парка, просто се отива от един в друг.
Два дни за Самарканд и един за Шахризабз са оптималния вариант.
Разбира се, навсякъде може да се направят и по-дълги престои.
За мен Узбекистан беше истинско вълшебно преживяване! Икрено го препоръчвам!
Бъдете здрави! И весели бъдещи пътешествия!
