И беше пролетта на месец април 2019 година.
Узбекистан и Туркменистан – отдавна лелеяна за мен дестинация. След като обиколих всички останали „-стан”-ове, очите ми бяха неотлъчно насочени към Узбекистан. В мъдрите книги и туристическите форуми пишеше, че именно там са събрани съкровищата на Централна Азия, събрани по времето на онзи приказен Път на коприната. А след като обиколих останалите азиатски бивши съветски републики, и сама се убедих в това. Поне видях, че в останалите особени исторически забележителности няма. Имаше прашни бедни села с някоя порутена от времето джамия, придобила невзрачния цвят на стара кирпичена тухла. И в Узбекистан ми беше надеждата. А границата с Туркменистан минава през страхотна пустиня. И дотам удобно са разположени двете държави, че с едно пътуване можех да обикаля всичките им забележителности. На практика, всичките им ценни градове бяха подредени в една права. Тръгвайки от Ташкент, през Самарканд, Бухара, граничната Хива от узбекска страна. Граничния Дашогуз с Коня Ургенч от туркменска. 500 км преход през пустинята между двете държави. Кратери на вулкани, пясък и причудливи скални форми. После забележителностите на Туркменистан. И чак до морето. Мечтана приказка!
И като във всяка приказка, и в тази имаше зли сили. В случай, те се изразяваха в три основни неудобства Едно от тези три неудобства на това пътешествие беше необходимостта от закупуване на два еднопосочни билета. София – Ташкент и Ашхабад – София. А еднопосочните билети неминуемо са по-скъпо от двупосочните. Разбира се, можех да ползвам ценовата изгодност на двупосочния като се върна в Ташкент за връщане към родината. Но пък това предполагаше връщане по изминатия вече маршрут. Което, неминуемо щеше да доведе до повече време и съпътстващите го разходи за нощувки и път. Та, за мечтаното пътуване из вълшебството на азиатските ценности, бях на път да преодолея това първо неудобство.
Другото неудобство беше, че преходът в пустинята струваше добри пари. Причината, както ми я обясниха от узбекската туристическа агенция е, че на този дълъг преход пускат два джипа. От съображения за сигурност. Както ми казаха, пустиня. Няма обхват, нито сервизи. Пък и трафик не се наблюдава. Та, ако се случи нещо, няма особен шанс закъсалите да бъдат намерени в необходимото за спасяването им време. И заради това се пътува с два джипа. А това прави неизменна високата цена, независимо от броя на туристите. Тоест, за да не ми излезе съвсем солено, трябваше да организирам по – голяма група. А това все не ми се отдаваше вече поредна година. Достатъчно много хора изразяваха бурно желание да ме придружат, но при вече реално предложение за старт, все нещо някъде.
И най – тежкото, всъщност, неудобство беше визовият режим. Узбекистан и Туркменистан бяха две от малкото държава в света, които се бяха затворили за света и достъпът до тях минаваше единствено и само през тяхна агенция. Разбира се, и с покана на приятел. Но при мен явно тази опция не беше вариант. В нашата мила родина няма посолства и на двете държави. Излишно е да казвам, че пробвах да стигна до ползване на агенция. И неизменно стигахме до едни невероятно високи цени. За държави, в които има изградена невероятно добра социалистическа жп мрежа и цените не са мръднали от същия този строй, аз трябваше да бъда принудена да спя в ненужно скъпи хотели и да пътувам не с удобните и евтини влакове, а с транспорт на агенцията. Отново ненужно скъп. И най-голямото за мен неудобство, разбира се, да бъда ограничена в рамките на предложената ми програма, удобна единствено и само за агенцията.
Та, всички тези неудобства, сами по себе си не дотам тежки, в обединението си доведоха до удържане порива ми към останките на Пътя на коприната.
И, о радост! На 18.01.2019г. разбрах, че управниците на Узбекистан са отменили визите за гражданите на ЕС. На власт дошъл нов президент, който решил да отвори държавата за туризъм. Както се казва, Господ здраве да му дава!
И полудя моята туристическа душа! Лелеяната мистично дестинация изведнъж ми се предложи съвсем достъпна. А при отпадане на визите за Узбекистан, някак си не ми се струваше привлекателно да се боря отделно за туркменска виза. И бавно и полека, Туркменистан плавно отпадна от начертания маршрут. Нали трябва да се задоволяваме с това, което ни се предлага! Пък и Туркменистан може да завиди на съседа си за големия туристически поток и в обозримо бъдеще да се отвори и той за нашего брата.
И полетяха мислите ми към подготовка за пътуването.
