Рано сутринта пред къщата ни за гости ни чакаше нашият водач за деня. Намерихме го предния ден по вълшебна алея на забележителностите. По-скоро той ни намери. Стоеше там със свои съратници и предлагаше услугите си на екскурзовод. Значителна част от туристите наемаха екскурзоводите и за турове из самия Самарканд.
Ние решихме да запазим свободата и интимността на общуването с тези величествени паметници на културата.
И се договорихме да ни придружи на тур извън града. До Шахризабз. Родният град на Тамерлан.
На 90 км от Самарканд. Само 90 км, но 90 км. отвъд планината. Нетруден преход в летни условия. Но изключително тежък в лютите зими.
По вълните туристи по пътя ни разбрахме, че изпълняваме утъпкан и отдавна разработен маршрут. Множество леки автомобили и бусчета, в зависимост от количеството пътуващи туристи, образуваха своеобразен туристически керван.
И се оказахме добре дошли в Шахризабз (в превод „Зелен град“).
Днес неголям и все още много зелен. Във времената на Тимуридите величествен и бляскав почти колкото столицата Самарканд.
Второстепенното му значение, обаче, е дало своето отражение. И величествените постройки са останали доста разрушени.
А днес в чертите на крепостната стена на древния град е изграден прекрасен парк. С дворецът Ак Сарай в единия му край. И Мемориалният Комплекс Дорут-Тилляват в другия.
Знаеше за това нашият водач. Остави ни пред едната порта. И обеща да ни чака на другата. А ние се впуснахме да изследваме.
Буквално до самата порта е Дворецът Ак Сарай.
Поредният грандиозен паметник от епохата Тимуридите от края на XIVв. И началото на XV век.
Строителството ръководел самият Амир Темур. След като построил достатъчно голямо количество дворци и религиозни постройки в столицата на своите владения, Самарканд, Темур пожелал да украси и своя роден град Шахризабз. С дворец, какъвто още не били виждали в цялата Империя. Събрал той най- изкусните архитекти майстори от всички ъгълчета на владенията си.
Все се чудих как се строят тези космополитни постройки. С какви пари и с каква работна ръка.
И ме настигна поредният отговор. 50 000 роба са извършили тежката работа. Всъщност, парите са харчени само за архитекти и материали. Основната работа е извършвана срещу няколко порции храна.
И много години отнело строителството. От 1380 до 1404 години.
Наречен бил «Ак-сарай». В превод «светъл, величествен». Такова бъдеще за народа си желаел Темур. И тази символика вложил в името. А в народната памет дворецът останал като «белият дворец». Заради павираните с бели плочи дворове.
Във времето си на величие Дворецът Ак сарай представлявал сложен комплекс от множество постройки. Разкошни помещения за прием на гости, ханове за именити пътешественици. Прекрасни сенчести градини с басейни и фонтани за отдих на царя и многочислената му свита. Само вътрешния параден двор бил с площ повече от 30 000 квадратних метра.
Всяка врата била украсена с позлатени издълбани в камъка шарки. С врязани в камъка прекрасни орнаменти били покрити и фасадите. А целият комплекс бил заобиколен от крепостна стена с бойни кули с височина 80 м. Входната порта била обърната на север, в посока на Самарканд, столицата на държавата на Амир Темур. А височината й достигала 70 м.
Декоративните решения, вплетени в построяването на двореца съчетавали множество различни стилове. И не напразно. Нали над строителството му са се трудили майстори от най- различни ъгълчета на Азия. А те донесли със себе си културата и художествените мотиви на различните народи. Неповторимият образ на Ак Сарай му придава именно етническото съчетание на тебризийски, ирански и индийски елементи с обичайния за областта тимуридски стил.
В годината на завършването му, през лятото на 1404 година дворецът Ак сарай бил посетен от делегация на кастилския крал. Испанският посланик Гонсалез де Клавихо бил поразен от размаха и пищността на това архитектурно съоръжени.
За моя радост, увековечил впечатленията си в личния си дневник, озаглавени „Пътешествие в Самарканд към трона на Темур“.
„…В двореца има много дълъг вход и много високи порти, и тук, до входа, и отдясно, и от ляво, има тухлени арки, украсени с нарисувани плочки. А под тези арки се намират ниши с под, като малки стаи без врати, а това било направено за да могат в тях да седят хора, когато в двореца пребивавал сеньорът. Веднага зад тези порти има и други, а зад тях голям двор, павиран с бели плочи и заобиколен от украсени галерии. А насред двора – голям водоем, и този двор заема в ширина стъпки триста, и през него се влиза в най.голямото помещение на двореца, до където води много голяма и висока порта, украсена със злато и лазур – всичко нпаравено с много изкусно майсторство. Над портата по средата е изобразен лъв на фона на слънцето, а по краищата същите изображения. Това бил герба на сеньора самаркандски …»
Колко истински жалко, че до наши дни не се е съхранило точно това великолепие. И все пак неизяснена остана причината за това. Все пак, на 90 км в Самарканд са се запазили в голямата си част много от постройките. А и времето на построяване, и материалите са същите. Та защо едните са останали, а точно този величествен дворец е разрушен почти напълно.
За радост, макар няколко месеца преди смъртта си, но успял да види завършено творението си и Темур.
А днес от цялото това описани са останали остатъците на два от пилоните.
Занимателна история за него не намерих. Но то самото беше история. От стените му оживяваха битки, провеждаха се учебни часове, преминаваха кервани покрай крепостните стени, извършваше се търговия на пазара до същите тези крепостни стени. Сякаш се върнах назад във времето и участвах в срещите им. Разглеждах облеклата им. Надниквах зад учебниците.
И друго изключително ценно имаше в това медресе.
Макети на някои от големите архитектурни паметници на Самарканд.
Докато ги разглеждахме на живо само четяхме за миналото им величие. И как нито един от тях не се е съхранил в цялост до наши дни.
И ето, тук успяхме да ги видим в пълния им мащаб. Макар и като умалени копия.
Джамията Биби Ханъм.
И плавно и постепенно стигнахме противоположният край на парка.
С разположеният в него
Мемориален Комплекс Дорус-Саодат
Нелека съдба имал великият предводител. Невероятно успешен военоначалник, изключителен държавник и много умен мъж, Амир Темур не успял да се порадва на семейно щастие. Приживе починали и двамата му сина, и любимият му внук. Не напразно казват, че всичко има цена.
Скоропостижната смърт на 20 годишния му по-малък син Джахонгир, сломила Амир Темур. Той безумно го обичал и го готвел за наследник на престола. И напълно достоен бил Джахонгир. Освен показаните големи успехи от обучението си в медресе, проявявал и голяма смелост на бойните полета.
Но, любимецът напуснал земния си живот. И царят замислил да построи за него мавзолей, чието великолепие ще бъде отражение на бащината му любов. За място избрал родината на своите предци – град Шахризабз. А наименовал комплекса Дорус Саодат (Доруссиадат), което превод означава «вместилище на властта». И не напразно. Замисълът му бил да превърне мавзолея във фамилна крипта за част от династията на Тимуридите.
След известно време тук бил погребан и вторият му син Умаршейх. Паднал в бой при обсадата на крепостта «Курт» в Иран на 29 годишна възраст.
Темур заповядал да бъде построена и крипта под земята. Красивата наземна врата водила по стълби към същинската крипта. Тази крипта той строил за свой вечен дом. Но смъртта му се случила в много люта зима. И верните му воини не успели да преминал високата планина между Самарканд и Шахризабз. И погребан бил Амир Темур в Гур Емир в Самарканд при любимия си внук и Улуг`Бек.
Мемориалният комплекс започнал да се формира скоро след смъртта на почитания религиозен деятел – суфи Шамседдин Кулял. Един от основоположниците на течението суфизъм и духовен наставник на Тарагая и сина му Темур.
Така мъдър и уважаван бил той, че го нарекли Амир Калян, което в превод означава «Велик емир».
Самият Темур признал, че именно благодарение на молитвите и мъдрите наставления на Шамседдин, той успял да достигне своите победи. И в знак на благодарност издигнал над могилата му този величествен мавзолей. Мавзолеят на суфи се превърнал в място на преклонение от неговите многочислени почитатели.
Както във всеки комплекс, и тук една част била отредена за медресе. И в него през 1373-1374 гг. Амир Темур пренесъл праха на своя баща Тарагай.
Напълно комплексът бил завършен в годините на управление на внука му, известния в целия свят учен астроном Улуг`Бек.
В 1435 година той издигнал тук джамия Кок-Гумбаз («Син купол»). А била изградена джамията така, че нейната ос се намирала на едно ниво с тази на мавзолея. Заради това дори се наложило да изместят нейното направление към Мека. А надписът на портала й гласи, че Улуг`бек я построил от името на своя баща – Шахрух.
