В ляво е Медресе на Улуг`Бег-Ulug`bek Medressa. Построено през 1417 година.
Внук на Амир Темур, Улуг`Бег бил изключително просветен управник и отделял огромно внимание на развитието на науката в държавата си. Построил вече аналогично медресе на площад Регистан в Самарканд, Улуг`Бек построил медресе и в консервативната столица на мюсулманска Централна Азия, Бухара. С това решение се надявал да изведе Бухара от мрака на религиозната закостенялост и да го превърне в център на просвещението.
Медресето е изпълнено от най-добрите майстори за времето си. Подходящо за строгостта на тогавашния Бухара, те го издигнали без излишни украси и помпозност. С простотата на детайлите му придали строга величественост. При изграждане на вътрешния двор, не отвели до него коридор от входа на сградата, както при останалите учебни заведения по онова време. Наместо това коридорът от входа се разделя на две. Напълно съобразен с консервативната религиозност на тогавашна Бухара, единият отвежда посетителя направо в джамията, а другия в дарс хона /учебната зала/
На вратата на медресето Улуг`Бег поръчал да се вреже в камъка фраза от Коран, която той самият превърнал в свой девиз.
И ученикът, тръгнал към учебната зала бил посрещан от тази фраза:
„Стремежът към знания е задължение на всеки мюсулманин и мюсулманка“.
Под този цитат от мюсулманската свещена книга бил издълбано и :
„За кръгът хора, осведомени в книжната мъдрост, да бъдат отворени всеки ден вратите на Божиите благословии“.
Увлечението на Улуг`Бег към астрономията го прославило в цял свят. Това му увлечение мотивирало строителите да украсят медресе с астрални мотиви, които символизират неговото светоусещане на учен астроном.
В медресе-то се обучавали по 80 студента. А изучавали те астрономия, математика, арабски език и религия. Много от тях, след завършването си, станали видни мислители и поети.
Построено малко по-късно, през 1652 година, медресе на Абдулазиз хан-Abdulaziz Medressa, е истинско произведение на сторителното изкуство.
Изправено точно срещу строгата величествественост на медресе на Улуг Бек, лишено от всякакви излишества и сякаш за да я компенсира, неговият портал е богато украсен със спускащи се сталактити. Цялата му фасада пък е изписана не със строги астрални, или геометрични орнаменти. Строителите са дали воля на фантазията си и са вплели в украсата дори изображения на китайски дракон и птицата на щастието Семург.
Освен красотата си, тази украса е важен източник на знания относно добрите отношения по онова време на Бухара със страните от Великия Път на коприната. Китайски и индийски орнаменти пък изобилстват във вътрешната украса на дарс хона /стая за занятия/.
За жалост, прекрасната сграда не е достроена. Случил се преврат в отсъствие на Абдулазиз хан и довършване на строителството не било от първите грижи на управниците.
Изправена пред двете огромни сгради на средновековните университети, се сетих за прочетена история. Защо е било нужно да се строят така величестнети тези училища? За желаещите да учат е достатъчно и далеч по-скромна обител.
Прочетената история ми напомни за разликата на нашето и онова съвремие. Всички ние имаме пълен достъп до образование. Каквото решим, каквото ни харесва.
Не е било така в миналите времена на Средновековието. И не само не дотам достъпно било то. А и непривлекателно. Тежкият труд по изкарване на прехраната е определял за ценна всяка една работна ръка в семейството. И да се отдели един от членовете й от нивата, че да се изпрати и на учене, а и да му се осигури и издръжка, си е било истински трудно. А и непознато. Досега не са учили. Каква е необходимостта да се учи сега? Непривично е било и за самите деца. Каква причина би ги мотивирала да напуснат широките поля на село и да се затворят за няколко години в тесните учебни килии на училището?
И ето тази история в превод искам да споделя.
„Виковете на майка му събудиха Максуд. Още не съвсем събуден, се помъкна на двора, където се натъкна на майка си, кълняща на всичко свято малкия му брат Ахмад. А той, събудил се най-рано от всички, решил да премери новата дреха на батко си. Но, заплел се в полите на чапана, паднал и го изцапал.
Майка си можеше да разбере Максуд. Бащата на семейството бил работник във ферма. И изкарвал колкото за прехраната. И ето, големият син за първи път отива в медресе. И не къде да е, а в самия Бухара. И ще трябва да тръгне мръсен! На целия кишлак (село) срам.
Масло в огъня добавяло това, что майката не считала за нужно самото обучение. В домакинството и така ръцете не стигали, а сега, вместо помощ от сина Максуд да получи, ще трябва да го издържа минимум седем години. Но намерението на съпруга й поне един от синовете да изведе в света било непоколебимо. И на нея се наложило да отстъпи.
До Бухара бащата придлужил Максуд. Случило се местния търговец, Сунатилло, да тръне натам за товар за своята малка лавка. Лавката била също и мястото за обмяна на информация в селото, където хората отивали да разберат новините, или да поклюкарстват за недоброжелателите си.
Съгласил се да вземе със себе си бащата и сина, Сунатилло по целия път плашил Максуд с разкази за суровите нрави на живота в медресе. Че там всичко не е така просто, както на село. За всяко провинение може да получи даже 20 удара с пръчка по петите.
Пътят им отнел почти пет часа. И в края му Максуд бил така наплашен, че вече искрено съжалявал, че не умрял миналата седмица, когато падна от покрива на мол хона (помещения за животните).
В Бухара Максуд бил ходил само веднъж. И то когато бил на 5 години. Затова картината, която била обрисована пред него, едновременно го очаровала и плашела. Издигащата се, сякаш, до самото небе фасада на медресена Абдулла-хан засенчвала всичко, видяно от него за неговите осем години. Керамичните плочки, покриващи медресе, сияли със зелени, небесносини и сини цветове, сякаш в небето започвала буря. Покритите с орнаменти стени били до там високи, че Максуд никак не можел да разбере, как хората могат да се качват там. Попитал баща си и получил отговор, че хората са ги дигнали знанията, които и той ще може да получи, ако не мързелува. В предната част на зданието били расположени лоджии. На бащата и сина те създавали впечатлението, че се намират в дворец.
Намерил бащата един от помощниците на мулата (мюсулманско духовно звание на богослов), и му обяснил кои са те и защо са дошли. Съгласил се той да им проведе екскурзия по медресето. Превел ги първо през арката на медресе на Абдул хан. С внушителните си размери, тя ги накарала да се почувстват така нищожни, че без да искат, главите им сами започвали да се кланят надолу. Поразително красивите дървени врати били покрити с дърворезба така изкусна, че имали чувството, че между някои орнаменти не може да се пъхне дори косъм от косите им. Отгоре на това се изяснило, че вратата е сглобявана като мозайка от малки парченца дърво. Максуд видял и просторната дарс хона (помещение за занятия), където му предстояло да учи. Видял и жилищните стаички. И даже джамията, разположена в задната част на медресе. Всичко видяно го поразило със завършеността на стените и чистотата.
На края бащата прегърнал Максуд, внимателно погледнал в очите му и с леко присипнал от вълнение глас го помолил да оправдае възложените му надежди. След това благодарил на помощника на мулата за подробните екскурзия и разказ. И произнесъл идващата от незапомнени векове фраза:
«Вземете нашия син. Правете с него, каквото искате, само го научете. Месото е ваше, костите са наши».
Като гледах величествените медресета, си спомних с какво страхопочитание прекрачих аз прага на Софийския университет в първия ден от обучението ми. И аз като малкия Махмуд се чувствах малка и нищожна сред величествената сграда с изящна фасада. Качих се по широките стълби. Седнах в огромната аула. При всеки удобен случай отскачах в съседната не по-малко величествена библиотика „Кирил и Методий“.
Всеки един ден от следването ми, ме изпълваше с благодарност, че успях да получа образованието си сред простора и мраморните колони на построената от Евлоги Христо Георгиеви сграда.
Такова трябва да е училището. Място, будещо възхищение, в което е удоволствие да прекарваш времето си. И място, будещо страхопочитание и стремеж да оправдаеш престоя си с неуморно трупане на знания.
Върнах се от спомените си и се огледах. Бях в Бухара, пред търговските куполи.
А за тях имаше друга история древния град.
В 16 век в Средна Азия заела властта династията на Шейбанидите. Завзели перлата на изтока, Бухара, Шейбанидите я направили столица на своята държава. Този период бележи бурния разцвет на града. Започва строителството на множество сгради.
Като символ на Бухара и отражение на нейната значимост на Великия Път на коприната, династията поръчала строежа на множество куполни закрити базари. Тези куполни базари, наричани „таки“ се строяли на кръстопът между две улици. Там, където се движи хорската маса. А под куполите се разполагали сергиите на търговците и занаятчийниците на майсторите.
От онези време на до днес е останал в града търговският купол Таки Заргарон. Строен през 1569-1570 години, в купола са вградени множество малки прозореца, осигуряващи осветлението на покрития базар. Стените му са така масивни, че в него е прохладно, независимо от метереологичните условия навън.
А зад гърба му се виждат високите куполи на комплекса Пои Калян. Черешката на тортата в стара Бухара.
Тръгнахме покрай стените.
Комплексът включва джамия Калян, минаре Калян и медресе Мири Араб.
И да започнем от ляво.
Медресе Мири Араб-Mir-i Arab Madrassah.
Не само красиво, но и действащо. Не можех дори да си представя привилегията да се изучават науките сред подобна красота.
Строено през 1535-1536 години със средста на племенника на Шейбани хан – Убайдула хан в чест на Абдула Йеменски, духовен наставник на ранните шайбаниди.
Две са версиите за намиране на средства. Некрасивата е, че за построяването на медресето Убайдула хан е продал в робство 3 000 пленени перси. А красивата е, че е построено от парите, получени от завоюваните от същия хан трофеи по време на неговите военни походи.
Независимо от източника на доходи, медредесето се е получило на слава прекрасно. И включва в себе си 114 худжри, разположени в двуетажната постройка, опасваща четирисекторния двор.
Точно срещу него е изградена почти като огледален негов образ джамията Калян– Kalyan mosque.
Строена също от Убайдул хан, се счита за втората по големина в цял Узбекистан, след голямата джамия Биби Ханъм в Самарканд. Побира в себе си 12 000 молещи се и през всичките пет столетия на съществуването си е била съборна джамия за Бухара.
Друго от медресетата на Бухара не се е съхранило така добре. От медресе Чор Минор-Chor Minor Madrassah днес е останал само част от величиствения портал, който служил като джамия за ежедневните намази.
Над запазената зала се извисява купол, който й придавал значение на зикр хона / стая за молитва/, където суфите могли да провеждат своите мистични ритуали.
Запазени са и четирите му минарета. Именно те са дали името му. Чор Минор в буквален превод означава „четири минарета“.
Построено през 1807 година от туркменски търговец на коне и килими Хариф Ниязкул бек. При пътуването му в Индия посетил Тадж махал. И оттогава го изгаряло желание да създаде нещо подобно на така впечатлилата го гробница.
Извикал Хариф Ниязкул бек архитекти и астрономи и им поръчал да построят медресе. Поставил им две условия. Първото. Да го разположат на Пътя на коприната. За да може туркмените, пътуващи по този път да се спират и да отсядат в него. Второто. Архитектурата на постройката трябвало да показва на хората, че всички части на света са равни, както са равни всички хора на планетата. Всички еднакво идват в нашия свят, ходят по една и съща земя, дишат один въздух и се наслаждават на едно небе.
И било изплъненно желанието на Халиф Ниязкул-бек. Медресе Чор Минор било разположено на Пътя на коприната. А неговата “дарвоза-хона” (входна постройка) била съставена от четири кули –минарета. Еднакви били те като форма и височина. Така, както еднакви са четирите страни на света. И различни били във формите и орнаментите си на украса. Много учени смятат, че всяка от кулите чрез украсата си отражава религиозно-философското възприятие на всяка от четирите основни религии. Така в украсата на различните кули намират будистки молитвени кръгове и християнски кръст.
А съединява четирите минарета голям купол, олицетворяващ единните Небе и Бог.
