По същия път, по който дойдохме до Пои Калян от търговския площад, продължихме към далеч по-древната крепост Арк–Ark citadel.
Според учените фундаментът й бил заложен в VI-III вв. до нашата ера. За дългия си живот крепостта не един път е била напълно разрушавана и издигана наново. А е служила за дворец на владетелите на Бухара до 1920 года.
Интересна се оказа историята на построяването й. А е интересна заради трудностите, които срещнали древните строители.
Разположена върху насипан хълм, чиято височина на места достига 20 метра. Именно този насип пречел да се постигне замислената от строителите форма на многоугълник. Много пъти насипът не издържал на тежестта и издигнатите стени се рушали.
Най-накрая, в VII в. по съвет на мъдреците, при основите на крепостта заложили седем стълба. В реда на звездите от съзвездието Голямата мечка. Чак тогава крепостта била издигната и мощните й стени се изправили над площада като символ на непристъпността и величието.
През IX-X вв. при управлението на династията на Саманидите, крепостта била напълно преустроена. Появили се наблюдателни башни и стените станали два пъти по-дебели.
В XIII в. Чингис хан влязъл в Бухара. И жителите на нападнатия град се окупирали в спасителната крепост. Войската на Чингис хан дълго не успявала да преодолее съпротивата. Но в крайна сметка преодоляла крепостта. И я разграбила и разрушила.
Следващото отстрояване на крепостта се случило през XVI век при управлението на династията на Шейбанидите. Тогава в крепостта били построени нови източна порта – Гуриан и западна порта – Регистан. И докато портата Гуриан била разрушена още в края на XVI в., портата Регистан до днес посреща посетителите си.
В крепостта в различни години са живяли и творили узбекските учени и писатели Фирдоуси, Рудаки, Ал-Фараби, Авиценна, Омар Хайям.
В намерени документи на Авицена е вписано, че В средневековието на территорията на крепосттта се е помещавала уникална библиотека. За жалост, при едно от разрушенията на крепостта, тя била напълно унищожена.
Всеки път при сблъсъка с подобна история настръхвам. Толкова много опожарени и унищожени източници на световната ни история! Няма вселенско обяснение на подобно безумие!
Към началото на ХХ в. крепостта Арк е представлявала цял град в града. Във вътрешността й се е намирал двореца на управника, дворцовите служби и домовете на високопоставените чиновници и военачалници. На территорията на Арка са живеели повече от 3 000 души.
Днес от тях са останали само отделни вещи, превърнати в музейни експонати.
Последното си разрушение крепостта преживяла в 1920 година. Когато солдатите от червената армия под предводителството на М.В. Фрунзе щурмували крепостта в опит да свалят последния хан на Бухара – Сейид Алим хан. Подобно разрушение не била виждала крепостта за многовековното си съществуване. По заповед на Фрунзе върху ня се изсипали самолетни бомби.
За щастие, днес тя е отново ценна за управниците на града. И след поредното възстановяване, е предложена на братята туристи за посещение. И те с цели тълпи мирно атакуват вътрешността й. А от високите й дворове се откриа невероятна гледка към града.
Площадът пред крепостта носи името Регистан. А каква е неговата история?!
Всички големи градове на Изтока имали отличителна особеност. И тази особеност била наличието на Регистан – централен площад на града.
Не се е отличавал и Бухара. И той имал своя Регистан. Точно пред крепостта Арк.
В отминалите времена на ханско величие на Регистан, както подобава за централен площад, са били разположени многочислени публични постройки – джамии, дворци, търговски палати, канцелария, даже болница.
И от целия този монументален Регистан на Бухара за нас е останал единствено комплекса Боло-хауз.
Строителството му започнало в XVII век по инициатива на управника на Бухара – емир Шахмурад. В желанието си да покаже на своя народ, че той самият с нищо не се отличава от простите смъртни, захванал строителство на публична джамия, която сам да посещава заедно с народа си на традиционната петъчна молитва.
След построяването й пред джамията изградил изкуствен водоем. И този водоем дал названието на целия комплекс. «Боло-хауз-Bolo hauz». В превод, «Детски водоем».
Поради климатичните особености, жителите на Средна Азия винаги са изпитвали трудности с намирането на вода. Заради това тук една от най-ценните придобивки била построяване във всеки град на специален изкуствен водоем- хауз, служещ на народа извор на питейна вода. Водоноси пълнели от тези хаузи вода в специалните си кожени мехове и я разнасяли по жилищните райони и базари срещу определено заплащане. Боло-хауз, заедно с Ляби – хауз били основните источници на вода в Бухара до превземането на града от червената армия в началото на XX век.
За жалост, не всичко било прекрасно покрай тези водоеми. Освен в източник за утоляване на жаждата, застоялата в тях вода се превръщала в източник и на различни болести. И тъй като навикът на местното население да черпи вода от тези водоеми бил по-силен от страха от болести, новите управници на града от съветската власт пресушили Боло хауз. А Ляби хауз дори разрушили.
За радост нам, и двете езера са възстановени днес. Разбира се, единствено като място за отмора и прохлада.
Джамията зад Боло хауз била построена с цялата разкошност и изящество на майсторството на древните строители. И как иначе?! Нали за молитва на управника била строена. Фасадата й е украсена от 20 колони, които носят върху себе си тежестта на тавана. Дървените колони са украсени от изкусна дърборезба по цялото си протежение. Заради тези колони джамията е останала в народната памет като «джамията на 40 –те стълба». И не заради грешка в пресмятането. А заради удвоеното им отражение в прозрачните води на езерото.
Джамията е действаща и днес. А ниското й минаре, освен с изящността си, типична за азиатския стил, до скоро е впечатлявало посетителите и с друго. Поради особености на терена, дълго време е било наклонено. Но по време на последната му реконструкция не отдавна, строителите го лишили от тази отличителност. Укрепили и терена, и самото минаре. И днес то си стои строго вертикално.
Бърз оглед на околностите и се снабдихме с възможност да опитаме традиционните азиатски напитки от също толкова традиционните бидони. Открихме съвсем наблизо и прекрасна кръчма. Дали заради вкусната храна, дали защото друго заведение за готвени ястия по пътя не видяхме, в кръчмата вече бяха седнали част от туристите, с които пътувахме във вчерашния влак.
От кръчмата по пътя. И до Мавзолея Чашма-Аюб–Chashma-Ayub Mausoleum (Изворът на Иова).
Днес паметник на религиозната архитектура, комплексът включва мавзолей и свещен извор.
Красива легенда разказва как преди създаването на Бухара хората, населявали тази местност, умирали от жажда. Случил се по това време тъдява християнският пророк Йов / светия Аюб/. Помолили местните странника за помощ. И ударил Йов по земята с тоягата си. И в едно мигновение се появил кладенец с прохладна бистра вода. От тогава и до сега местните вярват в изцелителната сила на водата в кладенеца. А над него издигнали мавзолей във формата на продълговата призма. Двоен купол украсява покрива му. С коническа шапка във вид на шатра.
Строителоството на Мавзолея Чашма Аюб започнало през XII в. при Караханидите. Два века по-късно, Амир Темур довел майстори от Хорезма и им наредил да продължат строителството. Заради това мавзолеят радва с черти, характерни за хорезмската архитектура.
През XIV-XIX векове мавзолеят е преустройван не един път. В него са погребани множество видни личности. Най-ранното е погребението на знаменития учен богослов Ходжи Хофиза Гунжори, случило се през 1022 година.
А пътят ни доведе до истински жалките руини на древната величествана крепостна стена. Някога в нея са били изградени 11 порти.
Най-величествени сред тях били портата на Шейх Джалал, портата Каракул и северната порта Талипач. Построена през XVI век по времето на управление на Абдула хана I като част от отбранителните съоръжения на града, през нея са влизали многочислените, изващи от север, кервани. Тя е била мястото за събиране на данъци за влизане в града.
А днес миналото величие е паднало под напора на вековете. А стената е вложена от местното население вав вид на строителни материали в по-съвременното строителство.
И насред парка е останал Мавзолеят на Саманидите–Ismoil Somoni Мusoleum.
Издигнат на мястото на древно гробище в парка на Саманидите и недалеч от Регистан в края на X в. от Исмаил Самани – основоположникът надинастията на Саманидите. А управлявала тя от 875 г. до 999 г. За една година не успяла да закръгли на 1 000 .
Строен за бащата на Исмаил Самани, Ахмад ибн Асад, мавзолеят се превръща в семейна гробница. И в нея са погребани много от членовета на династията.
А за по-широката аудитория този семеен мавзолей представлява най- древния паметник на архитектурата в цяла Средна Азия.
Мавзолеят на Саманидите е с покрита конструкция, каквато е забранена от исляма. Строен в доислямския период, този мавзолей е единствен по рода си.
Постройката съчетава на практика всички традиции на зороастрийските храмове на огъня.
Построена преимуществено от печен кирпич в квадратна форма. В четирите й ъгъла са издигнати колони, на коио се опира аркада. Тя пък се състои от 10 арки от всяка страна. В самия център на покрива е разположен основния купол.
Уникална е украсата на стените и колоните. Изработена от самите кирпичени тухли с редуване на хоризонтални и вертикални стълбове, които създават прекрасна плетеница. Кирпичните кръгове, опасващи фриза на мавзолея, са построени във верига, силно наподобяваща Сасанидските перли – пробити мъниста, които са изрязвали в мазилката в дворците на Средна Азия в доислямския период.
Според прочетеното от посетили мавзолея преди нас, тази украса на стените придавала различен вид на сградата в различното време от денонощието. Не успяхме да отделим повече от час на парка с приказния мавзолей. Та не успяхме да го видим в различни светлини. Но и тази, която го видяхме, ще остане дълго в спомените ни.
Приключили с набелязаната програма и с пълни от красота и истории души, тръгнахме по съвременните улици на Бухара.
А те ни срещнаха с много мила узбекска двойка. Заговорихме се. Отговорът ни на неизменния въпрос „От къде сте?“ предизвика искрена радост у тях. Обичали България. Родителите им ни гостували във времената на общото ни социалистическо минало. И само хубавини разказвали. А и любимият им Филип Киркоров е българин.
Прекрасни узбеки. С добрината и искреността си завършиха нашия вълшебен ден в Бухара.
