Самарканд. Град на повече от 2 750 години. 2 750 години наситена история.
Древният Афросиаб.
Мараканда – столица на легендарната Согдиана.
Самарканд – столица на огромната империя на Тамерлан. Столицата на Амир Темур.
Различни имена на един велик град. Винаги разположен на Пътя на коприната, Самарканд е събрал в себе си съкровища от цял свят.
Толкова бях чела за него. Толкова бях мечтала да го посетя. И с толкова големи очаквания тръгнах. С най-големите. За съкровища, за красиви сгради, за легенди и приказки.
Чак се плашех. Нали знаем какво става като тръгнеш с големите очаквания. Само да не ме разочарова, се молех.
Не само че не ме разочарова Самарканд. Очарова ме. Даде ми повече. Успя да надмине и най-големите ми очаквания. Имаше и съкровища, и красиви сгради, и изобилие от древни легенди и приказки. Вълшебен град!
Бях избрала къща за гости точно зад старинния площад Регистан.
Бяхме пристигнали късно вечерта. И на сутринта не отделихме никакво време за губене. Толкова много ни чакаше. То обекти за посещение, то снимки за снимане.
А къщата ни беше с прекрасен двор. Сред дърветата му закусихме щедро поднесената ни от домакините закуска.
И още в ранни зори се строихме в парка зад Регистан. И то нали с търпение някак си добрата ми съдба не ме е дарила, хич нямах време да търся официалния вход. И моята дружка, и тя по-нетърпелива си беше. А и видяхме вече сините куполи. И нямаше сила да ни удържи. Като хипнотизирани тръгнахме към куполите по най- прекия път.
И като в повечето поучителни истории, и този път не се оказа правилният най-краткия път.
Нищо. Пробвахме да го щурмуваме площадът от към парка. Само дето не ни се получи. Сложили бяха хората охрана. Любезно беше момчето – охранител. Видя ни безумните погледи. Не ни застреля с голямата пушка, която носеше. А любезно ни упъти да заобиколим покрай парка, по алеята. И стигнахме до широкия вход. С много каси. Та влязохме, както се казва, по официалния начин.
А в града на Амир Темур и Улуг`Бек е редно да си припомним накратко житейската им история.
Тук е и моментът да отбележа, че в нашите източници този велик владател се среща като Тимур. А Улуг`Бек като Улук Бек ( в руските пък е Улугбег).
И затова много мислех как да ги именувам. И се загледах в надписите на паметниците им, а и върху старите сгради. Нали те носят първичната, неизопачена информация.
И именно като Аmir Теmur беше изписан владетеля на тях. И като Mirzo Ulug`Bек внукът му.
И затова реших, че в моето повествование ще присъстват с тези древни имена. Въпреки, че династията им навсякъде се споменава като „династията на Тимуридите“ и „Тимуридската империя“.
Темур (от чагатайски през персийско-арабската форма Teymūr). Означава буквално „желязо“.
Роден на 08.04.1336г и починал на 18.02.1405г.
Пълното име на Темур е Темур ибн Тарагай Барлас ( Темур, син на Тарагай от барласите). Името му е формирано в съответствие с арабската традиция (алам насаб нисба).
Известен още като Тамерлан. След тежко ранение в една от битките си получава траен дефект на лявото стъпало. Този придобит недъг му дава прозвището Темур Ланг (Темур Куция).
А титлата Амир Темур ( Великият Темур) получава заради великите си победи на бойното поле и изключителните му умения на държавник.
Основател на династията на Тимуридите и на Тимуридската империя.
Той е и прапрадядо на Бабур ( внук на Улуг`Бек), който пък основал онази Моголска империя, която владее Индия до 1857 година.
Освен велик и успешен военоначалник и завоевател, Темур е и известен като покровител на изкуствата. Вечната дуалност. Причинявл големи разрушения от водените от него войни. И с богатствата, спечелени от завладените земи, строял невероятни градове, дворци, медресета.
По време на плячкосването на новозавладения град Халеб самият той казва на градския кадия:
| „ | „Аз не съм човек, жаден за кръв; и Господ ми е свидетел, че във всичките ми войни аз никога не съм бил агресорът и че моите врагове винаги са били сътворителите на своето падение.“ |
Всъщност, Темур се ражда в семейство на напълно обикновени хора, без знатен произход. Баща му, наричан Тарагай или Тургай, е военен, дребен земевладелец. Произхожда от монголския род на барласите и говори на чагатайски език.
Темур има две сестри: по-възрастната от него Кутлуг Туркан-ака и по-младата Ширин-бек-ака. Те умират преди смъртта му и са погребани в мавзолеи в комплекса Шахи Зинда в Самарканд. Има и трима братя: Джуки, Алим шейх и Суюргатмиш. Има и 18 жени.
Младият Темур постъпва на военна служба и показва изключителни умения и смелост в това „изкуство“. След множество победоносни, предвождани от него военни походи и цял наниз политически събития, в един прекрасен момент Духовният съвет на неговия народ (курултай) го избира за Велик Емир.
На курултая, Темур приема дарове от всички военачалници на Маверанахър. Подобно на своите предшественици, той не приема ханска титла, а само тази на Велик емир. Причината е, че ханове при неговото управление са потомците само на Чингис хан, Суюргатмиш (1370 – 1388 г.) и неговият син Махмуд (1388 – 1402 г.).
За столица Амир Темур избира Самарканд и започва борба за създаването на централизирана държава.
Най-значимата му победа е над разширяващата се на изток държава на османския владетел Баязид I. След множество сражения, на28 юли 1402 г. влиза в решителна битка с основната армия на Баязид. Освен че й причинява тежко поражение, пленява самият султан Баязид и малолетният му син Мехмед.
Разгромът на султан Баязид I в Битката при Ангора прекъсва периода на разрастване на османските владения. С подкрепата на Темур завладените от османците бейлици възстановяват самостоятелността си, а предишните им владетели се връщат на власт.
Темур разграбва западните части на Мала Азия, сломявайки съпротивата и на Баязидовия син Сюлейман Челеби и други местни турски владетели. Прогонва също от Смирна хоспиталиерите. И през 1403 г. се оттегля на изток към основните си владения.
През 1404 г. организира последния си поход. В Китай. Събира голяма, двестахилядна армия, с която тръгва на поход на 27 ноември 1404 г. И през януари 1405 г. Пристига в град Отрар. Там се разболява и умира от възпаление на белите дробове на 18 февруари. Тази дата посочват историците. А на надгрочния му паметник е посочена датата 15 февруари.
Могъществото на държавата си Темур изгражда с военната мощ на армията си, помощта на духовните си наставници, изповядващи ислямски шериат и постиженията в науките.
Столицата си Самарканд превръща в културен и религиозен център.
Приживе умират и двамата му сина Шахрух и Мираншах. Умира и любимият му внук Мухаммед-Султан, братовчед на Улуг`Бек.
След смъртта му империята му наследява третият му син Шах Рух.
А негов първороден син е Mīrzā Muhammad Tāraghay bin Shāhrukh (Мухаммад Тарагай ибн Шахрух ибн Тимур), останал в историята като Улуг`Бек.
Роден е Улуг`Бек на 22 март 1394 г. В Султания, Иран. Още като дете пътува с войските на дядо си Амир Темур из Близкия изток и Индия.
След като наследява империята, неговият баща Шах Рух премества столицата в Херат. И шестнадесетгодишният Улуг`Бек става управител на Самарканд.
След смъртта на Шах Рух през 1447 година като негов наследник Улуг`Бек става владетел на Тимуридската империя.
Не се задържа,обаче, дълго на този пост.
Мащабната му дейност в научните изследвания не се харесват на част от благородниците, в числото на които и самият му престолонаследник. И на 27 октомври 1449 година е убит от най-големия си син Абд ал Латиф.
Само три месеца и половина по-късно синът му е екзекутиран. А на гроба му е поставен надпис „отцеубиец“.
А Улуг`Бек е реабилитиран от внука си Бабур, който поставя останките му в гробницата на Темур в Самарканд.
Същият този Бабур е основател на Великата Могулска империя.
Най-значимото научно изследване в областта на астрономията Улуг`Бек извършва през 1437 година. Когато определя дължината на звездната година на 365,2570370…d = 365d 6h 10m 8s (грешка от +58s).
Тази стойност е подобрена с 28s от Николай Коперник 88 години по-късно,през 1525 г.
И да тръгнем заедно из владенията на тези велики мъже.
Най-после!
Регистан-Registan. Както повелявала подредбата на градовете в миналото на Средна Азия, всеки голям град имал своя Регистан – централен площад. На него били построени дворецът на владетеля, централната джамия и различни административни сгради.
А името „Регистан“ главните площади получили заради провеждащите се на тях публични екзекуции в миналото. И за да попива по-добре постоянно проливаната кръв, тези площади били засипвани с пясък. Заради това са ги наричали Регистан. От «рег» – пясък и «стан» – място, или място, покрито с пясък.
От древни времена на тези площади се събирал народът. Тук се огласяли и кралските укази.
А днешният вид Регистан на Самарканд започнал да придобива едва през 15 век. Тогава започнало строителството на първите му сгради. За да стигне до сегашното си великолепие и да се превърне с него в истински паметник на средневековната източна архитектура.
Регистан на Самарканд. Наречен „украшението на Централна Азия“. Наистина един от най- великолепните площади на света. Павиран с горен кирпич и калдаръмени плочи. Приютил върху себе си три от най-величествените средневековни университети – медресе на Тил Кари(в средата), медресе на Улуг`бек (от ляво) и медресе на Шердор ( вдясно). Целит ансамбъл е включен през 2001 году в Списъка на световно наследство на ЮНЕСКО.
Строителството на трите медресе било извършено в различно време.
За жалост, освен на величие, великолепният площад познава и период на забрава. В първата половина на XVIII век столицата на ханството била пренесена в Бухара. И Великият път на коприната вече не минавал през Самарканд. Медресетата на Регистан опустяли. По спомени на съвременници, имало дори период, в който в прекрасните сгради живеели диви животни. А градът опустял напълно.
За щастие, в края на XVIII век Самарканд започнал постепенно да се възражда. И отново закипял живот в Регистан. Отново се появили многочислени малки лавки и магазинчета. И отново маддахи (разказвачи), с жестове, пълни с драматизъм, на висок глас разказвали за подвизите и героизма на прославени воини от отдавна отминали дни.
В 1875 година площадът бил изравнен и павиран. И Регистан, както и преди, станал отново център на града.
Реставрирани били и трите медресета. И всяко от трите представило наново пред погледа на посетителите си неповторимия си декор – филигранни, изрязани в камъка орнаменти, украсяващи стените и порталите. Сините си куполи, изградени от горен кирпич, а от вътрешната им страна облицовани с остъклени плочки, ярко сияещи на почти вечното слънце по тези ширини.
Невероятно разнообразие предлага на ценителите Регистан. Изяществото на скъпоценните мозайки на медресе на Улуг`бек. Тюркоазените куполи и величествени минарети на медресе на Шердор. Златните стенописи на медресе на Титла Кари. Нищо не може да подготви посетителя за тази гледка!
Медресе на Улуг`бек-Ulug`bek Medressa е построено от внука на Великия Тамерлан, Улуг`Бек, в 1417-1420 години.
Както казват гордите самаркандци „ от тежестта на медресе на Улуг`бек в Самарканд земята трепери“.
Медресето е обърнато към площада с величествения си портал с островърха арка. А освен традиционните цитати от Корана, порталът посреща посетителите си с посланието:
“ За този дом може да се каже: той е многостранно озарение за хората, правият път, милост за хората, имащи вярно зрение. Достойният султан, синът на султана, основател на това здания на науката и благоденствието, удовлетворител на мира и вярата – Улуг`бек Гурган. Да пази Аллах владения от него дворец, да укрепи основите му до края на существуването на държавата му. Продължително да се живее добре в това величествено медресе: мир Вам! Вие бяхте добри, затова влезте в него, оставайки в него навеки. Година 820 (1417). Да бъде известно: това здание е най-превъзходното и и високопоставено от всички места на света, най-съвършенното от постройките по изкуство и работа, показва основите на науката и ръководи по пътя на спасението; живеещите в него са хора на шариата и фатвата; затова е наречено това велико училище – „живеят в него учени“.
Според преданията, самият Улуг`Бек участвал в строителството. Също той и преподавал в духовния университет. Редом с цяла плеяда от известни учени – Кази-заде Руми, Маулан Кашани, Маулан Кушчи и други, изнасяли своите лекции по математика, геометрия, логика, естествени науки, астрономия, богословие, за човека и световната душа. Според източниците, в медресето и живеел Улуг`Бек. Скромно. Не като владетел, а като велик учен.
За ректор на университета избрал съвсем обикновен, но изключително образован човек – Маулан Мухаммед Хавфи. В деня на откриването на медресето, Хавфи прочел лекция в присътствието на 90 учени. Толкова напредничава била тя за времето си, че останала неразбрана за по-голямата част от аудиторията. Разбрали я самият Улуг`Бек, неговият учител Кази-заде Руми, когото съвременниците наричали „Платон на своята епоха“, и малцина други.
Изключителна личност бил Улуг`Бек. Изпреварил времето си велик учен и просветител, математик и астроном. За нещастие, увлечен в науката, не успял навреме да предугади опасността от най-близкия си човек.
Наблягал на познанието и изучаването на науките. Това дразнило войнствения му син Абдулатиф. За битки и военни подвизи жаждал той. И на 25 октомври 1449 година Улуг`Бек бил убит по заповед на своя син. А тялото му пренебрежително било захвърлено на прага на скромного му жилище в стените на медресето. Но не забравили хората великия си владетел. Само след три и половина месеца Абдулатиф бил екзекутиран. А на могилата му написали “отцеубиец”.
Медресе Шердор-Sherdor Medressa (в превод- „Обител на лъвове“) е другото медресе на Регистан. А е наречено заради изобразения на портала символ на властта в Самарканд – пантери със слънце на гърба и голяма свастика, в която с особен арабски шрифт е вписано „Господ е Всемогъщ!„.
Строено почти 17 години (1619г.-1636 г.), повтаря градежа на медресето на Улуг`бек, но с изкривени пропорции. В старанието си да го направи по-величествено, архитектът залага несъразмеримо големи куполи. И те са причината да се разруши след няколко десетки години.
Възстановено по-късно, всичките стени на вътрешния му двор са покрити с цитати от Корана. С голяма фантазия са украсени външните и дворовите фасади. На фона на великолепието от скъпоценни мозайки, оребрените с тюркоаз куполи и облицовката от цветни стъкла, интериорът на худжрите е изключително строг и аскетичен. С бели и гладки стени, всяка худжра тук вече е разделена на три части: стая за занятия, неголям килер и отделно място за сън.
Третото.Медресе на Тил Кари-Tilla Kori Medressa ( в превод – „Изработено от злато“).
Започнал строежът му през 1646 година на мястото на останал още от времето на Улуг`бек караван сарай Мирзой. Особенно красива е стенната му живопис. А богатата позлата на вътрешните стени на главното помещение на джамията, и определила наименованието на медресето.
В началото на XIX век силно земетресение разрушило и без това наклонилия се главен портал в Тилла Кари. А в 20-тте години на миналия век медресето било реставрирано, но фасадата била леко променена.
Била изградена джамията в самия двор, за да могат студентите да извършват молитвата си, без да напускат стените му.
Позлатен бил и михраб-а (молитвената ниша в стената на джамията, обърната към Мека) и 11-степенният минбар (постамент за проповедника – имам).
И там случихме официална делегация някаква. Жени с цветя разтревожено чакат. Мъже с костюми крачат из алеята. И всички се озъртат.
Любопитна е душата ми. Не можах и този път да оставя неизследван въпросът. И не непразно е казано – Който пита, ще му се даде отговор.
Толкова обичан бил от народа наскоро починалият президент, че до година от смъртта му признателните граждани му издигнали паметник. И то точно в парка зад Регистан. На най-личното място. Каквото и той заемал в сърцата им.
А днес останалата вдовица бивша негова съпруга ще поднесе цветя на паметника. И в нейна чест, като на съпруга на любимия президент, е събрана делегация.
А ние продължихме с множеството по централната алея.
А на нея следва да обърна специално внимание. Доколкото е твърде важна тя за уважаемия турист. И за негово удобство е изградена.
Свързва тя Регистан с джамията Биби ханъм. И стига чак до моста, зад който са джамията Хазрат Хъзр и коплекса Шахи Зида.
И като хване уважаемият турист по нея, и няма как ни да сбърка, ни да пропусне забележителност.
За по-глезените са предвидили любезните домакини електрически влакчета, които сноват непрекъснато и развозват разни желаещи нагоре надолу.
А отвъд моста и джамията Хазрат Хъзр пък, започва един не толкова красив, но път. И минава той през древното селище Афросиаб, през мавзолея на ходжа Даниар, та чак до обсерваторията на Улук`бек стига.
Толкова е важна тази алея!
